Иван Пройнов

Иван Пройнов
български артилерийски офицер
Войни	Балканска война Междусъюзническа война Първа световна война Сръбско-българска война
Награди	За военна заслуга
Образование	Национален военен университет
Дата и място на раждане	10 април 1866 г. Севлиево, Османска империя
Дата и място на смърт	27 октомври 1918 г. Сливен, Царство България

Иван Филипов Пройнов е български офицер, генерал-майор, участник в Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913), командир на 3^-та артилерийска бригада през Първата световна война (1915 – 1918).

Биография

Иван Пройнов е роден на 10 април 1866 г. в Севлиево. През 1883 г. постъпва във Военното на Негово Княжеско Височество училище, достига до звание младши портупей-юнкер, дипломира се 24^-ти по успех от 163 офицери, на 27 април 1887 г. е произведен в чин подпоручик и зачислен във 2^-ри артилерийски полк. Служи и в Разградския артилерийски склад. На 18 май 1890 г. е произведен в чин поручик. През 1900 г. е командир на батарея от 4^–и артилерийски полк. На 31 декември 1906 г. е произведен в чин подполковник. Подполковник Пройнов е началник на 1^-во артилерийско отделение от 1^-ви артилерийски полк. През 1909 г. е началник-отдел в 7^–и артилерийски полк.

По време на Балканската война (1912 – 1913) майор Иван Пройнов командва 7^–и не с. с. артилерийски полк. На 18 май 1913 е произведен в чин полковник. От началото на 1915 г. е командир на 2^–ри планински артилерийски полк. По време на Първата световна война (1915 – 1918) полковник Пройнов е командир на 3^-та артилерийска бригада. Съгласно заповед №679 от 1917 г. по Действащата армия е награден с военен орден „За храброст“ IV степен 1 клас – за „бойни отличия през войната“.

Иван Пройнов е женен и има 2 деца. Умира в Сливен на 27 октомври 1918.

През 1921 г. съгласно заповед № 355 по Министерството на войната посмъртно е награден с народен орден „За военна заслуга“ III степен с военно отличие – отново „за бойни отличия през войната“.

Военни звания

• Подпоручик (27 април 1887)
• Поручик (18 май 1890)
• Капитан (2 август 1894)
• Майор (1903)
• Подполковник (31 декември 1906)
• Полковник (18 май 1913)
• Генерал-майор

Образование

• Военно на Негово Княжеско Височество училище (1883 – 1887)

Награди

• Военен орден „За храброст“ IV степен 2 клас
• Княжески орден „Св. Александър“ IV степен без мечове
• Народен орден „За военна заслуга“ V степен на обикновена лента
• Орден „За заслуга“ на обикновена лента
• Военен орден „За храброст“ IV степен 1 клас (1917)
• Народен орден „За военна заслуга“ III степен с военно отличие (1921)

Източници

• Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 3 и 4. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996.
• Марков, Иван. Осми випуск на Софийското военно училище. София, Печатница на Военно-издателския фонд, 1937.
• Йотов, Петко, Добрев, Ангел, Миленов, Благой. Българската армия в Първата световна война (1915 – 1918): Кратък енциклопедичен справочник. София, Издателство „Св. Георги Победоносец“, 1995.