Йозеф Радецки

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Йозеф Радецки
Фелдмаршал
  Фелдмаршал
Radetzky-von-radetz.jpg
Йохан Йозеф Венцел Граф Радецки
автор : Г. Декер, 1850
Информация
Години на служба 1785 – 1858
Служил на
Хабсбургска монархия
  Австрийска империя
Род войски Имперска и Кралска армия
Командвания Италианска кампания 1848-1849
Войни Революционни войни (1792-1802)
Наполеонови войни (1803–1815)
Италианска война (1848-1849)
Битки КустодзаНовараМиланоВенеция
Отличия
Военен орден на Мария Терезия
1801
Орден на Златното руно
1848

Живял 2 ноември 1766 – 5 януари 1858
Роден Тжебнице, Чехия
Починал Милано, Италия
Друга работа Вицекрал на Ломбардия-Венеция
Йозеф Радецки в Общомедия
Граф Радецки

Йозеф Радецки (Johann Josef Wenzel Graf Radetzky von Radetz; чешки: Jan Josef Václav hrabě Radecký z Radče; англ.: Count Joseph Radetzky) (Тжебнице, Чехия, 2 ноември 17665 януари 1858) е по рождение чех, граф, фелдмаршал и изтъкнат военачалник от Австрийската империя от първата половина на 19 век.

На него е наречен прочутият марш на Йохан ЩраусРадецки марш“ и австрийският кораб „Радецки“, с който четата на Христо Ботев слиза на българския бряг на Дунав.

Биография[редактиране | edit source]

Роден е в благородническо семейство в Тжебнице в Бохемия. Осиротял на ранна възраст, за него се грижи дядо му. След неговата смърт продължава образованието си във виенската академия „Тереза“, която обаче е закрита още на първата година от пребиваването му там. Присъединява се към австрийската армия като кадет през 1784. През 1786 получава офицерско звание. През 1787 става старши лейтенант и командир на полк кирасири.

По време на Австро-турската война (1788-89) служи в щаба на граф фон Ласи като ординарец. През 1793-1794 се сражава в Холандия и на Рейн. По-късно е назначен за ротмистър и за адютант (1796) на Жан-Пиер дьо Болю. При Волтри (Италия) се отличава в сраженията и е назначен за майор и по-късно (5 ноември 1799) за полковник. В битката при Хохенлинден (1800) също се сражава с отличие.

През 1805 е назначен за генерал-майор и преместен в Италия, през 1809 се бие с 5 армейски корпус отново с отличие като командир на авангарда при Браунау и е произведен (1 юни 1809) в чин фелдмаршал-лейтенант след битката при Асперн (май 1809). След това участва в битката при Ваграм.

През 1813 е назначен за началник квартирмайстер и като такъв участва в битката при Лайпциг. След това реорганизира австрийската армия и служи в щаба на княз Карл Филип Шварценберг. След сключването на мира е дивизионен командир при дн. Шопрон, после при дн. Будапеща, а през 1821 е назначен за генерал от кавалерията и комендант на крепостта на Оломоуц.

Съветник (1818-28) на ерцхерцог Фердинанд Карл, генерал-командир (1831-57) на австрийската армия в кралство Ломбардия-Венеция (от 1836 има чин на фелдмаршал). Една от най-важните му победи е срещу Сардиния от 1848-1849.

Умира на 91 години на 5 януари 1858 в Милано. Погребан на 19 януари 1858 в Хелденберг. Почитан е от монархически настроените австрийци. За него Йохан Щраус-баща композира „Радецки марш“, а Франц Грилпарцер пише поемата „Австрия е в твоя лагер“.

Вижте още[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]