Марта Аргерич

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Марта Аргерич
Martha Argerich NYWTS.jpg
Марта Аргерич на 21 г. Снимката е направена на кей 86, в Ню Йорк, на слизане от лайнера Конститюшън
Информация
Родена 5 юни 1941 г. (1941-06-05) (72 г.)
Flag of Argentina.svg Буенос Айрес, Аржентина
Инструменти пиано

Марта Аргерич е аржентинска пианистка. Започва да свири на пиано още от дете (често е наричана „дете-чудо на пианото“), а с оригиналните си интерпретации на творби на романтични и модерни композитори се нарежда в челото на международната музикална сцена. Пищните и зрели изпълнения на Аргерич на творби на Шопен, Шуман, Лист, Прокофиев, Равел, Рахманинов, Бетовен, Барток са запечатани в историята на втората половина на ХХ век и началото на XXI век. Марта Аргерич страни от публичността, отказва солови изяви [1], а в един от редките си разговори с пресата казва „[н]е обичам да получавам похвали или награди за пътя, който съм изминала, защото той е в миналото“[2].

Биография[редактиране | edit source]

Родителите на Марта Аргерич забелязват музикалните ѝ дарби още когато тя е на две години и половина. На тази възраст тя е вече способна да изпълни на пиано партитурите, които брат ѝ изучава, или да пресъздаде на пиано мелодии, които е чула в изпълнение[3]. На петгодишна възраст, майка ѝ я изпраща на уроци при Винченцо Скарамуца, който ѝ дава първите уроци по пиано в живота, и спомага за развитието на естественото ѝ музикално чувство. През 1949, на 8 години, прави концертно изпълнение на Концерт за пиано 1 в до мажор, Op. 15 на Бетовен, Концерт за пиано 20 в ре минор, K. 466 на Моцарт и Френска сюита 5 в сол мажор, BWV 816 на Бах.

През 1955, семейство Аргерич емигрира в Европа, по-точно във Виена, където Марта Аргерич започва уроци при Фридрих Гулда по негова лична покана[1]. Получава уроци на различни места в Европа, най-вече в Лондон, Виена, както и в Швейцария, където среща най-големите имена на времето си: Бруно Сайдхофер, Фридрих Гулда, Никита Магалов, Мадлен Липати, а обучението си завършва при Артуро Бенедети Микеланджели и Стефан Ашкеназ.

През 1957, на 16 години, тя печели два престижни конкурса в интервал от две седмици: Конкурса за музикални изпълнители в Женева и Международния конкурс за пианисти „Бузони“ в Болцано[1]. Именно на конкурса „Бузони“ тя среща Микеланджели, от когото ще поиска уроци четири години по-късно.

През 1965 Марта Аргерич оставя следа в историята на музиката с участието си на Международния конкурс „Шопен“, във Варшава, на който тя печели три награди: Първа награда, Награда на публиката и награда за най-добро изпълнение на мазурките на Шопен[3]. Критика и зрители не пестят похвалите си. В броя си от 6 март 1965, полският вестник Życie Warszawy пише: „Марта Аргерич излезе първа на сцената. Вече беше привлякла вниманието на публиката с качеството на изпълненията си по време на елиминациите. Изпълнението ѝ бе очаквано с вълнение. Брилянтните етюди и мазурки, изпълнени с плам потвърдиха впечатленията за изключителната ѝ техника, а публиката посрещна изпълнението ѝ със спонтанни овации“.

Следващата година тя започва да свири в Линкълн център в Ню Йорк.

Бунтовна по дух, тя яростно отстоява свободата си. Своенравието ѝ понякога създава трудности на организаторите на концерти: понякога тя отказва участия в последния момент, променя на място програмата на концертите, а понякога отказва въобще да бъде продуцирана, въпреки предварително попълнената от други програма. Така, през 1961, тя решава да се оттегли от сцената, когато ражда първото си дете, и се завръща през 1965. Отново се оттегля за периода 1973-1976. Тя никога не е съдена за неизпълнение на ангажимент, понеже, ревниво пазеща свободата си, тя никога не е подписвала договор[4]. Характерът ѝ се проявява и в дискографията ѝ: тя не прави нито една серия от произведения само на един композитор. Изпълнява това, което обича, оставяйки на воля фантазията си.

Марта Аргерич има три брака. От първия си, кратък, брак с Робърт Чен (Чен Лиан Шенг) има дъщеря, Лида Чен. От 1969 до 1973 е съпруга на диригента Шарл Дютоа, с когото тя си сътрудничи и след раздялата им. От него има дъщеря Ани Дютоа. От третия ѝ брак, с американския пианист Стивън Ковачевич, е дъщеря ѝ Стефани Аргерич.

Марта Аргерич работи активно и за откриването на млади таланти. През 1987 младата виртуозка Елен Гримо пише за нея, в автобиографичното си есе Variations sauvages (2003): „Марта е самата суверенност на жизнения порив...това, което тя ми предаде? Жизнената сила на интуицията“. През 1999 основава международния конкурс по пиано за млади таланти Фестивал Марта Аргерич в Буенос Айрес, а през юни 2002 - Martha Argerich Project в Лугано.

