Косел

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за селото в Република Македония. За градчето в Шлезвиг-Холщайн, Германия вижте Косел (Германия).

Косел
    Герб
Улица в Косел
Улица в Косел
Косел (Република Македония)
Red pog.png
Косел
Страна Флаг на Република Македония Република Македония
Регион Югозападен
Община Охрид
Географска област Охридско
Надм. височина 890 m
Население (2002) 586 души
МПС код ОН

Косел (на македонска литературна норма: Косел) е село в община Охрид на Република Македония.

География[редактиране | edit source]

Селото е разположено на 9 километра северно от Охрид, по пътя Охрид - Битоля на Коселската река. Традиционно се дели на две махали - Горни и Долни Косел.

История[редактиране | edit source]

В "Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника", издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Горни Косел (Gorni-Kossel) е посочено като село с 35 домакинства с 98 жители българи, а Долни Косел (Kossel-dolni) има 10 домакинства с 46 жители българи.[1]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Горни Косел има 300, а Долни Косел - 30 жители, всички българи.[2]

В началото на 20 век цялото население на Косел е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Горни Косел има 320, а в Долни Косел - 240 българи екзархисти.[3]

Според преброяването от 2002 година селото има 586 жители.[4]

Националност Всичко
македонци 576
албанци 0
турци 0
роми 0
власи 0
сърби 6
бошняци 0
други 4

Обществени институции[редактиране | edit source]

Фреска на Света Марина от църквата „Свети Никола“, 15 век

През февруари 2004 г. в селата Косел и Лескоец е проведен референдум за отделянето на двете селища в отделна община с център по-голямото село Лескоец, но референдумът в Лескоец пропада, заради ниска избирателна активност - под 30% от имащите право на глас.[5]

Старата църква „Свети Никола“ е от 15 век. Централната парохийска църква „Свети Никола“ е изградена до старата в 1974-1975 година. Иконостасът и живописта са дело на зографа Доне Донев от село Гари. Осветена е от митрополит Методий Дебърско-кичевски. На 14 май 1989 година владиката Тимотей Дебърско-кичевски осветява темелния камък, а на 1 август 2000 година и готовата зърква „Свети Илия“. Живописта е дело на Тони Милцов от Охрид. На 8 септември 1996 година владиката Тимотей осветява темелния камък, а на 26 октомври 2004 година и готовата църква „Света Неделя“. Живописта е дело на Тони Милцов от Охрид, а резбованият иконостас е изработен в ЕМО - Охрид. На 13 юни 2006 година е осветен темелният камък на църквата „Свети Петър и Павел“. В селото има и неосветен параклис „Свети Йоан Кръстител“ от 1970 година.[6]

Личности[редактиране | edit source]

Родени в Косел
  • България Блаже, войвода на четата от Косел през Илинденско-Преображенското въстание през лятото на 1903 година[7]
  • Република Македония Милош Линдро (р. 1952), писател от Република Македония

Външни препратки[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, с. 100-101.
  2. Васил Кънчов. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр.252.
  3. D.M.Brancoff. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, р.162-163.
  4. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
  5. Новини на телевизия А1
  6. Охридско архијерејско намесништво. // Дебарско-кичевска епархија. Посетен на 18 март 2014 г.
  7. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 19.


Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.