Кашии (крайцер, 1940)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
„Кашии“
香椎
Крайцерът „Кашии“ през 1941 г.
Флаг Япония
Клас и типУчебен кораб
(Лек крайцер)
от типа „Катори“
ПроизводителКорабостроителница на Мицубиши в Йокохама, Япония.
Служба
Заложен4 октомври 1939 г.
Спуснат на вода15 октомври 1940 г.
Влиза в строй15 юли 1941 г.[1]
Потъналпотопен на 12 януари 1945 г.
Състояниеизвън експлоатация
Основни характеристики
Водоизместимост5985 t (стандартна);
6300 t (нормална);
6720 t (пълна)[3]
Дължина133,5 m[2]
Дължина между перпендикулярите
123,5 m
Дължина по водолинията
129,8 m
Ширина16,6 m (максимална);
15,95 m
(по водолинията)[2]
Газене5,75 m (средно)
Бронякули ГК: 10 mm;
щитове оръдия: 10 mm
Задвижване2 парни турбини Kampon;
2 дизелови двигателя № 22, модел 10;
3 водотръбни котли Kampon
Мощност8000 к.с. (5,9 МВт)
Движител2 гребни винта
Скорост18 възела
(33 km/h)
Далечина на
плаване
9900 морски мили при 12 възела ход (проектна)[3];
Запас гориво: 380 t нефт, 160 t дизелово гориво
Екипаж315 души; 275 курсанта
Радиолокационни
станции (РЛС)
РЛС за въздушно наблюдение Тип 13;
РЛС за надводно наблюдение Тип 22
Хидроакустическа
система (ХАС)
сонар;
хидрофон
Радиоелектронно
оборудване
два инфрачервени сензора Тип 2
Кръстен в чест наШинтоистки храм във Фукуока
Въоръжение
Артилерия2x2 140 mm;
Зенитна артилерия2x2 127 mm;
4 x 25 mm
(впоследствие 30 ствола);
8 × 13,2 mm зенитни картечници
Противолодъчно
въоръжение
4 бомбомета;
300 дълбочинни бомби
Торпедно
въоръжение
2x2 533 mm ТА тип 6;
(4 торпеда тип 6)
Самолети1 катапулт;
1 хидросамолет
„Кашии“ в Общомедия

Кашии (на японски: 香椎) е учебен кораб (лек крайцер) на Императорските ВМС на Япония от времето на Втората световна война. Трети и последен кораб от типаКатори“. Кръстен е в чест на шинтоистко светилище във Фукуока.

Предистория[редактиране | редактиране на кода]

Крайцериите от типа „Катори“ изначално са заложени като учеби кораби в периода 1937 – 1939 г. в рамките на програмите за строителство на спомагателни съдове. С началото на войната в Тихия океан започват да се използват като флагмани на различни флотилии (от флотилии на подводници до ескадри на силите за съпровождение). В хода на войната корабите се модернизират: на тях се поставят допълнителни зенитни оръдия и апарати за пускане на дълбочинни бомби.

История на службата[редактиране | редактиране на кода]

Начало[редактиране | редактиране на кода]

„Кашии“ е построен от компанията Mitsubishi в нейната корабостроителница в Йокохама. На 15 юли 1941 г. строителство му е завършено, и корабът е приписан официално към базата на ВМС в Сасебо. На 31 юли 1941 г., във връзка с растящото напрежение в Тихия океан, „Кашии“ влиза в състава на Южния експедиционен флот под командването на вицеадмирал Джисабуро Одзава. На 18 октомври 1941 г. „Кашии“ става флагмански кораб на флота, който се базира в Сайгон (Френски Индокитай), а след месец преминава в Хайнан: флагман става „Чокай“. На 5 декември 1941 г. „Кашии“ напуска нос Сен Жак във френски Индокитай, съпровождайки седем транспортни съда, превозващи личният състав на 143-и пехотен полк към провлака Кра (Тайланд) и Британска Малая. Той се намира на път в момента на нападението над Пърл Харбър.

Начало на войната в Тихия океан[редактиране | редактиране на кода]

След стоварването на войските в Малая и в Тайланд „Кашии“ се връща в Камранския залив, на 13 декември 1941 г., за среща с 39 транспортни съда от 2-и Малайски „конвой“, които след това съпровожда по източното крайбрежие на Тайланд и Малая. От 26 до 28 декември 1941 г. съпровожда 3-и Малайски конвой. На 3 януари 1942 г. евакуира войници от горящия войскови транспорт „Мейко мару“, запалващ се при Хайнан, който по-късно се взривява. От януари до март 1942 г. патрулира територията от Сингапур до Бангкок и източна Нидерландска Индия: при остров Хайнан 3 януари взема на борда си парашутисти от Императорската армия от потъналия транспорт. На 11 февруари 1942 г. съпровожда 11 транспорта от остров Бангка към Палембанг (Суматра), на 12 март участва в операция „Т“ (нахлуването в северна Суматра).

