Матиас Йохан фон дер Шуленбург

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Матиас Йохан фон дер Шуленбург
Matthias Johann von der Schulenburg
австрийски граф
Матиас Йохан граф фон дер Шуленбург, 1741
Матиас Йохан граф фон дер Шуленбург, 1741
Роден
Починал
14 март 1747 г. (85 г.)
Семейство
БащаГустав Адолф фон дер Шуленбург
Братя/сестриМелузина фон дер Шуленбург
Матиас Йохан фон дер Шуленбург в Общомедия

Матиас Йохан фон дер Шуленбург (на немски: Matthias Johann, Graf von der Schulenburg) е венециански фелдмаршал на служба на Венецианската република, от 1715 г. първият граф фон дер Шуленбург, наследствен господар на Емден и Делиц на Зале.[1] Император Карл VI го издига на имперски граф.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 8 август 1661 година в Емден при Магдебург, Свещена Римска империя. Той е най-големият син на фрайхер Густав Адолф фон дер Шуленбург (1632 – 1691) и първата му съпруга Петронела Отилия фон Швенке (1637 – 1674), дъщеря на фон Швенке и фон Алтен.[2][3]

Следва в Париж и Сомюр и през 1685 г. става „камер-юнкер“ на служба при херцог Антон Улрих фон Брауншвайг. От 1687 до 1688 г. се бие като доброволец с императорската войска в Унгария против турците. След това той е хауптман на сухопътна компания. Бързо се издига военно в херцогството (1692 г. полковник-лейтенант, 1693 г. полковник) и участва в походите на Рейн. Едновременно той е изпращан от херцога на дипломатически мисии.

През 1699 г. Шуленбург, като генерал-майор (на немски: регимент) е на служба при херцог Виктор Амадей II Савойски. През 1700 г. се бие против принц Евгений Савойски. След тежко нараняване напуска през 1701 г. службата си при херцога.

През 1702 г. той е като генерал-лейтенант в саксонската войска на Август II в Полша и участва в Голямата Северна война против Швеция. Напуска саксонската войска през април 1711 г. Понеже не си намира императорска той става на 15 октомври 1715 г. фелдмаршал завинаги в Република Венеция. Едновременно император Карл VI го издига на имперски граф.

Той ръководи защитата на Корфу (от 25 юли до 20 август 1716) против турците. След това завзема крепости. От благодарност Република Венеция му поставя паметник през 1716 г. в Кофу.

През 1718 г. Шуленбург с помощта на венецианския флот навлиза в Албания, но заради сключен мир се оттегля.

Шуленбург се намира във Венеция повече от 30 години и живее в палат Лоредан (по покана на негов приятел по оръжие от Корфу), става колекционер на картини и мецен на венециански художници. Неговата колекция е изпратена през 1736/37 г. в Берлин и се намира в галерията в новия дворец на фамилията.[4]

Матиас Йохан фон дер Шуленбург умира неженен и бездетен на 85 години на 14 март 1747 г. във Верона, Италия.

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

  • Паметник на Шуленбург в Корфу, ок. 1720
    Паметник на Шуленбург в Корфу, ок. 1720
  • Паметник във Верона
    Паметник във Верона
  • Палацо Лоредан дел'Амбасциаторе
    Палацо Лоредан дел'Амбасциаторе

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Paul Zimmermann: Schulenburg, Matthias Johann (Graf) von der. In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 32, Duncker & Humblot, Leipzig 1891, S. 667 – 674.
  • Heiner Krellig (et al.): Feldmarschall und Kunstsammler. Matthias Johann von der Schulenburg (1661 – 1747). Ein unbekannter Bestand von Kunstwerken aus seiner Sammlung im Besitz der Grafen von der Schulenburg-Wolfsburg. Konkol, Wolfsburg 2011, ISBN 978-3-931481-27-8 (Wolfsburger Beiträge zur Geschichte und Kunstgeschichte, 4)
  • Alice Binion: La galleria scomparsa del Maresciallo von der Schulenburg. Un mecenate nella Venezia del Settecento. Electa, Mailand 1990, ISBN 88-435-3291-X (Ateneo Veneto 4).
  • Karl August Varnhagen von Ense: Graf Matthias v. d. Schulenburg. In: Varnhagen: Biographische Denkmale. 1. Teil. G. Reimner, Berlin 1824, S. 130ff
  • Anonymus (= Friedrich Albrecht Graf von der Schulenburg): Leben und Denkwürdigkeiten Johann Mathias Reichsgrafen von der Schulenburg, Erbherrn auf Emden und Delitz, Feldmarschalls in Diensten der Republik Venedig. 2 Bände. Weidmann, Leipzig 1834. Band 1, Band 2
  • Werner von der Schulenburg: Der König von Korfu. Westermann, Braunschweig u. a. 1950 (Historisch-biografischer Roman mit Schwerpunkt auf der Verteidigung Korfus).
  • Dietrich Werner Graf von der Schulenburg, Hans Wätjen: Geschichte des Geschlechts von der Schulenburg. 1237 bis 1983. Niedersachsen-Druck und Verlag Hempel, Wolfsburg 1984, ISBN 3-87327-000-5.
  • Register Report descendants of the von der Schulenburg family 2000, Hoffmann, Ernst. 675

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Matthias Johann, Graf von der Schulenburg, geneall.net
  2. ↑ Matthias Johann Graf v.d.Schulenburg, ww-person.com
  3. ↑ Matthias Johann Graf von der Schulenburg, Genealogics ~ Leo van de Pas continued by Ian Fettes
  4. ↑ Binion: La galleria scomparsa del Maresciallo von der Schulenburg 1990 und Krellig: „Feldmarschall und Kunstsammler“ 2011.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Матиас_Йохан_фон_дер_Шуленбург&oldid=11300707“.