Медковец

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Медковец
България
Red pog.png
Медковец
Област Монтана
Red pog.png
Медковец
Общи данни
Население 1 807 (ГРАО, 2013-12-15)*
Землище 81,697 km²
Надм. височина 182 m
Пощ. код 3670
Тел. код 09727
МПС код М (М)
ЕКАТТЕ 47593
Администрация
Държава България
Област Монтана
Община
   - кмет
Медковец
Венцислав Куткудейски
(БСП)
Адрес община
ул. "Георги Димитров " 26
Е-поща: medkovec@mail.bg
Официален Сайт: www.medkovec.bg

Медко̀вец е село в Северозападна България. То е административен център на община Медковец в рамките на Област Монтана.

История[редактиране | edit source]

Запазени сведения за земите в района на селото има от древни времена. Районът е богат на археологически паметници от 8–6 хиляди години преди новата ера. Тогава се слага началото на обществения живот в Медковското поле, в което са открити следи от няколко праисторически селища. В местността „Липена“, около 5 км западно от селото, са намерени следи от такова селище. Следи от първобитни обитатели са открити и в местността „Пчелиньете“ и в местността „Главния геран“.

Селото е основано не по-късно от първата половина на 18 век. Името на селото е свързано с предание, че някога наоколо е имало хралупи с пчелен мед. Основен поминък на населението e било земеделието и свързаното с него скотовъдство. През 1860-те години Османската империя изпада в дълбока криза, която засяга и медковчани. Хората живеят много бедно в изключително тежки условия. За жилищата им известния унгарски пътешественик Феликс Каниц пише:

В малко променен вид аз видях тука въплатени образите на хората от бронзовия век. Жилищата им заровени до половината в земята... правеха впечатление на истински пещери“.

И ето ме отново на Българската Дунавска тераса. Силно вълниста местност, тя криеше само в наи-дълбоките порези сочна зеленина и аз се почувствах щастлив когато късно вечерта стигнахме в Медковец.

—„Дунавската България и Балканът“, Феликс Каниц

Музей в Медковец
Къща в село Медковец

Местното население, предвождано от Иван Кулин, взема участие в борбата с нашественика. Иван Кулин ръководи голямото въстание в Ломско, Видинско, Кулско и Белоградчишко, което по мащаб отстъпва само на Априлското въстание. Медковчани участват в борбата за църковно-национална независимост. През 1859 г. е построена църквата „Света Параскева“, обявена днес за национален паметник на културата. Иконостасът в нея е дело на дебърски майстори от рода Филипови.[1] За църквата Феликс Каниц пише:

Това българско селище (Медковец) през последните години е съумяло да издигне една красива черква с кубета, изненадваща с размерите и величието си.

През 1821 г. е открито първото килийно училище при местната уземна черква, след него е открито и първото общинско училище (1845), когато кнез е Иван Кулин.

Политика[редактиране | edit source]

Културни и природни забележителности[редактиране | edit source]

Разни[редактиране | edit source]

В землището на селището е разположена една от основните радио-локаторни станции за обзор на въздушното пространство. Тя и до днес работи, тъй като наблюдава небето на цяла Северозападна България. Води се под името СПН Медковец. Обслужвала е базите в Каменец Габровница и Доброславци, а сега — само тази в Граф Игнатиево.

Родени в Медковец[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. Справочник на църквите и манастирите в област Монтана

Външни препратки[редактиране | edit source]