На 19 март „Кашии“ става флагман на 2-и отряд за съпровождане, с който охранява 32 транспорта с личен състав на 56-а пехотна дивизия, десантираща се в Бирма, а през април охранява още 46 кораба с личен състав на 18-а пехотна дивизия. На 11 април вицеадмирал Одзава възстановява „Кашии“ в длъжност флагмански кораб в Сингапур, а на 14 юли същата година Одзава е сменен от поста командир на флота от вицеадмирал Деншияи Окавачи. „Кашии“ продължава патрулирането в източната част на Индийския океан при бреговете на Бирма, Андаманските острови и Пенанг в течение на септември. На 21 септември отплава от Сайгон към Соломоновите острови с цел оказване на помощ на японските войски: за маскировка е монтиран втори (фалшив) комин, за да може „Кашии“ да изглежда като американски крайцер. На 8 октомври „Кашии“ пристига в Рабаул (Нова Британия) и доставя подкрепления. Обратният път към Сингапур преминава без проблем, и до януари 1943 г. „Кашии“ продължава патрулирането.

През януари 1943 г. „Кашии“ влиза за ремонт в залива Кепел в Сингапур: неговите мачти са скъсени, а при гротмачтата е монтирана система за откриване на подводници. Крайцерът продължава да носи служба в източната част на Индийския океан от февруари до юли 1943 г. На 9 март за командир на 1-и Южен експедиционен флот на Малайските сили, къдетп е и крайцерът, става вицеадмирал Йошикадзу Ендо. От 24 юли до 22 август 1943 г. „Кашии“ извършва два прехода с цел превоз на войски и припаси към Порт Блеър и Кар Никобар. На 29 август 1943 г. при остров Вех, северно от Суматра, на път за Сабанг „Кашии“ е атакуван от британската субмарина „Трайдънт“ (HMS Trident (N52)), която изстрелва осем торпеда от носовите си апарати, без попадение в крайцера. От 21 септември до 27 ноември „Кашии“ извършва още пет похода към Андаманските острови, доставяйки на Императорската армия на Япония подкрепления и припаси без произшествия.

На 31 декември 1943 г. „Кашии“ е преведен в учебния дивизион в Куре, пристигайки в Етаджима през февруари 1944 г. след ремонт в Сасебо: очква се той да стане учебен кораб при Военната академия на Императорския флот на Япония, но той само за кратко е там в качеството на учебен съд. На 25 март е преподчинен на Щаба на генералното командване за съпровождане и е изпратен за ремонт и модернизация във Военноморския арсенал на Куре. Торпедните апарати са заменени с две 127-мм двоени оръдия Тип 89, също така са поставени четири трицевни 25-мм зенитни оръдия Тип 96 (общият брой на стволовете е доведен до 20 единици – 4x3, 4x2), добавени са РЛС за въздушно наблюдение Тип 21, сонар и хидрофон. Задните отсеци са преоборудвани за съхранение на 300 дълбочинни бомб, на шканците са поставени четири бомбомета и две рампи за пускане на бомби. Работите са завършени на 29 април 1944 г.

Край на войната и гибел[редактиране | редактиране на кода]

Гибелта на „Кашии“, 12 януари 1945 г.

На 3 май 1944 г. в 1-и надводен дивизион за съпровождане на контрадмирал Мицухару Мацуяма флагман става крайцерът „Кашии“. Той напуска порт Модзи на 29 май, насочвайки се в състава на ескорт на конвой към Сингапур. На 2 юни американската подводница „Гитаро“ (USS Guitarro (SS-363)) открива конвоя източно от Тайван и потопява един от корабите с две торпеда, самият „Кашии“ няма поражения. Той пристига на 12 юни в Сингапур с оставащите кораби от конвоя. На 28 юни в Куре е направена поредната модерниция: поставени са още 10 едноцевни 25-мм зенитни оръдия Тип 96, вследствие на което броят на стволовете нараства до 30 (4x3, 4x2, 10x1), а също така е поставена и РЛС за надводен обзор Тип 22. На 13 юли „Кашии“ отплава от порт Мозди в съпровождение на конвоя HI-69 към Лузон (Филипините), на бордовете на охраняемите кораби има авиация. Конвоят достига до Манила, разтоварва цялата авиация, и без проблеми се връща първо в Сингапур, а след това и в Модзи на 15 август.

