Карл Вилхелм фон Вилизен

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Карл Вилхелм Фрайхер фон Вилизен
Генерал-лейтенант
Wilhelm von Willisen.jpg
Информация
Години на служба 1804 - 1809; 1813 - 1850 г.
Служил на Flag of Prussia 1892-1918.svg Пруска империя
Flag of Germany (3-2 aspect ratio).svg Германски съюз
Flagge Preußen - Provinz Schleswig-Holstein.svg Шлезвиг-Холщайн
Войни Наполеонови войни
Първа Шлезвигска война
Отличия Железен кръст
Орден Червен орел

Роден 30 април 1790
Щасфурт, Пруска Империя
Починал 25 февруари 1879 (88 г.)
Десау, Германска империя
Националност Flag of Prussia 1892-1918.svg Прус
Родства Баща- Вилхелм фон Вилизен
Майка - Фридерика фон Трота
Съпруга - Едита фон Каприви

Карл Вилхелм Фрайхер фон Вилизен (на немски: Karl Wilhelm Freiherr von Willisen) (1790 - 1879) е пруски генерал-лейтенант.

Биография[редактиране | edit source]

Роден през 1790 г. фон Вилизен е третия син в семейството на Щрасфуртския оправител Карл Вилхелм Херман фон Вилизен (1751–1807) и неговата съпруга Фридерика фон Трота (1768–1826).[1]

Ранна кариера[редактиране | edit source]

Обучаван в пруския кадетски корпус, фон Вилизен се присъединява през 1804 г. към 21-ви пруски пехотен полк "Duke of Brunswik" - (Херцог на Брауншвайг). Не останал за дълго там и след подписването на Тилзитския мир през 1807 г. напуснал армията. За тези три години активна служба бива раняван само един път в Битката при Йене-Ауерщет.

След напускане на армията се преместил в войнишкия университет Хале-Витенберг и малко по-късно е приет в Фрайкорпус Шил, с който участва в битките срещу Наполеон. От 1809 г. Вилизен вече е част от австрийската армия с която воюва в звание капитан и участва в Битката при Ваграм. [1]

След подписването на Шьонбрунския мир на същата година, той си взима кратак отпуск и след няколко седмици отново се завръща в щаба. По това време фон Вилизен живеел в Тойчентал близо до Хале, където бил заловен като дезертьор през 1811 г., след което бил хвърлен в Каселския затвор, но по-късно успял да избяга от там и се завърнал отново в пруската армия като обявявил официално, че напуска австрийската.[1] В периода от 1813 до 1814 г. воювал и в Наполеоновите войни като щабен член на пруската "Силезийска армия", а през 1815 г. постъпил като капитан в щаба на генерал-фелдмаршал Гебхард Леберехт фон Блюхер.

След поражението над Наполеон фон Вилизен останал в служба на пруския генерален щаб, след което станал учител по "Изкуството и историята на войната" в Пруската военна академия. През годините си като учител той публикувал няколко книги, в който се противопоставил в мнението на Карл фон Клаузевиц. Около 1830 г. също критикувал и руската война в Наполеоновите войни, като исказал симпатиите си към Ноемврийското въстание в Полско царство и демократичното движение като цяло.[2]

От 1832 г. бива преразпределен в службата на III. Армейски кропус под командването на пруския принц Уилям, по-късно заменен от германския император Вилхелм I в Бреслау.[3] Малко след това в Познан фон Вилизен бива назначен за началник-щаб на V. Армейски корпус командван от генерал Карл фон Гролман.

Велики Полски въстания[редактиране | edit source]

По време на Революцията от 1848 г. великите полски въстания настъпили и във великото Познанско херцогство. Делегацията на Полския национален комитет получила аудитория от Пруския Крал и по тяхното искане Вилизен бива назначен за специален пратеник на краля (Ziviler Königlichen Kommissar für die Provinz Posen) в планираната реорганизация на провинцията. Той пристига в Познан на 5 април през същата година и много скоро влиза в конфликт с немските жители на областта, както и с военния командир на града Фридрих Аугуст Петер фон Цоломб, тъй като той се считал за симпатизатор на всичко полско.[4]

На 11 април същата година той се присъединил и към конгреса на пруския град Ярославаич, с което полските сили под командването на Лудвиг Мирославски бяха приети, но трябваше да се намалят до размера на 3,000 войници разположени в различни лагери, с което полската администрация да бъде установена.[5] Въпреки това време компромисите на Вилизен не успяха, тъй като краля прие условията договорени с поляците за предоставяне на национална реорганизация на херцогството, но докато той приемаше това изключил няколко западни и северни страни от съзнанието си.[6]

Споразомението до голяма степен било критика от страна на германското общество и затова фон Вилизен трябвало да напусне Познан отново на 20 април същата година. Той често избягвал да премине центъра на немското население,[4] защото бил изложен на лични обиди, нещо повече дори бил в опасност от разгневена немска и еврейска тълпа.[7] Веднага след снемането му от длъжност той е заменен от пруския генерал Ернст фон Фуел.

Малко след това Вилизен бил изпратен на дипломатически мисии в Париж, Хърватия и Италия, където е заточен като военен наблюдател на Радецката армия в Първата Италиянска война за независимост.

Шлезвиг-Холщайнска война[редактиране | edit source]

През 1849 г. фон Вилизен си подадава оставката, но по-късно става командир на Върховните сили на Германския съюз (след края на Първата Шлезвигска война през април 1850 г.). За кратко време командва и Шлезвиг-Холщайнските войски в Битката при Ищед и нападението над Фридрихщат. След числения разгрома на войските си той подава отново оставка и до края на живота си живее в Париж (Франция), Силезия и Десау, където умира на 25 февруари 1879 г.

Дати на повишение и военна декорация[редактиране | edit source]

Личен живот[редактиране | edit source]

Вилизен се жени за Емили фон Браузе (1804–1849) на 28 ноември 1829 г. в Берлин и след смъртта на първата му жена се жени повторно за Едита фон Каприви (1843-1873), сестра на по-късния германски канцлер Лео фон Каприви. Вилизен няма деца и от двете си сапруги.

Бележки[редактиране | edit source]

  • Що се отнася до личните имена: Фрайхер е титла, превеждена като Барон, но не и като първо бащинско име. Женската форма на Фрайхер е баронеса

Източници[редактиране | edit source]

  1. а б в Wilhelm von Willisen ADB: Willisen, Wilhelm von. // Allgemeine Deutsche Biographie. Wikisource. Посетен на 2009-03-09.
  2. Otto Fock. Schleswig-holsteinische Erinnerungen. Leipzig, Veit, 1863. Посетен на 2009-03-09.
  3. Wilhelm Ruestow. Die Feldherrnkunst des Neuenzehnten Jahrhunderts. Zürich, 1857. Посетен на 2009-03-09.
  4. а б Alvis, Robert E.. Religion and the Rise of Nationalism - A Profile of an East European City. Syracuse University Press, 2005. ISBN 9780815630814. с. 168. Посетен на 2009-03-09.
  5. Norman Davies. God's Playground. Oxford University Press. ISBN 9780199253401. Посетен на 2009-03-09.
  6. Makowski, Krzysztof. Poles, Germans And Jews In The Grand Duchy Of Poznan in 1848: From Coexistence To Conflict. 1999. Посетен на 2009-03-09.
  7. Valerian Krasinski. Panslavism and Germanism. London, T. C. Newby, 1848. Посетен на 2009-03-09.
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Karl Wilhelm von Willisen“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.