Марен Мерсен
от Уикипедия, свободната енциклопедия
|
||||||||
Марен Мерсен (на френски: Marin Mersenne) е френски монах, физик, математик и философ. Докато учи в Йезуитския колеж в Ла Флеш се запознава с Рене Декарт, а при пътуванията си в Холандия и Италия — с Бонавентура Кавалиери, Етиен Паскал и сина му Блез Паскал, а по-късно и с Кристиан Хюйгенс и Пиер дьо Ферма, с които поддържа научна кореспонденция[1]. Научните му интереси са в областта на физиката, математика, философия, музика. Работи върху проблема за изохронността на колебанията на математическото махало, което да позволи направата на точен часовник с махало.
Главните му научни приноси са в областта на теорията на числата - изследва т.нар. прости и съвършенни числа. Оставя името си на мерсеновите прости числа, които и днес продължават да са обект на научен интерес.
Издава трудовете на Аполоний Пергски, Евклид, Архимед. През 1636, разработва схемата на огледален телескоп[2].
На негово име е кръстен кратер от видимата страна на Луната[1].
