Икономическо благосъстояние

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Икономическо благосъстояние, също в смисъла на благополучие, благоденствие и добруване в социален, икономически, психологически, духовен и медицински (здравен) аспект има значението на състояние или изпитване на индивидуално или групово добро и отлично състояние, и също положително развитие. В икономиката терминът е използван в квантитативни изследвания, които оценяват качеството на живот на даден индивид, група или общество като цяло в икономическия подход на способностите и талантите и икономика на щастието.

Когнитивно благосъстояние[редактиране | edit source]

Когнитивното благосъстояние се развива чрез оценяването на нечии взаимодействия със средата и другите хора. “Икономика на благосъстоянието в крайна сметка се занимава с когнитивни концепции като благосъстояние, щастие и задоволство. А тези се отнасят до идеи като аспирации и нужди, удовлетвореност и разочарование” [1]. В когнитивен аспект хората имат тенденцията да оценяват своето благосъстояние на базата на социалните класи, които са част от тяхната общност. В общества с широка вариативност на социални статуси по-ниските класи имат тенденцията да сравняват техния лайфстайл с този на по-високите класи или също на по-престижните социални статуси. В зависимост от това как някой интерпретира своите нужди и необходимости като удовлетворявани или не, той/тя съответно развива определено когнитивно отношение към своето благосъстояние, а от там и афективно ниво на благосъстояние.

Афективно благосъстояние[редактиране | edit source]

Афективно благосъстояние е "кумулативният опит от афектите" [2], резултиращи от общото икономическо състояние и когнитивно благосъстояние. Има пет различни фактора или скали, отношения, по които афективното състояние на индивидите може да бъде замервано:

Това са различните нива на афект на благосъстоянието: “силно негативния афект е представен от безпокойство и враждебност; ниския негативен афект е представен от спокойствие и релаксираност; високо позитивният афект е представен от състояние на приятна приповдигнатост и ентусиазъм и ниския позитивен афект е представен от едно неприятно състояние и слаба приповдигнатост (тъпота, притъпеност на чувствата, затъпяване, бавност, ленивост, бездейност)”.[3]

Източници[редактиране | edit source]

  1. ((en)) Giboa, Schmeidler, Itzhak, David (2001). "A cognitive model of individual well-being". Social Choice and Welfare 18 (2): 1.
  2. ((en)) Daniels, Kevin. Measures of five aspects of affective well-being at work. // Human Relations 52 (2). 2000. с. 276.
  3. а б ((en)) Daniels, Kevin. Measures of five aspects of affective well-being at work. // Human Relations 52 (2). 2000. с. 277.
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ   Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Well-being“ в Уикипедия на английски. Оригиналната статия, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание, Споделяне на споделеното“, а за статии създадени преди юни 2009 — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната статия, както и преводната страница, за да видите списъка на съавторите.

Виж още[редактиране | edit source]