Мардоний

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Персийската империя по времето на Дарий I и Мардоний.

Мардоний (роден (?), умира 479 пр.н.е.) е пълководец и военачалник на Персия през царуването на Дарий I и сина му Ксеркс I и участва в най-значителните битки по времето на Втората гръко-персийска война. Загива в битката при Платея, която слага края на персийските инвазии в Древна Гърция.

Произход[редактиране | edit source]

Мардоний е син на Гобрий, персийски благородник помогнал на ахеменидския принц Дарий Велики да се възкачи на престола. Гобрий е един от седмината убийци на предишния цар Гаумата (лъже-Смердис)[1]. Този Гаумата е претендент за престола, който в отсъствието на цар Камбиз II по време на похода му в Египет, претендирайки да е по-малък негов брат, посяга на короната при вестта за гибелта на персийския цар на път за Пасаргадае. Гобрий и групата му посичат Гаумата през октомври 521 пр.н.е. После съюзът му с новия владетел е затвърден с династични бракове: (1) Дарий взима за жена дъщерята на Гобрий, (2) Гобрий - сестрата на Дарий, a Мардоний става зет на Дарий I като (3) се жени за дъщеря му Артозостра.

Военна кариера[редактиране | edit source]

Генерал на Дарий[редактиране | edit source]

  • Първа гръко-персийска война

Дарий назначава Мардоний за генерал и доста след потушаването на гръцкото въстание в Йония през 502 г. пр.н.е. го изпраща през 492 пр.н.е. да накаже гръцкия полис (град-държава) Атина за помощта, която атиняни били оказали на йонийците. По пътя си към Атина Мардоний използва армиите си да свали от власт местните персийски тирани и да наложи демократично управление, действие, което изненадало гърците. Историците твърдят, че този негов акт не е бил от великодушие или свободомислие, а е бил премерена стъпка, за да подсигури мира в провинцията и избегне бъдещи въстания след изтеглянето на персийските войски от района.[2] След това с флота прекосява Хелеспонта (Дарданелите).

Победи в Тракия и Македония

Първата жертва на персийската агресия в Гърция става остров Тасос. Мардоний се насочва към важните оловни и сребърни мини на острова, нужни на хазната на Ахеменидската империя. Освен това ценни били залежите на злато и мед, но те били в по-малки количества. Със завладяването на острова, местните първенци, за да запазят състоянието и живота си стават васали на Персия. Оттам флотата на Мардоний се насочва към бреговете на Македония (около днешен Солун); не след дълго и тези земи са присъединени към персийската империя.

Загуба на флота край Атон

По случайност на природата, морска буря разбива флотата на Мардоний близо до полуостров Атон. Според Херодот, персите загубват 300 кораба и 20,000 човека. По това време самият той, Мардоний, е в Тракия и води пехотата и кавалерията на персите в битките там. Мардоний печели победа след победа, но в една от битките е ранен. Раняването му и загубата на флотата край Атон го принуждават да се прибере в Мала Азия.[3].

Освободен от военна служба

Дарий го освобождава от командуването и назначава на негово място Датис и Артаферн да предвождат нападението срещу Гърция през 490 пр.н.е.. Независимо от първоначалните успехи на тези двамата и покоряването на виновника за началото на йонийските въстания през 502 г. пр.н.е. - град Наксос (днес град Хора на остров Наксос), а след това и полиса Еретрия на западния бряг на остров Евбея, те претърпяват поражение на Маратонското поле. (виж: битка при Маратон).

Генерал при Ксеркс[редактиране | edit source]

Военен съветник на Ксеркс

Мардоний възвръща благосклонността на двореца след възкачването на престола на сина на Дарий, Ксеркс I, негов братовчед и шурей. Първоначално Ксеркс не възнамерява да поднови конфликта с Гърция, но Мардоний постоянно го подтиква към война, за да отмъстят поражението на Дарий при Маратон. На това настоятелно поведение на Мардоний се противопоставят съветниците на Ксеркс и най-вече Артабан, който настоявал за по-голяма предпазливост по въпроса. Херодот по понятни причини изобразява Мардоний като "зъл гений" и лош съветник на Ксеркс, (за разлика от други добри съветници, чиито съвети обаче Ксеркс не последва), с твърдението, че Мардоний просто е целял да стане сатрап (губернатор) на Гърция.[4]

  • Втора гръко-персийска война

Мардоний присъства и на битката при Термопилите. След победата на Леонид и неговите 300 спартанци Персия насочва силите си към Атина и претърпява морско поражение в битката при Саламин. Опитите му да убеди Ксеркс да остане в Гърция и продължи офанзивата на юг са безуспешни. Ксеркс се изтегля в Азия, оставяйки Мардоний като губернатор на завладените на север от Атина територии. Мардоний покорява Македония и поставя във васално положение цар Александър I Македонски, но верен на родословието си Александър предупреждава атиняните за надвисналата опасност и им съобщава плановете на Мардоний да зароби Гърция. Мардоний оплячкосва Атина, опразнена преди битката при Саламин и сега им предлага да се завърнат града, който той ще им помогне да ремонтират и благоустроят в замяна на примирие, но гърците се приготвят за друга битка и отхвърлят примирието.

Серпентинната (змийската) колона излята от гърците в чест на победата им над Персия след битката при Платея. Била е с три змийски глави, намирала се е в Делфи, а през византийско време е пренесена в Константинопол и е красяла центъра на Хиподрума.
Гибелта на Мардоний

Мардоний се приготвя да се срещне с враговете си на полесражението, макар другите персийски пълководци да го съветват да се откаже. Артабаз, който подобно на Артабан премервал не само числеността на противника, но и тактическите му умения, посъветвал Мардоний, че при все численото преимущество на персите, гърците имат предимства поради факта, че защитават дома си и познават терена. В последвалата битка при Платея, Мардоний пада убит от ръката на спартанеца Аимнет, който разбива с камък главата му. Войската е изтребена, а оцелелите са пленени. Това е последното гръко-персийско сражение от Гръко-персийките войни.

В поп-културата[редактиране | edit source]

  • Във филма 300 Спартанци (1962), ролята на Мардоний е изпълнена от гръцкия актьор Никос Папаконстантину.

Справки[редактиране | edit source]

  • Херодот - Истории, на английски език: English translation by A. D. Godley. Cambridge, Harvard University Press, 1920. OCLC: 1610641 ISBN 0674991303, 0674991311, 0674991338, 0674991346 [1]

Външни препратки[редактиране | edit source]

Вижте също[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. I. Campos. Reyes y Magos en la religión irania antigua: control ideológico de la reforma zoroastriana. en L. Hernández y J. Alvar, Jerarquías religiosas y control social. Valladolid, 2004:pp. 87-94.
  2. Herodotus 6, 43
  3. Херодот 6, 44-45
  4. Herodotus 7, 5-6
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Mardonius“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.