Ли Бо

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Ли Бо
китайски поет
Ли Бо 
Роден: 701
Суеййе, Китай
Починал: 762  (на 61 години)
Китай

Ли Бо (на китайски: 李白) е китайски поет от епохата на династията Тан. Наред със своя съвременник Ду Фу, той често е определян като най-значимия поет в китайската литература. До днес са запазени около 1000 негови стихотворения.[1]

Ли Бо е известен с екстравагантното си въображение и странните, повлияни от даоизма, образи в неговата поезия. В сферата на китайското културно влияние той е високо ценен от епохата Тан до наши дни. През 20 век влиянието му достига и до Запада чрез различни преводи и адаптации.

Име[редактиране | edit source]

Имена
Китайски: 李白
Пинин: Lǐ Bái или Li Bó
Уейд-Джайлс: Li Po или Li Pai
Среднокитайски: Lǐ Bhæk
Кантонски: Léih Baahk
Японски: Ri Haku (り はく / リ ハク)
Корейски: 이백 или 이태백
Дзъ: Tàibái 太白
Хао: Qīnglián Jūshì 青蓮居士
Виетнамски: Lý Bạch

Ли (李) е фамилното име на поета, а личното му име 白 се произнася като Бо или Бай. В разговорния мандарин обичайното произношение на думата е Бай, но литуратурната форма на името, вероятно по-близка до оригиналното произношение, е Бо. Официалното му име е Тайбо (太白), буквално „Велико Бяло“, препратка към планетата Венера. При съчетаването на фамилното и официалното име се получават различни варианти на транскрибираното име, като Ли Тай Бо, Ли Тай Бай, Ли Тайбо и други.

Ли Бо понякога е наричан и с псевдонимите Цинлиен Дзюшъ (青莲居士, буквално „Глава на дома на Небесносиния лотос“), Шъсиен (詩仙, „Поета безсмъртен“), Дзиусиен (酒仙, „Винения безсмъртен“, Джъсиен (謫仙人, „Безсмъртния в изгнание“) и Шъся (詩俠, „Поета герой“). Ня японски името му е Ри Хаку (李白).

Оригиналното произношение на името е трудно да бъде реконструирано и изсква сложен лингвистичен анализ на среднокитайския език. Според някои изследователи през епохата на Тан името се е произнасяло като Ли Бхек (Lǐ Bhæk).[2]

Биография[редактиране | edit source]

LiBai.jpg

Основният източник на сведения за живота на Ли Бо са двете класически хроники на империята Тан „Таншу“ и „Син Таншу“.[3] Допълнителен източник са някои свидетелства от стиховете на самия Ли Бо, както и от посветени на него стихове на други автори от това време.

Ранни години[редактиране | edit source]

Смята се, че Ли Бо е роден през 701 година. Според една от хипотезите за раждането му, то става някъде в Централна Азия.[4] Според някои източници, малко след 610 година, по времето на династията Суей, предците на Ли Бо е трябвало да се изселят инкогнито от днешната провинция Гансу на някакво място още по на запад, вероятно укривайки се след извършено престъпление.[5] Някои изследователи , че самият Ли Бо е роден на запад, в град Суеййе в днешен Киргизстан.[4] Според друга хипотеза, която се основава на две свидетелства на неговите съвременници Ли Янбин и Фан Чуанджън, Ли Бо е роден в югоизточната част Гансу.

Според легендата, докато е бременна с него, майката на Ли Бо сънува голяма бяла звезда, бадаща от небето. Тя допринася за по-късното вярване, че той е безсмъртен, прогонен от небесата.[6] Голямата бяла звезда се свързва с Венера, което обяснява и официалното му име Тайбо.

През 705 година, когато Ли Бо е на четири години, баща му тайно се премества заедно със семейството си в областта Дзяньоу, край град Чънду в съвременен Съчуан, където поетът прекарва детството си.[7]

Младият Ли Бо чете много, включително класически конфуциански произведения, като „Шъдзин“ и „Шудзин“, но също и различни астрологични и метафизически текстове, които конфуцианците отбягват.[7] Той се занимава и с други дейности, като дресиране на диви птици и състезания с мечове, като изглежда придобива добри умения в бойните изкуства.[7] Преди да навърши двадесет години той вече е убил в бой няколко мъже.[7]

През 720 година Ли Бо се среща с управителя Су Тин, който го определя като гениален. Макар че изразява желание да стане държавен служител, той така и не полага държавния изпит къдзюй и не става част от съсловието на мандарините.

