Йемтланд (лен)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за административната единица. За историческата провинция вижте Йемтланд (провинция).

Лен Йемтланд
българско произношение: /Йемтланд/
местно произношение: /Йемтланд/
герб
герб
карта
карта
Тип на обекта: Лен
Административна йерархия
Държава: Швеция
Адм. център: Йостершунд
Данни
Подразделения: Общини
Население: 126 209 [1]
 - гъстота: 2,55 д/km2
Площ: 49 443 km2
 % от Швеция: 12,0
Ранг (площ): 3
БВП: 27 628 млн. SEK (2004)
История
Формиран: 1810 година
Администрация
Обл. управител: Брит Болин Олсун

Йемтланд (на шведски: Jämtlands län) е лен разположен в северната част на Швеция. От североизточна към югоизточна посока граничи съответно с лените Вестерботен, Вестернорланд, Йевлебори и Даларна, а на запад с норвежките фюлке Нор-Трьонелаг и Сьор-Трьонелаг. Територията на лена обхваща бившите историческите провинции Йемтланд и Хередален, както и части от историческите провинции Онгерманланд и Хелсингланд. Лен Йемтланд заема 12,0 % от територията на Швеция със своята площ от 49 443 km2, което го прави третият най-голям лен по площ в страната. В рамките на Йемтланд живее 1,5 % от населението на Швеция [2] или едва 126 209 [1], което го прави и един от най-рядко населените (2,55 д/km2). Административният център на лена е град Йостершунд и от 1 юни 2008 година областен управител е Брит Болин Олсун.

Обособяването на лена като регионална единица става през 1810 година, което е събитие от вътрешно- и външнополитически характер. През 1810 година, ленът или по-скоро историческата провинция е всъщност Йемтланд-Хередален, факт отразен върху герба на лена. Гербът на лена е разделен на две и в отделните части присъстват символите на историческите провинции Йемтланд и Хередален.

В политиката на съвременния лен Йемтланд доминират народните партии, като например Социалдемократичната партия и Централната партия, нещо което е необичайно за Швеция, но подобно на ситуацията в норвежкия фюлке Нор-Трьонелаг.

История[редактиране | edit source]

Йемтланд и Хередален са административно независими области в ранната история на Швеция. Хередален е бил съставна част на Трьонелаг, докато Йемтланд е независим до 1178 година, а по-късно самостоятелна провинция на Норвегия. Йемтланд е бил със статута на независима територия в рамките на Норвегия, подобно на Исландия, Шетландските острови, Оркни и Ферьорските острови до края на 15-ти век. Църковното настоятелство на Йемтланд е било под юрисдикцията на архдиоцеза на Упсала, докато това на Хередален е под контрола на диоцеза на Нидарос в Норвегия. По-късно областта Йемтланд-Хередален е контролирана от Дания, която завладява Норвегия през 1536 година. В резултат на мирния договор от 1645 година в Брьомсебру, Йемтланд и Хередален са присъединени към територията на Швеция, към съответни административни единици — Хередален към привинция Худиксвал, а Йемтланд към провинция Херньосанд. Това разделение просъществува за 13 години до подписването на мирния договор от Роскилде през 1658 година. Тогава Швеция получава Трьонелаг и Йемтланд-Хередален. След нова война и мирният договор от Копенхаген, Трьонелаг се присъединява към Дания, а Йемтланд-Хередален остава в рамките на Швеция. Йемтланд-Хередален става част от лен Вестернорланд до 1762 година. През 1762 година, Хередален се отделя, а Йемтланд остава в рамките на лен Вестернорланд.

Формиране на лен Йемтланд[редактиране | edit source]

Георг Адлерспаре изиграва основна роля в обособяването на лен Йемтланд

Йемтланд се обособява като собствена административна единица през 1810 година, когато се отделя от лен Вестернорланд. Това е в резултат на решение, прокарано от единствения представител на областта в парламента — Андерш Нилсон. В писмо, което мотивира акта на разделяне, Андерш Нилсон посочва, че областта има собствен контрол и евентуалната самостоятелност е необходима за просперитета на региона. Според Нилсон, именно посредством заздравяването Йемтланд е възможно да се отвоюва отново Финландия, която е загубена предишната година във война с Русия. Поради първоначалната относително слаба подкрепа на местно ниво решението не е прието лесно от парламента. Новото временно правителство, избрано след преврата над Густав IV Адолф обаче решава да отдели Йемтланд в самостоятелна единица, въпреки всеобщото недоволство към бюджетни разходи за обществения сектор.

