Ои (лек крайцер, 1920)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
„Ои“
大井
Лекият крайцер „Ои“ в Хирошима, 1923 г.
Флаг Япония
Клас и типЛек крайцер от типа „Кума“
ПроизводителKawasaki в Кобе, Япония.
Служба
Заложен24 ноември 1919 г.
Спуснат на вода15 юли 1920 г.
Влиза в строй3 октомври 1921 г.
Потъналпотопен на 19 юли 1944 г.
Състояниеизвън експлоатация
Основни характеристики
Водоизместимост5580 t (стандартна);
5926 t (пълна)
Дължина162,2 m
Дължина по водолинията
158,5 m
Ширина14,2 m;
17,5 m след 1941 г.
Газене4,8 m
Броняпояс: 63 mm (38+25,4);
палуба: 28,6 mm;
бойна рубка: 50,8 mm
Задвижване4 парни турбини Mitsubishi-Parsons-Gihon;
12 водотръбни котли Kampon
Мощност90 000 к.с. (67,1 МВт)
Движител4 гребни винта
Скорост36 възела
(67 km/h)
Далечина на
плаване		6000 морски мили при 14 възела ход;
Запас гориво: 350 t въглища, 1260 t нефт
Екипаж439 – 468 души
Кръстен в чест на:реката Ои на остров Хоншу
Въоръжение
Артилерия7x1 140 mm
от 1941 г.: 4x1 140 mm;
Зенитна артилерияПървоначално:
2x1 76 mm;
2x1 6,5 mm картечници Тип 3
от 1941 г.:
2×2 25 mm
Минноторпедно
въоръжение		4x2 533 mm ТА;
16 торпеда Тип 6;
48 мини
от 1941 г.:
10x4 610 mm ТА
Самолетидо 1941 г.:
1 катапулт;
1 самолет
„Ои“ в Общомедия

Ои (на японски: 大井) e лек крайцер на Императорските ВМС на Япония типа „Кума“. През 1941 г. е преустроен на „торпеден крайцер“ с десет 610-мм четиритръбни торпедни апарата и има най-силното торпедно въоръжение от всички кораби в света до август 1942 г., заедно с втория японски „торпеден крайцер“ „Китаками“. Участва във Втората световна война.

История[редактиране | редактиране на кода]

„Торпедният крайцер“ „Ои“, изначално крайцер от типа „Кума“, е развитие на леките крайцери от типа „Тенрю“, които трябва да се строят според голямата корабостроителна програма „8 на 4“ от 1917 г. Планирани са за построяване шест 3500-тонни „лидера“ като се вземе за основа проектът на крайцера „Тацута“ (с увеличаване на броя на 140-мм оръдия от четири на пет) и три 7200-тонни крайцера-разузнавача от клас „А“ (впоследствие превърнати в тежки крайцери тип „Аоба“). Но през 1918 г., след новините за започването на строителството в САЩ на 8000-тонни леките крайцери от типа „Омаха“ се отказват от лидерите, а вместо тях е разработен усреднен проект за крайцер-разузнавач с водоизместимост от 5500 т, способен да изпълнява задълженията на лидер на ескадрени миноносци, да води разузнаване и да противостои на американските „Омахи“[1].

Първите крайцери-разузнавачи от клас „B“ стават петте леки крайцера от типа „Кума“. Те са заложени в периода 1918 – 1919 г. според бюджетите за 1917 – 1918 и 1918 – 1919 финансови години. Проектът е разработен от капитан 1-ви ранг Хирага на основата на крайцера „Тацута“, но се развива повече, отколкото се предполага отначало. Броят на 140-мм оръдия е увеличен от четири до седем, далечината на плаване – от 6000 до 9000 мили, а мощността на турбините – от 51 000 до 90 000 к.с. Японските моряци се отказват от издигнато разположение на артилерията, поставяйки всичките щитови 140-мм установки на едно ниво на палубата на полубака. поради това по носа и по кърмата могат да стрелят само по три оръдия, а по всеки борд – по шест. Но на американските „Омахи“ оръдията също са разположени не по-добре: от двенадесет оръдия по носа и по кърмата могат да стрелят шест, а по борда – осем[1].

В основата на проекта за 5500-тонния крайцер залягат чертежите на „Tенрю“. Ръстът във водоизместимостта отива за увеличаване на мощността от 51 000 до 90 000 к.с., поради което скоростта се увеличава до 36 възела. Такава мощност значи преминаване от три вала на четири. броят на котлите е увеличен до двенадесет, както и при „Тенрю“, два със смесено отопление от нефт и въглища.

Основната артилерия се допълва от 2 76-мм зенитни оръдия и четири сдвоени 533-мм торпедни апарата, намиращи се побордно. Освен това, крайцерите могат да приемат и мини[1] .

От осемте планирани за построяване според програмата „8 – 4“ крайцера според първоначалния проект се строят пет (типа „Кума“), още три по усъвършенствания тип „Нагара“[1] .

