Емил дьо Лавеле

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емил дьо Лавеле
белгийски икономист
Емил дьо Лавеле 
Роден: 5 април 1822
Брюге, Обединено кралство Нидерландия
Починал: 3 януари 1892  (на 69 години)
Лиеж, Белгия

Емил Луи Виктор дьо Лавеле (на френски: Émile Louis Victor de Laveleye) е белгийски политикономист, един от основателите на Института по международно право. Защитник на освободителните стремежи на българския народ[1].

Биография[редактиране | edit source]

Емил дьо Лавеле е роден в Брюге през 1822 г. Първоначално учи в родния си град и в Колеж Станислас в Париж, а след това в Льовенския католически университет и в Гентския университет, където попада под влиянието на християнсоциалистическия философ Франсоа Юе. През 1844 година придобива популярност с есе за провансалския език и литература, през 1847 година публикува „История на франкските крале“ („L'Histoire des rois francs“), а през 1861 година - френска версия на „Песен за Нибелунгите“.

Макар че през целия си живот запазва интереса си към литературата и историята, основните приноси на Лавеле са в областта на икономическата теория. В продължение на дълго време той е част от група ученици на Франсоа Юе, които провеждат ежеседмични срещи и обсъждат обществени и икономически въпроси. Лавеле получава по-широка известност в тази област през 1859 година, когато публикува няколко статии в „Ревю де дьо монд“. През 1864 година става преподавател по политикономия в Лиежкия университет.

През следващите години Лавеле публикува основните си трудове „Русия и Австрия след Садова“ („La Russie et l'Autriche depuis Sadowa“, 1870), „Есе за формите на управление в съвременните общества“ („Essai sur les formes de gouvernement dans les Sociétés Modernes“, 1872), „За истинските причини за войните в Европа и за арбитража“ („Des Causes actuelles de guerre en Europe et de l'arbitrage“, 1874), „За собствеността и за нейните примитивни форми“ („De la proprieté et de ses formes primitives“, 1874, посветена на Джон Стюарт Мил и Франсоа Юе).

Емил дьо Лавеле умира край Лиеж през 1892 г.

Други[редактиране | edit source]

Улица в централната част на София носи името на Емил дьо Лавеле.

Библиография[редактиране | edit source]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за
Книги
Статии

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Лавеле, Емил дьо, http://www.archivesforbalkans.bg

Външни препратки[редактиране | edit source]