Участва в журитата на множество конкурси, като има репутацията да е своенравен съдия. Оттегля се от журито на конкурса „Шопен“ през 1980, след като хърватският пианист Иво Погорелич е елиминиран на втория тур.

Марга Аргерич живее в Брюксел, с дъщеря си Стефани, където често приема от млади пианисти. Има репутацията да си ляга в малките часове на сутринта, след като цяла нощ е свирила, слушала музика или участвала в дълги дискусии на блога си. Притежава малък апартамент в XVI-ти арондисман в Париж, в същия блок като Нелсон Фрейре.

През 1990 е диагностицирана с меланом, от който е излекувана веднъж. Ракът ѝ се връща през 1995 с метастази в белите дробове и лимфните възли. Лекува се в John Wayne Cancer Institute, където ѝ е приложена лобектомия, комбинирана с експериментална ваксина, което я излекува повторно. За благодарност Аргерич прави благотворителен рецитал в Карнеги Хол в полза на института. След претърпяното лечение спира окончателно тютюнопушенето.

Сценични изяви[редактиране | edit source]

Репертоарът ѝ е обширен: от Бах до съвременния руски композитор Александър Рабинович, минавайки през Бетовен, Шопен, Лист, Дебюси, Франк, Равел, Прокофиев, Рахманинов, Барток, Стравински, Чайковски и други. Участвала е в множество музикални фестивали в Европа, САЩ и Япония. Често свири с бразилския пианист Нелсон Фрейре, нейн приятел и музикален партньор от 1957, пианиста Александър Рабинович, виолончелиста Миша Майски и цигуларя Гидон Кремер.

Първата ѝ плоча, записана през 1960 от Дойче Грамофон, включва произведения на Шопен, Брамс, Равел, Прокофиев и Лист, и ѝ спечелва похвалите на Владимир Хоровиц. Няколко години по-късно записва третата соната на Шопен и Полонез op. 53 на същия композитор. Следват множество плочи, между които третия концерт за пиано и оркестър на Прокофиев, записан от Аргерич и Берлинската филхармония под диригентството на Клаудио Абадо през 1968.

За много Аргерич е последната легендарна пианистка[4], най-добрата от своето поколение, съчетаваща силно израрена чувствителност и виртуозна техника. Пианистката ѝ техника е смятана за една от най-впечатляващите от относително тесния кръг на големите съвременни пианисти. Някои без колебание я сравняват с Владимир Хоровиц и Маурицио Полини. За това сравнение помагат и записите на токатата на Прокофиев, които тя изпълнява на 19 годишна възраст. Макар и някои да критикуват понякога завишеното темпо, свиренето ѝ се характеризира с особена оригиналност.

Страдаща от късогледство и срамежлива на сцената[5], Марта Аргерич множество пъти е заявявала, че се чувства самотна при солови изпълнения[3][5]. От 1980 насам, Аргерич рядко е правила солови изпълнения, с изключение на благотворителния рецитал в Карнеги Хол през и на фестивала в Бепу, Япония, на който тя е художествен директор от 1996. Марта Аргерич предпочита концертите, камерните изпълнения и произведенията за четири ръце, които тя изпълнява в компанията на Нелсон Фрейре.

Марта Аргерич е известна и със записите си на композитори от ХХ век, като Рахманинов, Оливие Месиен и Прокофиев. Виртуозът ѝ са подчертавали изпълнители като Шура Черкаски, Стивън Ковачевич и Южен Лист.

Награди[редактиране | edit source]

  • 2000: Награда Грами за най-добро изпълнение на Концерти за пиано 1 и 3 на Прокофиев и Концерт за пиано 3 на Барток (EMI)
  • Gramophone Artist of the Year, Best Piano Concerto Recording of the Year за концертите на Шопен (EMI)
  • 2005 : Награда Грами за камерна музика
  • 2006 : Награда Грами за най-добро изпълнение на Концерти за пиано 2 и 3
  • Choc du Monde de la Musique' за Récital d’Amsterdam (EMI)
  • Künstler des Jahres der deutschen Schallplattenkritik за сюитата Пепеляшка (за две пиана) с Михаил Плетньов (DG)
  • Награда Грами за сюитата Пепеляшка, с Михаил Плетньов (DG)

Библиография[редактиране | edit source]

  • Martha Argerich - L'Enfant et les sortilèges, Olivier Bellamy, P.280 - Buchet-Chastel - Paris, fév. 2010
  • Martha Argerich, conversation nocturne (2002), филм на Жорж Гашо

Източници[редактиране | edit source]

  1. а б в 04 юни 2011. Честит рожден ден на Марта Аргерич!. // БНР, програма Христо Ботев, предаване „Музикален следобед“. Посетен на 18 октомври 2012.
  2. Марта Аргерич: Никога не съм направлявала кариерата си. // Култура - Брой 21 (2594), 04 юни 2010, 04 юни 2010. Посетен на 18 октомври 2012.
  3. а б в Martha Argerich. // pianobleu.com. Посетен на 18 октомври 2012.
  4. а б Olivier Bellamy. Martha Argerich, the untamable. // май 2001. Посетен на 18 октомври 2012.
  5. а б Martha Argerich, conversation nocturne (2002)
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Martha Argerich“ в Уикипедия на френски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.