Георг Адлерспаре, който оглавявава временното провителство и успешния преврат срещу Густав IV Адолф, е близък приятел на Андерш Нилсон. Временното правителство в лицето на Георг Адлерспаре и Балтзар фон Платен, изявава жалание за скандинавски съюз и предлага датския принц Карл Август за наследник на трона. Именно в тази политическа интрига, областта Йемтланд играе важна роля, поради стратегическото си положение на кръстопът между Швеция и Норвегия, северно от Вермланд. Така една силна местна власт около Йостершунд, би предложила голямо предимство за контрол върху границата [3].

През 1810 година е формирано областно управление на лен Йемтланд в лицето на десет човека. Първият областен управител е Андерш Васел, подръжник на Георг Адлерспаре и близък приятел на Андерш Нилсон. Опозицията срещу съществуването на новият лен не изчезва бързо и е забележива в местните енорийски събрания и в представители на парламента. Отделни представители на Йемтланд и Хередален, настояват за премахване на новообособения лен, но жителите на град Йостершунд са в подкрепа на отделянето.

От отделянето на Йемтланд, ленът започва да се разраства, като през 1864 година приобщава части от лен Йевлебори, а през 1974 година и части от лен Вестернорланд.

География[редактиране | edit source]

Картина, представяща Оре
Площи в Увикен
Зимна картина от Лаксшьо

Йемтланд е лен, разположен в средата на скандинавския полуостров в северна Европа, без излаз на море. Йемтланд граници с Даларна на юг, Йевлебори на югоизток, Вестернорланд на изток и Вестерботен на север, а на запад граници с норвежките фюлке Нор-Трьонелаг и Сьор-Трьонелаг. Границите на лена с Норвегия се оформят след Втория мирен договор от Брьомсебру от 1645 година, когато територията е предадена на Швеция.

На територията на лен Йемтланд се разполагат три големи речни корита, съответно на реките Юснан, Юнган и Индалселвен. Тези реки започват течението си от скандинавските планини, преминават през Швеция и се вливат в Балтийско море. Реката Кларелвен тече в южна посока към западните части на Хередален. Общата дължина на реките и потоците в рамките на лена е около 2800 km [4].

Източната част на лена има масивна носеща скала, която се разпростира от езерото Флошьон до областта на град Брунфлу. Носещата скала е изградена от гнайс, диабаз, амфиболити и шисти, а в югоизточната посока се открива и гранит.

Средният дял на лена, известен като „централнойемтландска силурска област“, започва от езерото Сторшьон, продължава до Стрьомс Ватудол и стига до Вемдол. Носещата скала на тази част е основно изградена от камбрийски и силурски шисти смесени с варовик. Поради състава на носещата скала, почвите на тази част от лена са плодородни.

Западният регион на лена е предимно планински, разполагащ се на запад от езерото Сторшьон и формира източната част на планинска верига. Най-високата планина е Хелагсфьелет, гвайсов масив, която представлява най-южната висока планина на Швеция и единствения шведски глетчер на юг от полярния кръг. Ленът притежава няколко планински плата. Най-високото село в Швеция е разположено в рамките на лен Йемтланд — Хьогволен. В рамките на лена има и много равнини, простиращи се между планините.

За формирането на климата в Йемтланд, голямо влияние оказва западното крайбрежие на Норвежко море.

Когато последният глетчер се оттегля преди около 10 000 години, се оголват големи маси от морени, които са градивните елементи на по-голяма част от почвите в региона. В Йемтланд има и множество торфени блата и тресавища.

Около 9 % от територията на лена (4 500 km2) се заема от езера, чиито общ брой достига до около 17 000 [4]. Сторшьон е най-голямото в областта и шестото по-големина в цяла Швеция. Според местните легенди езерото е обитавано от морско чудовище – Сторшьонодюрет (на шведски Storsjönoduret), което дори е било в списъка на защитените животни за около двадесет години [5]. Не са представени достоверни научни доказателства за съществуването му, поради което представлява преди всичко туристическа атракция.

Гори покриват около 55 % от територията на лена, като Йемтланд притежава около 12 % от горите на цяла Швеция.

