Косел
Тази статия е за селото в Република Македония. За градчето в Шлезвиг-Холщайн, Германия вижте Косел (Германия).
| Косел | |
|---|---|
| Данни | |
| Регион: | Югозападен |
| Община: | Охрид |
| Географска област: | Охридско |
| Население: | 586 (2002) |
| Надморска височина: | 890 m |
| Геогр. положение: | 41° 10' 27" сев. ш. 20° 50' 8" изт. д. |
| Пощенски код: | |
| Телефонен код: | |
| Код на МПС: | ОН |
|
|
|
Косел (на македонска литературна норма: Косел) е село в община Охрид на Република Македония.
Съдържание |
География [редактиране]
Селото е разположено на 9 километра северно от Охрид, по пътя Охрид - Битоля на Коселската река. Традиционно се дели на две махали - Горни и Долни Косел.
История [редактиране]
В "Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника", издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Горни Косел (Gorni-Kossel) е посочено като село с 35 домакинства с 98 жители българи, а Долни Косел (Kossel-dolni) има 10 домакинства с 46 жители българи.[1]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Горни Косел има 300, а Долни Косел - 30 жители, всички българи.[2]
В началото на 20 век цялото население на Косел е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Горни Косел има 320, а в Долни Косел - 240 българи екзархисти.[3]
Според преброяването от 2002 година селото има 586 жители.[4]
| Националност | Всичко |
| македонци | 576 |
| албанци | 0 |
| турци | 0 |
| роми | 0 |
| власи | 0 |
| сърби | 6 |
| бошняци | 0 |
| други | 4 |
Обществени институции [редактиране]
През февруари 2004 г. в селата Косел и Лескоец е проведен референдум за отделянето на двете селища в отделна община с център по-голямото село Лескоец, но референдумът в Лескоец пропада, заради ниска избирателна активност - под 30% от имащите право на глас.[5]
Личности [редактиране]
- Родени в Косел
Блаже, войвода на четата от Косел през Илинденско-Преображенското въстание през лятото на 1903 година[6]
Милош Линдро (р. 1952), писател от Република Македония
Външни препратки [редактиране]
Бележки [редактиране]
- ↑ „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, с. 100-101.
- ↑ Васил Кънчов. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр.252.
- ↑ D.M.Brancoff. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, р.162-163.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
- ↑ Новини на телевизия А1
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 19.
|
|||||
| Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област. Можете да се включите към Уикипроект „Македония“. |