Първи пътешествия[редактиране | edit source]

Карта на Китай от времето на Ли Бо

Около 725 година Ли Бо напуска Съчуан и заминава по река Яндзъ през езерото Дунтин до Нандзин, поставяйки началото на продължителните си странствания, които продължават с малки прекъсвания до края на живота му. След Нандзин той се връща нагоре по Яндзъ в Юнмън в днешен Хубей, където се установява за кратко, след като се жени за внучка на Сю Юшъ бивш канцлер на императора.[8] По време на първото си пътуване той се запознава с много знаменитости на епохата и пропилява голяма част от богатството си.

През 730 година Ли Бо се установява в планината Джуннан край Чанан, столицата на империята Тан, опитвайки се безуспешно да получи държавна служба. На връщане към дома си той посещава Луоян и Тайюен. През 735 година Ли Бо е в Шанси, където се намесва пред военен съд в полза на обвинения Гуо Дзъи, който по-късно ще стане един от главните военачалници на империята и от своя страна ще помогне на Ли Бо по време на въстанието на Ан Лушан.[6]

В Шандун и Чанан[редактиране | edit source]

Около 740 година Ли Бо се премества в Шандун, където става един от Шестимата безделници от бамбуковия поток, неформална група, отдадена на литературата и виното.[6] Той обикаля района на Джъдзян и Дзянсу, където се сприятелява с известния даоистки свещеник У Юн.[6] През 742 година У Юн е извикан в императорския двор, където споделя възхищението си от Ли Бо.[6]

В периода 742 - 744 г. Ли Бо се радва на привилегията на дворцов поет в столицата Чанан, но после възобновява скитническия си живот. Той официално се обявява за даоист и се установява в Шандун, въпреки че продължава да пътува и през следващите години, не спирайки да пише стихове.[9]

През есента на 744 година и отново през следващата година Ли Бо се среща с другия известен поет на епохата, Ду Фу. Това са единствените срещи между двамата. Запазени са десетина стихотворения на Ду Фу, посветени на Ли Бо, и само едно, посветено от Ли Бо на Ду Фу.

Последни години[редактиране | edit source]

По-късно бива въвлечен във въстанието на Принц Лин и заточен в Yelang, Юнан (758 г.), но помилван преди още да пристигне там.

Ли Бо умира през 762 г., като се предполага, че се е удавил в река "Yangtze", падайки от своята лодка, докато пиянски се е опитвал да прегърне отражението на луната във водата.

Наследство[редактиране | edit source]

Западният свят е запознат с произведенията му чрез свободните преводи от японски версии на стиховете му, направени от Езра Паунд (на английски: Ezra Pound).

Един от кратерите на планетата Меркурий - "Li Po" (17,2° N 35,61° E, 109,63 km в диаметър), носи неговото име. В негова чест е издигнат паметник, западно от Мааншан.

Източници[редактиране | edit source]

  1. Watson 1971, с. 141.
  2. Stimson 1976, с. 1, 52.
  3. Li 1923.
  4. а б Beckwith 2009, с. 127.
  5. Wu 1972, с. 57-58.
  6. а б в г д Wu 1972, с. 59.
  7. а б в г Wu 1972, с. 58.
  8. Wu 1972, с. 58-59.
  9. Wu 1972, с. 61.
Цитирани източници
  • ((en)) Beckwith, Christopher I. Empires of the Silk Road: A History of Central Eurasia from the Bronze Age to the Present. Princeton, Princeton University Press, 2009. ISBN 978-0-691-13589-2.
  • ((en)) Li, Bai и др. The works of Li Po, the Chinese poet. London, Toronto, J.M. Dent & Sons, 1923.
  • ((en)) Stimson, Hugh M. Fifty-five T'ang poems : a text in the reading and understanding of T'ang poetry. New Haven, Conn., Yale University, Far Eastern Publications, 1976. ISBN 9780887100260.
  • ((en)) Watson, Burton. Chinese Lyricism: Shih Poetry from the Second to the Twelfth Century. New York, Columbia University Press, 1971. ISBN 0-231-03464-4.
  • ((en)) Wu, John C. H. The Four Seasons of Tang Poetry. Rutland, Vermont, Charles E. Tuttle, 1972. ISBN 978-0804801973.