Илия Балтов (ВМОРО)

Добавяне на препратки
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тази статия е за прилепчанеца, деец на ВМОРО. За битолчанеца, деец на ВМОК вижте Илия Балтов (ВМОК).
Илия Балтов
български просветен деец и революционер
Роден
Починал
3 юни 1928 г. (50 г.)
Учил вЖеневски университет

Илия Димитров Балтов с псевдоними Абрицки и Урин[1] е български просветен деец и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[2][3]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Балтов е роден в 1877 година в град Прилеп, тогава в Османската империя, днес в Северна Македония. В 1895 година завършва с десетия випуск Солунската българска мъжка гимназия[4] и става учител в Прилеп, а по-късно в Битоля. Присъединява се към ВМОРО още като ученик. Учителства в Прилеп и Битоля. Член е на Прилепския революционен комитет.[3] В 1902 година е изпратен от ВМОРО в Неврокоп, за да укрепи организацията в района. По решение на Серския окръжен комитет на ВМОРО Балтов две години е учител в Мелнишкото българско класко училище (1904 – 1906).[5][2] По време на Илинденско-Преображенското въстание участва в четнически акции. На Първия конгрес на Серския революционен окръг в 1905 година е избран да член на Серския окръжен комитет. През септември 1905 година е депутат на Рилския конгрес на организацията.[2]

След Младотурската революция в 1908 година участва в отряда на Яне Сандански при Похода към Цариград в подкрепа на младотурците. Същата година заминава за Швейцария и завършва история в Женевския университет. В 1912 година се връща в Неврокоп като учител.[2]

В 1914 година завършва история в Софийския университет и отново учителства в Неврокоп, Златна Панега и Бургас. След войните Балтов е пръв директор на откритата в 1920 година Неврокопска гимназия,[2] днес Природо-математическа гимназия „Яне Сандански“. Участва в дейността на тютюневата кооперация „Македонски тютюни“.[6]

В 1922 година се преселва в София, където умира в 1928 година.[2][7]

Балтов е съпруг на революционерката и просветна деятелка Анастасия Балтова.[2][8]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 5, 98.
  2. ↑ а б в г д е ж Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 59.
  3. ↑ а б Адамовъ, Тодоръ п. Покойници учители-революционери въ Прилепъ, в: Сто години новобългарско училище въ гр. Прилепъ 1843 - 1943. Скопие, „Българско дѣло“, 1943. с. 148.
  4. ↑ Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 93.
  5. ↑ Божиков, Б. Беше мъдър учител и доблестен човек // Пиринско дело 14 (273). 10 октомври 1986.
  6. ↑ Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 355.
  7. ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 40.
  8. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 16.
Иван Гавалюгов → кмет на Неврокоп
(1918 – август 1919) 		→ М. Пендов
     Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Илия_Балтов_(ВМОРО)&oldid=12221843“.