Карл Пач

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Карл Пач
австрийски археолог и историк
Роден: 14 септември 1865
Ичин, Австро-Унгария, дн. Чехия
Починал: 21 февруари 1945
Виена

Карл Пач (на немски: Carl Patsch) е австрийски археолог и историк.

Учен със световна известност и автор на много трудове, оценени като високи научни постижения в областта на археологията и историята.

Биография[редактиране | edit source]

Получава висше образование по класическа филология и археология във Виенския университет. Освен немски говори и почти всички славянски езици.

От млади години се посвещава на археологическото и историческо изучаване на Балканския полуостров.

Карл Пач е ръководител на Босненско-Херцеговинския институт за балкански изследвания в Сараево от 1908 г до 1918 г. След Първата световна война се премества във Виена, където наследява Константин Иречек като професор по славянска история и археология във Виенския университет.

През 1928 г. става пълноправен член на Австрийската академия на науките, а от 1941 г. е чуждестранен член на Българската академия на науките.

На 21 февруари 1945 той е убит във Виена.

Научна дейност[редактиране | edit source]

Първите трудове на Карл Пач представят извънредно важни приноси към археологията и епиграфиката на римската провинция Далмация.

В резултат на научните си пътувания в Албания, които Пач предприема, е неговата голяма книга Das Sandschak Berat in Albanien, Schriften der Balkankommission, Antiquarische Abteilung, 3 (1904).

Още от 1904 г. той започва да издава редица монографии под названието Zur Kunde der Balkanhalbinsel. До 1918 г., когато институтът в Сараево е унищожен, са издадени 27 монографии от разни учени по историята, географията, етнографията, литературата и пр. на балканските народи.

След дългогодишните си изследвания в Босна и Херцеговина той написва Historische Wanderungen im Karst und an der Adria. I. Teil: Die Herzegowina einst und jetzt, 1922. Тази книга е разделена на 2 части, като в първата част на съчинението си авторът разказва за състоянието на Херцеговина, а във втората дава политическа и културна история на илирийските племена, които са населявали тази област в древността.

Карл Пач изучава и изследва историята на Югоизточна Европа. След 1925 г. започва да обнародва в изданията на Виенската академия на науките редица монографии Beiträge zur Völkerkunde von Südosteuropa, 6 Bände, 1925–1937. В тях разглежда историята на старите и по-нови народи, които трайно са населявали югоизточно-европейския полуостров и граничещите с него северни области, или са се явявали там временно и чрез това са причинявали етнически смущения. В своя статия Пач е разгледал основно спорния въпрос за етническата принадлежност на агатирсите.

Съчиненията на Карл Пач са особено важни за историята на Балканския полуостров (Мизия,Тракия, Дакия) в древността, служейки като основа за по-нататъшните изучавания.

Библиография[редактиране | edit source]

  • Die Volkerschaft der Agathyrsen(Anz der Wien Akad.phil-hist.KI.1925);
  • Banater Sarmaten
  • Die Völkerbewegung an der unteren Donau in der Zeit von Diokletian bis Heraklius(Sitzungsber.Wien.Akad
  • Die quadisch-jazygische Kriegsgemeinschaft Im Jahre
  • Aus 500 Jahren vorrö mischer und rö mischer Geschichte Sü dosteuropas.I Teil :bis zur Festsetzung der Rö mer in Transdanuvien
  • Der Kampf um den Donauraum unter Domitian und Trajan, Hölder-Pichler-Tempsky, Wien, 1937
  • Die einstige Siedlungsdichte des illyrschen Karstes

Източници[редактиране | edit source]

  • Летопис на Българската академия на науките и изкуствата. XXIV 1940/41.