На 25 август се състои още една мисия за охрана на конвой, плаващ за Филипините. На обратния път „Кашии“ оглавява 5-а група за съпровождение на контраадмирал Сецудзо Йошитоми, охраняваща конвоя HI-74. На 16 септември конвоят е атакуван от американските подводници „Куинфиш“ (USS Queenfish (SS-393)) и „Барб“ (USS Barb (SS-220)), които унищожават два нефтени танкера исамолетоносача „Унъйо“. Загиват над 900 души, 48 самолета отиват на дъното. „Кашии“ взема на борда си 761 оцелели и достига до Модзи на 23 септември. От 26 октомври до 9 ноември крайцерът охранява конвой HI-79, плаващ за Сингапур, а след това от 17 ноември до 4 декември без проблеми се връща в Сасебо. Паралелно контраадмирал Широ Шибуя оглавява 101-а група за съпровождение, където се намира „Кашии“, вместо Йошитоми.

На 10 декември 1944 г. „Кашии“ влиза в 1-а надводна група за съпровождение и напуска Модзи, отправяйки се към Такао в състава на охраната на транспорти на Императорската армия на Япония. От Такао крайцерът се насочва, в състава на друг конвой, към Сингапур: На 25 декември срещу конвоя извършват нападение бомбардировачи B-25 Mitchell на армейската авиация на САЩ, обаче конвоят понася незначителен ущърб. На обратния път тръгва конвоя HI-86, състоящ се от 10 кораба (4 танкера и 6 сухогруза) и пет фрегати на 101-а група за съпровождение: всички отплават от Сингапур на 30 декември 1944 г.

На 12 януари 1945 г., след излизането на конвоя от порт Куиньон, в залива те са засечени от бомбардировачите на 38-а оперативна група (на английски: Fast Carrier Task Force) на ВМС на САЩ, където влизат самолетоносачите „Лексингтън“ (USS Lexington (CV-16)), „Хорнет“ (USS Hornet (CV-12)), „Хенкок“ (USS Hancock (CV-19)), „Есекс“ (USS Essex (CV-9)), „Тайкондерога“ (USS Ticonderoga CV-14), „Ленгли“ (USS Langley (CVL-27)) и „Сан Якинто“ (USS San Jacinto (CVL-30)). В резултат на нападението на палубната авиация на ВМС на САЩ е унищожен почти целия конвой: в десния борд на „Кашии“ попада торпедо, пуснато от торпедоносец Grumman TBF Avenger, а след това две бомби, пуснати от Curtiss SB2C Helldiver, които попадат в кърмата, което води до детонацията на съхраняващите се там дълбочинни бомби и взрив на кораба. Крайцерът потъва с носа нагоре: от 640 души се спасяват само 19.

„Кашии“ е окончателно изключен от списъка на Императорския флот на 20 март 1945 г.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Lacroix, Wells 1997, с. 794.
  2. а б Lacroix, Wells 1997, с. 833.
  3. а б Lacroix, Wells 1997, с. 834.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • David Brown. Warship Losses of World War Two. Annapolis, Maryland, Naval Institute Press, 1990. ISBN 1-55750-914-X.
  • Andrieu D'Albas. Death of a Navy: Japanese Naval Action in World War II. Devin-Adair Pub, 1965. ISBN 0-8159-5302-X.
  • Paul S. Dull. A Battle History of the Imperial Japanese Navy, 1941-1945. Annapolis, Maryland, Naval Institute Press, 1978. ISBN 0-87021-097-1.
  • David C. Evans, Mark R. Peattie. Kaigun: Strategy, Tactics, and Technology in the Imperial Japanese Navy, 1887–1941. Annapolis, Maryland, Naval Institute Press, 1997. ISBN 0-87021-192-7.
  • Stephen Howarth. The Fighting Ships of the Rising Sun: The drama of the Imperial Japanese Navy, 1895-1945. Atheneum, 1983. ISBN 0-689-11402-8.
  • Hansgeorg Jentschura, Dieter Jung, Peter Mickel. Warships of the Imperial Japanese Navy, 1869–1945. Annapolis, Maryland, United States Naval Institute, 1977. ISBN 0-87021-893-X.
  • Eric Lacroix, Linton Wells II. Japanese Cruisers of the Pacific War. Annapolis, Maryland, Naval Institute Press, 1997. ISBN 0-87021-311-3.
  • M.J. Whitley. Cruisers of World War Two: An International Encyclopedia. Annapolis, Maryland, Naval Institute Press, 1995. ISBN 1-55750-141-6.
  • Richard Worth. Fleets of World War II. Da Capo Press, 2001. ISBN 0-306-81116-2.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Касии (крейсер)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​