Иван Смичков
| Иван Смичков | |
| български революционер | |
.jpg) | |
| Роден |
1878 г.
|
|---|---|
| Починал | 17 октомври 1933 г.
|
| Погребан | Централни софийски гробища, София, Република България |
Иван Костадинов Смичков е български революционер, прилепски войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Смичков е роден в 1878 година в село Варош, днес квартал на Прилеп, в учителско семейство. Ангел Лилов Смичков открива частно килийно училище в дома си пред 1838 година, а след това е игумен на манастира Трескавец, неговите синове Георги и Костадин също са учители и свещеници в Прилеп.[1]
От 1903 година до Младотурската революция в 1908 година Иван Смичков е войвода на чета. По време на Илинденско-Преображенското въстание е секретар на Мукоския район, чийто войвода е Анте Дунски. След въстанието освен с турски части се сражава и с появилите се в Мариово чети на гръцката пропаганда.[2] Негови четници тогава са Марко Христов и Стоян Христов от Витолища, Кръсте от Гърбовец, Злате от Върбско, Трайко Зойката от Живово. През 1907 година е подвойвода на Тане Николов, който му оставя и своите четници Васил Балевски, Никола Василев от Казанлък, Никола Ангелов от Хебибчево, Аргир Господинов от Хасково, Милуш от Карлово и Колю (Веке) от Кратово. Васил Балевски си спомня за Иван Смичков:
| „ | Войводата Иван Смичков беше неспособен и страхлив. Той често се разболяваше и те, когато ни предстоеше акция към селата, които държаха гръцките чети и се заместваше от Никола Василев, който се указа още по негоден от Смичков, той беше само на приказка.[3] | “ |
След това за кратко оставя четата си под ръководството на Никола Василев, старши подофицер от Казанлък,[4] като след Младотурската революция от юли 1908 година се легализира. По-късно се установява в България и е член на Илинденската организация. Умира на 17 октомври 1933 година.[5][6][7]
Родословие[редактиране | редактиране на кода]
| Лило Смичко | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Ангел Смичков (1825 - ?) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Костадин Смичков | Георги Смичков | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Милан Смичков | Иван Смичков (1878 - 1933) | Никола Смичков | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Сотир М. Смичков | Кочо Смичков | Бранко Смичков | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 601.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 152.
- ↑ Балевски, Васил. Спомени на двама четници на ВМОРО 1904-1908, „Акшеана 2007“, София, 2008, стр.40.
- ↑ Балевски, Васил. Спомени на двама четници на ВМОРО 1904-1908, „Акшеана 2007“, София, 2008, стр.51.
- ↑ VI. Покойници // Илюстрация Илиндень 10 (60). Илинденска организация, Октомврий 1934. с. 9.
- ↑ Парцел 5 // София помни. Посетен на 8 януари 2016.
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 430.