Население[редактиране | edit source]

Големи селища в лен Йемтланд
Централната улица в Йостершунд
Град Жители
Йостершунд 44 327
Брунфлу 3890
Стрьомсунд 3589
Свег 2547
Крокум 2277
Бреке 1651
Оре 1417
Йерпен 1408
Ос 1218
Хамарщранд 1052
Лит 1040
Свенставик 1004
Хамердал 974
Фунесдален 890
Нелден 873
Източник: SCB, Населени места (31 декември 2010) [6]
Хора, родени в чужди страни, живеещи в лен Йемтланд (2006)
Голяма част от населението е родено в Северна Европа
Рожденна страна Брой
Норвегия 1 276
Финландия 917
Германия 333
Тайланд 290
Ирак 226
Полша 219
Турция 193
Дания 178
Други 2 833
Източник: SCB, Таблици с населението на Швеция 2006

Лен Йемтланд е със много ниска гъстота на население — едва 2,55 д/km2. Популацията е неравномерно разпределена в рамките на лена, като голяма част от населението живее в региона на около езерото Сторшьон. Съгласно статистическите данни от 2005 година, 43 666 души или 34,4% от населението на лена, населява малки селища и населени места извън големите урбанизирани райони. Това прави Йемтланд лена с най-високия процент жители, които не са съсредоточени в големи населени места. Едва 1% от територията на Йемтланд е застроена и развита, което заедно с наличието на един единствен град с исторически статус - Йостершунд, дефинира лена предимно като провинциален.

Общини в лен Йемтланд[редактиране | edit source]

В рамките на административното си устройсто, лен Йемтланд се разеделя на 8 общини със съответно население към 31 декември 2013 [7]:

Карта на лен Йемтланд с означение на съответните общини


Населението е съсредоточено в няколко големи общини, като например в Йостершунд живеят около четири пъти повече хора, отколкото във втората по население община Крокум. Тази тенденция е в резултат от урбанизацията на големите населени места. Община Рагунда е с най-малобройно население.

Селищни центрове в лен Йемтланд[редактиране | edit source]

Изглед от ландшафта на лен Йемтланд
Най-големите селищни центрове в Йемтланд са:
# Селищен център Население
(към 31 декември 2010)
1 Йостершунд (Östersund) 44 327
2 Брунфлу (Brunflo) 3890
3 Стрьомсунд (Strömsund) 3589
4 Свег (Sveg) 2547
5 Крокум (Krokom) 2277

Административният център на лен Йемтланд е удебелен.

Демографска картина[редактиране | edit source]

Около 142 000 души в цяла Швеция са родени в лен Йемтланд, а около 69% (90 000 души) от популацията на лена е родена и живее в рамките на областта, който процент е значителено повече от средния за страната [8]. От тези, родени в лен Йемтланд, но не живеещи на територията му, голяма част са в лен Стокхолм (15 600), в лен Вестернорланд (6500), в лен Вестра Йоталанд (5000), в лен Йевлебори (3900) и лен Упсала (3000). От жителите на Йемтланд, които са родени в друг лен, но живеят в рамките на Йемтланд, 9000 души са от лен Вестернорланд, 6400 от лен Стокхолм и 3000 от лен Вестерботен [9].

В лен Йемтланд, има най-малко кандидатстващи за статус на бежанец в сравнение с други области — едва 0,2 бежанци на 1000 души население [9].

Популацията на лен Йемтланд е с най-висока средна възраст за сключване на граждански брак в цялата страна. Средната възраст за сключване на брак при мъжете е 37,2 години, а за жените 33,8 години [9]. 72,1 процента от всички новородени в лен Йемтланд са на неомъжени майки, като средно жените имат над 2 деца преди сключване на граждански брак. Въпреки това, населението на лена е под средностатистическите данни за Швеция относно възрастта за придобиването на първото дете, като това е средно на 28,7 години при жените и 31,3 години за мъжете.

Източници[редактиране | edit source]

  1. а б ((sv))  Folkmängd i riket, län och kommuner 30 september 2013 och befolkningsförändringar 1 juli - 30 september 2013. // Statistiska centralbyrån, 11 ноември 2013.
  2. Länsbroschyr (PDF). // Länsstyrelsen i Jämtlands län. с. 43-44.
  3. Jämten 1993. 1994. с. 146-150.
  4. а б Fiske i Jämtland. // Jämtlands länsstyrelse, 11 юни 2008.
  5. ~ 18 . php PROTECTION BY LAW. // Storsjoodjuret.com, 11 юни 2008.
  6. ((sv))  Tätorter; arealer, befolkning 2010. // Statistiska centralbyrån, 16 юни 2011. Архив на оригинала.
  7. ((sv))  Folkmängd i riket, län och kommuner 31 december 2013. // Statistiska centralbyrån.
  8. Beskrivning av Sveriges befolkning 2005 (PDF). // Statistiska Centralbyrån, 2006. с. 42.
  9. а б в Tabeller över Sveriges befolkning 2006 (PDF). // Statistiska Centralbyrån, юли 2007.

Външни препратки[редактиране | edit source]