Отначало крайцерите от типа „Кума“ са с 533-мм торпедни апарати, но когато се появяват торпедата с калибър 610 мм, на крайцерите са поставени 610-мм торпедни апарати тип 8. В периода на 1930-те години на крайцерите е поставен авиационни стартови катапулти (свалени през войната) и е усилено зенитното въоръжение. Дължината на крайцерите от типа „Кума“ е 162 м, ширината по мидъла е 14 м, газенето – 4,8 м. Стандартна водоизместимост – 5603 т, пълна – 7094 т. На корабите от типа „Кума“ има по 12 котела „Канпон“ със смесено въглищно-нефтено отопление и по 4 парни турбини, работещи на четири гребни винта. Сумарната мощност на тубините 90 000 к.с. Скорост 36 възела. Разчетната далечина на плаване на 14-възлов ход е 5000 мили. Екипаж 450 души[2].

Външни снимки
Чертеж на „Ои“ отдясно и отгоре до 1941 г.
Външни снимки
Cхема на бронирането на крайцерите от типа „Кума“
Външни снимки
533 мм торпеден апарат на крайцера „Ои“


В периода 1935 – 1938 г. на всички крайцери от типа „Кума“ котлите са преведени да работят само с нефт и за подобряване на устойчивостта е намалено „горното“ тегло, освен това, в корпуса е поставен 103 – 200 тона твърд баласт (и 202 – 289 тона течен баласт, който се приема в пространството на двойното дъно). Пълната водоизместимост на корабите се доближава до 8000 тона, а скоростта пада до 32 възела[1] .

Външни снимки
Схема на „Ои“ отдясно и отгоре с 10×4 ТА. 1941 г.
Външни снимки
Цветни рисунки отдясно и отгоре с 10×4 ТА.
Външни снимки
Средата на модела одясно и отгоре с 10×4 ТА.


Най-голямата доработка на крайцерите от типа „Кума“ в предвоените години е преустройството на крайцерите „Китаками“ и „Ои“ в „торпедни крайцери“. През 1936 г. Генералният щаб на флота на Япония разработва план, според който да се неутрализира численото превъзходство на американския флот е въможно чрез нощна атака с широко използване на най-новите далекобойни и мощни торпеда от типа 93, а през деня в сражение с отслабения американски флот да влязат вече големите артилерийски кораби. Първият торпеден удар, според този план, трябва да се нанесе от тежките крайцери от клас „А“, които могат да разбият линията на американския флот. През тези отвори в атака срещу големите кораби на американците трябва да излязат легите крайцери и разрушителите. Според този план два от леките крайцери се предлага да се въоръжат с по минимум десет четиритръбни торпедни апарата. Двата крайцера, след като пуснат 40 торпеда, могат на нанесат, според мнението на офицерите от Генералния щаб на флота на Япония, големи поражения сред бойния ред на флота на САЩ. Тактиката на нощния бой не се оправдава по една причина – американците избягват да се сражават в тъмнината до времето на появата върху корабите на РЛС. РЛС превръщат плановете за масирани торпедни удари нощем в неосъществими. „Торпедните крайцери“ стават безполезни за японците. По време на Втората световна война на всички крайцери от типа „Кума“ е усилено и стандартизирано зенитното въоръжение, на тях също така са поставени РЛС № 21[2].

През 1941 г. „Kитаками“ и „Oи“ са преустроени („Китаками“ – в Сасебо, „Ои“ – в Майдзуру) и превърнати в „торпедни крайцери“. Преоборудването е планирано със замяна на въоръжението на 4×2 127-мм артилерийски установки, 4×2 25-мм зенитни автоматични установки и 11 (по пет на всеки борд и един на диаметралната плоскост) четиритръбни 610-мм торпедни апарата за стрелба с известните „дълги копия“ – кислородните торпеда от тип 93[1] .

Първоначално се предполага превръщането в „торпедни крайцери“ на три кораба – „Kитаками“, „Oи“ и „Kисо“. Недостатъка на 127-мм сдвоени артустановки и 610-мм апаратов е причината за отказа от преоборудване на „Kисо“, а на двата останали крайцера обемът на работите е съкратен – оставена е носовата четворка 140-мм оръдия, а броят на поставените апарати е съкратен от 11 на 10 (отказват се от апарата на диаметралната плоскост)[1].

За побордното разполагане на тежките торпедни апарати, на дължина примерно 60 м (от полубака до кърмовата преграда на машинното отделение) палубата е разширена със спонсони до 17,5 м ширина. Въоръжението е допълнено с две сдвоени 25-мм зенитни установки[1] . „Торпедните крайцера“ „Ои“ и „Китаками“ в началото на Втората световна не участват в нападението над Пърл Харбър, а през май 1942 г., във връзка с планиращото се нахлуване на атола Мидуей, влизат в съединението за прикритие на вицеадмирал Такасу – линкорите „Хюга“ (флагмански кораб), „Исе“, „Фусо“ и „Ямаширо“, леките крайцери „Китаками“ и „Ои“ и 12 разрушителя, което е насочено в района на Алеутските острови[2].

