Медковец

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Медковец
България
Red pog.png
Медковец
Област Монтана
Red pog.png
Медковец
Общи данни
Население 1 775 (ГРАО, 2014-06-15)*
Землище 81,697 km²
Надм. височина 182 m
Пощ. код 3670
Тел. код 09727
МПС код М (М)
ЕКАТТЕ 47593
Администрация
Държава България
Област Монтана
Община
   - кмет
Медковец
Венцислав Куткудейски
(БСП)
Адрес община
ул. "Георги Димитров " 26
Е-поща: medkovec@mail.bg
Официален Сайт: www.medkovec.bg

Медко̀вец е село в Северозападна България. То е административен център на община Медковец в рамките на Област Монтана.

История[редактиране | edit source]

Запазени сведения за земите в района на селото има от древни времена. Районът е богат на археологически паметници от 8–6 хиляди години преди новата ера. Тогава се слага началото на обществения живот в Медковското поле, в което са открити следи от няколко праисторически селища. В местността „Липена“, около 5 км западно от селото, са намерени следи от такова селище. Следи от първобитни обитатели са открити и в местността „Пчелиньете“ и в местността „Главния геран“.

Селото е основано не по-късно от първата половина на 18 век. Името на селото е свързано с предание, че някога наоколо е имало хралупи с пчелен мед. Основен поминък на населението e било земеделието и свързаното с него скотовъдство. През 1860-те години Османската империя изпада в дълбока криза, която засяга и медковчани. Хората живеят много бедно в изключително тежки условия. За жилищата им известния унгарски пътешественик Феликс Каниц пише:

В малко променен вид аз видях тука въплатени образите на хората от бронзовия век. Жилищата им заровени до половината в земята... правеха впечатление на истински пещери“.

И ето ме отново на Българската Дунавска тераса. Силно вълниста местност, тя криеше само в наи-дълбоките порези сочна зеленина и аз се почувствах щастлив когато късно вечерта стигнахме в Медковец.

—„Дунавската България и Балканът“, Феликс Каниц

Музей в Медковец
Къща в село Медковец

Местното население, предвождано от Иван Кулин, взема участие в борбата с нашественика. Иван Кулин ръководи голямото въстание в Ломско, Видинско, Кулско и Белоградчишко, което по мащаб отстъпва само на Априлското въстание. Медковчани участват в борбата за църковно-национална независимост. През 1859 г. е построена църквата „Света Параскева“, обявена днес за национален паметник на културата. Иконостасът в нея е дело на дебърски майстори от рода Филипови.[1] За църквата Феликс Каниц пише:

Това българско селище (Медковец) през последните години е съумяло да издигне една красива черква с кубета, изненадваща с размерите и величието си.

През 1821 г. е открито първото килийно училище при местната уземна черква, след него е открито и първото общинско училище (1845), когато кнез е Иван Кулин.

Население[редактиране | edit source]

Броят на жителите на селото е с тенденция на намаляване.

Население на с.Медковец между 1934 и 2012 година
Година Население
31.12.1934
  
4795
31.12.1946
  
5024
01.12.1956
  
5166
01.12.1965
  
4588
02.12.1975
  
4037
04.12.1985
  
3353
04.12.1992
  
2967
31.12.1993
  
2891
31.12.1994
  
2836
31.12.1995
  
2761
31.12.1996
  
2760
31.12.1997
  
2687
31.12.1998
  
2623
31.12.1999
  
2604
31.12.2000
  
2532
01.03.2001
  
2464
31.12.2001
  
2417
31.12.2002
  
2342
31.12.2003
  
2255
31.12.2004
  
2168
31.12.2005
  
2101
31.12.2006
  
2032
31.12.2007
  
1983
31.12.2008
  
1940
31.12.2009
  
1850
31.12.2010
  
1801
01.02.2011
  
1812
31.12.2011
  
1773
31.12.2012
  
1734
Източник: Национален Статистически Институт


Етнически състав[редактиране | edit source]

Етноси в с.Медковец (2011)
Етническа група процент
българи
  
79.03%
цигани
  
20.69%
други и неопределени
  
0.22%

Етническа група от общо 1803 самоопределили се (към 2011 година):[2]

Политика[редактиране | edit source]

Културни и природни забележителности[редактиране | edit source]

Разни[редактиране | edit source]

В землището на селището е разположена една от основните радио-локаторни станции за обзор на въздушното пространство. Тя и до днес работи, тъй като наблюдава небето на цяла Северозападна България. Води се под името СПН Медковец. Обслужвала е базите в Каменец Габровница и Доброславци, а сега — само тази в Граф Игнатиево.

Родени в Медковец[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. Справочник на църквите и манастирите в област Монтана
  2. http://www.nsi.bg/census2011/PDOCS2/Census2011_ethnos.xls

Външни препратки[редактиране | edit source]