Зелимхан Яндарбиев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Зелимхан Яндарбиев
чеченски политик
Зелимхан Яндарбиев 
Роден: 12 септември 1952
Видирика, Казахстан, СССР
Починал: 13 февруари 2004 г. (на 51 г.)
Доха, Катар

Зелимхан Абдулмуслимович Яндарбиев е чеченски политик, активен поддръжник на чеченския сепаратизъм. В периода 19961997 г. изпълнява длъжността председател на самопровъзгласилата се Чеченска република Ичкерия (ЧРИ).

Участва в бойните действия срещу руските войски. Обвинен в извършване на терористична дейност на територията на Русия. През 2001 година е обявен за международно издирване чрез Интерпол. Включен в списъка на терористите на ООН[1].

В съветските години се занимава с литературен труд (поезия, проза, драматургия), която продължава и в годините след обявяването на Чеченска Република Ичкерия, в която заема лидерски позиции и е един от идеолозите на чечнския сепаратизъм.

Политическа дейност[редактиране | edit source]

  • През май 1990 г. организира и оглавява Вайнахската демократическа партия (ВДП), целите на която са „създаване на нова независима държава“. След образуването на Общонационален конгрес на чеченския народ (ОКЧН), през ноември 1990 г. става заместник Председател на изпълкома на ОКЧН (за председател е избран Джохар Дудаев).
  • В периода 19911993 г. е депутат в парламента на Чеченска Република Ичкерия, като е избран да оглави Комитета за свобода на словото. Изявява се като горещ и последователен поддръжник на независимостта на Чечня от Руската Федерация.
  • През 1992 г. оглавява делегация на парламента на Ичкерия за переговори с делегия на Върховния съвета на РСФСР.
  • През април 1993 г. подкрепя решението на президента Джохар Дудаев за распускане на парламента и конституционния съд на Чеченска Република Ичкерия, както и градския съвет на Грозни.
  • От 17 април 1993 г., с указ на Дудаев е назначен за Вице-президент на Ичкерия, занимаа се основно с идеологическите въпроси. В должността на вице-президент посещава официално Литва и Грузия.
  • На 1 октомври 1993 г. срещу него е извършено покушение. При напускане на жилището му и качването в чакащият го автомобил, неизвестни лица изстрелват срещу тях две ракети от РПГ. Яндарбиев и охраната му не са наранени.
  • По време на Първата чеченска война взема участие в бойните действия на страната на сепаратистите. В средата на януари 1995 г. ръководи отбраната на централната част на Грозни.
  • На 22 април 1996 г., като изпълняващ длъжността вице-президент на Чеченската Република Ичкерия, и във връзка с гибелта на президента Джохар Дудаев, става изпълняващ длъжността президент и върховен главнокомандващ въоръжените сили на ЧРИ.
  • На 28 май 1996 г. оглавява чеченската делегация на преговори в Москва (от руска страна делегацията се води от Борис Елцин). В резултат на тези преговори е подписано съглашение "За прекратяване на бойните действия в Чечня до 1 юни" (скоро съглашението е нарушено и от двете страни).
  • В началото на август 1996 г., под политическото ръководство на Яндарбиев, бойни групи осъществяват щурм срещу Грозни. На 16 август Яндарбиев и секретаря на Съвета за безопасност на РФ — генерал Александър Лебед, обявяват създаването на наблюдателна комисия за контрол над изпълнението на условията по прекратяване на бойните действия.
  • След като през 1997 г. за президент на ЧРИ е избран Аслан Масхадов, лобира за създаване на национал-радикално крило на опозицията, което е оглавено от Салман Радуев. По-късно поддържа и опозиционния „Съвет на командващите“, създаден от Шамил Басаев и негови привърженици. Критикува Масхадов за мекото му отношение към Русия и нежеланието му в Чечня да се въведе шариат.
  • Счита се, че е едни от идеологозите на нахлуването на ислямски бойци в Дагестан, през август 1999 година. През октомври с.г. е назначен от Масхадов за негов личен послаником и пълномощен представител на Ичкерия в мюсюлманските страни.
  • През януари 2000 г., дополнително е назначен за представител на ЧРИ в Афганистан. Съумява да договори с лидерите на движението на Талибаните, признаването на суверенитета на ЧРИ, от страна на Афганистан[2].
  • За кратко живее в ОАЕ, но по-голяма част от времето си прекарва в страните от Близкия изток, търсейки политическо признание и подкрепа за чечнските сепаратисти.
  • На 31 октомври 2002 г. срещу Яндарбиев е повдигнато обвинение: участие във въоръжен метеж, участие в незаконни въоръжени формирования и покушение над живота на сътрудници от правоохранителните органи.
  • 11 ноември 2002 г. Подава оставка от всички официални постове които заема до този момент, във връзка с несагласи за водената политика от ръководството на ЧРИ (в частност, заради осъждането на извършения Терористичен акт на Дубровка от 23-26 октомври 2002 година, изказано от Масхадов).
  • От 2003 г. постоянно живее в Катар, където е обявен за личен гост на емира.

Гибел[редактиране | edit source]

На 13 февруари 2004 година Зелимхан Яндарбиев е убит в Доха, Катар в резултат на взривяване на автомобила му, когато се връща към дома си след петъчна молитва. Взривното устройство било заложено под пода на личния му джип. В момента на взрива заедно с Яндарбиев в салона на машината е и неговият 13-годишен син Дауд (тежко ранен) и двама охранители.

За атентата са арестувани, а по-късно осъдени на доживотен затвор, двама сътрудници на руското посолство — Анатолий Белашков и Василий Богачов (по всяка вероятност измислени имена). Руското Външно министерство обаче успява да договори прехвърлянето им в Русия за излежаване на присъдите. На летището те са посрещнати с военни почести. Сегашното им местонахождение е неизвестно.

Източници[редактиране | edit source]

  1. Consolidated List of Individuals and Entities pursuant to resolution 1267
  2. http://www.vremya.ru/2001/230/4/17592.html
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Яндарбиев, Зелимхан Абдулмуслимович“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.