И после светлина

от Уикипедия, свободната енциклопедия
И после светлина
РежисьориКонстантин Божанов
СценаристиКонстантин Божанов
В ролитеБари Кьоеган, Солен Риго, Туре Линдхард
МузикаМикелино Бишелиа
ОператорНенад Бороевич
Филмово студиоМултфилм (България), Лефт фийлд венчърс (Белгия), Филм енд мюзик ентъртейнмънт (Великобритания) Мила Войникова, Константин Божанов, Джон Енгел, Майк Дауни, Сам Тейлър, Българска национална телевизия, Студио Л’Екип, Бишелиа мюзик, Национален филмов център, Данъчна протекция на федералното правителство на Белгия, Веготекс интернешънъл, Филмова мрежа на Югоизточна Европа
Жанрдрама
Премиера13 април 2018 (България)
Времетраене97 минути
Страна България
 Белгия
 Великобритания
Езиканглийски, български, френски
Цветностцветен
Външни препратки
IMDb

„И после светлина“ е (българо – белгийско – английски игрален филм, копородукция драма, мюзикъл) от 2017 година по сценарий и режисура на Константин Божанов. Оператор е Ненад Бороевич. Музиката във филма е композирана от Микелино Бишелиа

Сюжет[редактиране | редактиране на кода]

„И после светлина“ е поглед към сложния вътрешен свят на Павел, емоционално крехък и социално отчужден младеж, който избягва от къщи с надеждата да заживее със своя идол, енигматичния художник Арно. Самотен и лутащ се, Павел се опитва неуспешно да се сближи с персонажите, които среща по пътя си – път, който го доближава до самия него.

Актьорски състав[редактиране | редактиране на кода]

В главните роли Изпълнител
Павел Бари Кьоеган
Жули Солен Риго
Пири Туре Линдхард
Арно Ким Бодниа
Сумая Лубна Азабал
Миглена Маргита Гошева
Hури Станислава Николова
Hики Елица Матева
шофьор Слиман Дази
Лола Люси Дьобе
майката на Жули Катрин Сале
Ева Дуня Сичов
Hикола Алексис Жулюмон
Конрад Фредерик Етерлинк
бащата на Жули Ален Бело
жената на Hикола Фани Тондьор
Хавиер Ерсин Мустафов
минувач от Мейфеър Джон Кайнъри

Фестивали[редактиране | редактиране на кода]

Hагради[редактиране | редактиране на кода]

  • Награда за операторско майсторство на фестивала „Златна роза“ (Варна, 2017)[1] - за Ненад Бороевич.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Награди от 2017 г. // Официален сайт на фестивала „Златна роза“. Посетен на 16 октомври 2021.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]