Неговата задача е прикритие на десантните съединения, нацелени срещу островите Киска и Ату. Тази операция по същество е диверсия, която трябва да облегчи действията на направлението на главния удар, отвличаща част от ВМС на САЩ в района на Алеутските острови. На 6 – 7 юни японците окупират островите Киска и Ату, без да срещнат съпротива. Но след провала на Мидуейската операция това вече няма голям стратегически смисъл, а удержането на завзетите територии е само безполезно похабяване на материални и човешки ресурси[2].

След битката при Мидуей, на 4 юни 1942 г., японският флот е реорганизиран и 9-та крайцерска ескадра („Китаками“, „Ои“) е приписана към 1-ви флот. Двата крайцера действат в югозападната част на Тихия океан, превозвайки войски и съпровождайки конвои. След участието им в десанта на Филипините е решено и двата да се преоборудват в скоростни войскови транспорти за използване във водите на Нова Гвинея и при Сингапур[2].

В периода август – септември 1942 г. той е преоборудван – увеличен е броят на 25-мм установки (стават 2×3 и 2×2), на кърмата е поставен бомбомет и 18 дълбочинни бомби. На броят на 25-мм автомати е увеличен до 28 (впоследствие – до 36). Освен това, на „Ои“ броят на торпедните апарати е намален до шест (6×4), освободеното място е използовано за разполагане на два десантни катера от типа „Дайхацу“[1].

„Oи“, на 19 юли 1944 г., е потопен южно от Хонконг от американската подводница „Флашър“ (USS Flasher (SS-249))[1].

Характеристики[редактиране | редактиране на кода]

Водоизместимост: до 1941 г. – 5019 т стандартна и 5832 т пълна; от 1941 г. – 5780 т стандартна, 7800 т пълна[1];

Дължина: 162,1 м (максимална), 158,5 м (по водолинията), 152,4 м (между перпендикулярите)[1];

Ширина: 14,25 м до 1941 г.; 17,5 м максимална след 1941 г.[1];

Газене: 4,8 м до 1941 г.; 5,4 – 5,6 м след 1941 г.[1];

Енергетична установка: 4 турбини „Гихон“, 12 котли „Кампон“, 4 вала;[1];

Мощност: 70 000 к.с.[1];

Скорост на хода – 36 възела (32 – фактическа към 1941 г.); от 1.1945 – 23,8 възела[1];

Запас гориво: 350 т въглища + 700 т (максимално 1150 т) нефт[2] (1600 т[1]);

Далечина на плаване: 9000 мили при скорост 10 възела, 6000 мили на 14 възела[2] (5000 мили на 15 възела[1]);

Бронева защита: бронирана палуба – 32 мм, брониран пояс – 64 мм, бойна рубка – 51 мм[1];

Артилерийско въоръжение: 7 140-мм оръдия, 2 76-мм зенитни оръдия, 2 13,2-мм зенитни картечници; от 1941 4 140-мм, 2×2 25-мм; от 8.1942 – 2×2 127-мм универсални установки, 2×3 25-мм (впоследствие 28 – 36 25-мм)[1];

Торпедно въоръжение: 4×2 533-мм ТА, до 80 мини; от 1941 г. – 10×4 610-мм ТА[1];

Авиационно въоръжение: 1 самолет, 1 стартов катапулт до 1941 г.[2];

Екипаж: 439 офицера и матроса[2]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф х ц Легкие крейсера типа „Kuma“. Крейсера. В.Дашьян. Корабли Второй мировой войны. ВМС Японии. Часть 1
  2. ↑ а б в г д е ж з и Тип „Кума“. А. А. Михайлов. Легкие крейсера Японии (1917 – 1945)

Литература[редактиране | редактиране на кода]

на руски език[редактиране | редактиране на кода]

  • А. Дашьян. Корабли Второй мировой войны. ВМС Японии. Часть 1. Крейсера. Легкие крейсера типа „Kuma“
  • Михайлов А. А. Лёгкие крейсера Японии. 1917 – 1945 гг. Санкт-Петербург, 2005, 120 с.. Историко-культурный центр АНО „ИСТФЛОТ“ Самара. Издатель Р. Р. Муниров. (Боевые корабли мира). ISBN 5-98830-013-1
  • С. В. Иванов. Легкие крейсера Японии (Война на море-25)

на английски език[редактиране | редактиране на кода]

  • Eric Lacroix, Linton Wells II. Japanese cruisers of the Pacific war. Annapolis, MD, Naval Institute Press, 1997, 882 с. ISBN 1-86176-058-2.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Ои (лёгкий крейсер)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Ои_(лек_крайцер,_1920)&oldid=11979898“.