Еяси

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Еяси
Сателитна снимка на езерото Еяси, Танзания
Сателитна снимка на езерото Еяси, Танзания
Еяси (Танзания)
Blue 000080 pog.svg
Местоположение Африка, Танзания — Източноафриканска рифтова долина
Координати 3°35′00″ ю. ш. 35°00′00″ и. д. / 3.583333° ю. ш. 35° и. д.
Вид солено, алкално, безотточно
Притоци Сибити (най-голям — югозападен край),
Барай (делта в североизточната част) и др.
Отток Няма
Дължина 50-80 км.
Площ 1050 км2
Надм. височина 1040 м.
Еяси в Общомедия

Еяси (Няраса [1]) (Eyasi) е безотточно солено езеро в Северна Танзания, разположено в основата на южната част на платото на Националния парк Серенгети, в непосредствена близост до кратера на вулкана Нгоронгоро. Това е едно от няколкото езера, намиращи се на дъното на силно сеизмичната Източноафриканска рифтова долина.[2] Езерото е много плитко, като средната му дълбочина е не повече от 1 м. Открито е през 1892 г. от австрийския топограф и етнограф Оскар Бауман.[3]

Езерото има форма на леко извит правоъгълник с дължина около 50 км, а през дъждовните периоди дължината достига до 80 км.[4] Ориентирано е от североизток на югозапад, разположено е на около 1040 м. надморска височина и заема площ от около 1 050 км2. Югозападният му бряг е сравнително по-силно разчленен и по-плитък заради наслоени утаечни пластове.[2][5] Североизточният е сравнително скалист и опира в склоновете на Нгоронгоро.

Води[редактиране | edit source]

Характерни са значителни сезонни колебания на водното ниво, като в отделни години през сухия сезон езерото може изцяло да пресъхне.[5] В годините когато влиянието на Ел Ниньо е по-силно, езерото може да излезе от бреговете си и тогава привлича хипопотамите от Серенгети. Главен приток на езерото е река Сибити (Sibiti), която се влива в него в югоизточния му край, а втори по големина приток е река Барай (Baray), вливаща се в североизточната му част. В началото на ХХІ век водите на тази река са по-пълноводни заради обезлесяването на районите, през които протича. Югозападната част на калдерата на вулкана се отводнява в северния край на езерото.[2] Само малка част от водите на платото Серенгети се оттичат в Еяси, като най-големият приток от тях е река Саю (Sayu).[6]

Водите на езерото съдържат висока концентрация на йони (алкалността му e по-висока от 60 meq/L), проводимостта му е 6000-160,000 µS и съдържа сериозно количество твърди минерални отлагания.[7] Химическият анализ на езерните води показва, че те са със сходен състав с тези на изворите, захранващи по-големите водни площи в Източноафриканската рифтова долина. Водите му не съдържат никакъв въглероден диоксид, с който са наситени водите на някои от останалите езера в долината.[8]

Флора и фауна[редактиране | edit source]

Поляните и горите край бреговете на езерото са местообиталище за много диви животни и водоплаващи птицилеопарди, хипопотами, жирафи, носорози, слонове, различни видови маймуни, щъркели, пеликани, Най-разпространеният вид маймуни са бабуините. Тук са регистрирани 35% от популацията в Танзания на застрашеното от изчезване малко фламинго (Phoeniconaias minor).[9] През дъждовния сезон в езерото може да се лови риба, но тя е в съвсем ограничено количество. Повече са сладководните видове, обитаващи притоците на Еяси.[6]

Население[редактиране | edit source]

Пеликани (Pelecanus onocrotalus) на соления бряг на езерото Еяси

Териториите около езерото са населени с няколко африкански племена. Племето датога обитава югоизточната част на долината Яеда и се занимава със земеделие, скотовъдство и занаятчийство.[10] Ираку живеят в югозападна Яеда в район, изпъстрен с големи скални образувания. Хадзапите живеят на малки групи и се препитават основно от лов и събиране на ядливи корени и плодове.[11] Масаите са полуномадско племе, най-многолюдното в района и най-добре изученото.[3] Племето исанзу обитава южния район около езерото, а племето сукума – долното течение на река Сибити.[12]

Фосили[редактиране | edit source]

Край езерото Еяси през 1935 г. са открити останки от човешки череп, за предполагаемата възраст на които все още се водят спорове.[13]

Карта на Google map

Вижте също[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. Большая Советская Энциклопедия/ІІ изд./т.30, стр. 247
  2. а б в NASA – Earth from Space
  3. а б Massai WildlifeConservation and Human Need
  4. Google map of Lake Eyasi, Tanzania
  5. а б Словари и энциклопедии на Академике
  6. а б R.H.Hughes, J.S. Hughes - "A directory of African wetlands"/изд. 1992, стр. 253
  7. Българска аквариумна енциклопедия - Химически състав на Великите Африкански Езера
  8. Geothermal Resources of Tanzania
  9. Wetlands International, BirdLife International и UNEP World Conservation Monitoring Centre (UNEP-WCMC)
  10. The Datoga tribe - Cultural experience
  11. Народът хадза - National Geographic България
  12. Mark H.C. Bessire - Sukuma culture and Tanzania
  13. Journal of Human Evolution, September 1984, Pages 487-501
Портал
Портал „Африка“ съдържа още много статии, свързани с Африка.
Можете да се включите към Уикипроект „Африка“.