Медковец
| Медковец | |
 Медковец
|
|
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 1 903 (ГРАО, 2010-12-15)* |
| Землище | 81,697 km² |
| Надм. височина | 182 m |
| Пощ. код | 3670 |
| Тел. код | 09727 |
| МПС код | М (М) |
| ЕКАТТЕ | 47593 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Монтана |
| Община - кмет |
Медковец Венцислав Куткудейски (БСП) |
Медко̀вец е село в Северозападна България. То е административен център на община Медковец в рамките на Област Монтана.
Съдържание |
История [редактиране]
Запазени сведения за земите в района на селото има от древни времена. Районът е богат на археологически паметници от 8–6 хиляди години преди новата ера. Тогава се слага началото на обществения живот в Медковското поле, в което са открити следи от няколко праисторически селища. В местността „Липена“, около 5 км западно от селото, са намерени следи от такова селище. Следи от първобитни обитатели са открити и в местността „Пчелиньете“ и в местността „Главния геран“.
Селото е основано не по-късно от първата половина на 18 век. Името на селото е свързано с предание, че някога наоколо е имало хралупи с пчелен мед. Основен поминък на населението e било земеделието и свързаното с него скотовъдство. През 1860-те години Османската империя изпада в дълбока криза, която засяга и медковчани. Хората живеят много бедно в изключително тежки условия. За жилищата им известния унгарски пътешественик Феликс Каниц пише:
| „ | В малко променен вид аз видях тука въплатени образите на хората от бронзовия век. Жилищата им заровени до половината в земята... правеха впечатление на истински пещери“.
И ето ме отново на Българската Дунавска тераса. Силно вълниста местност, тя криеше само в наи-дълбоките порези сочна зеленина и аз се почувствах щастлив когато късно вечерта стигнахме в Медковец. |
“ |
|
—„Дунавската България и Балканът“, Феликс Каниц |
||
Местното население, предвождано от Иван Кулин, взема участие в борбата с нашественика. Иван Кулин ръководи голямото въстание в Ломско, Видинско, Кулско и Белоградчишко, което по мащаб отстъпва само на Априлското въстание. Медковчани участват в борбата за църковно-национална независимост. През 1859 г. е построена църквата „Света Параскева“, обявена днес за национален паметник на културата. Иконостасът в нея е дело на дебърски майстори от рода Филипови.[1] За църквата Феликс Каниц пише:
| „ | Това българско селище (Медковец) през последните години е съумяло да издигне една красива черква с кубета, изненадваща с размерите и величието си. | “ |
През 1821 г. е открито първото килийно училище при местната уземна черква, след него е открито и първото общинско училище (1845), когато кнез е Иван Кулин.
Политика [редактиране]
- 2003 — Венцислав Кудкудейски (БСП) печели на втори тур с 61% срещу Горан Бонов (НДСВ).
- 1999 — Венцислав Кудкудейски (БСП) печели на втори тур с 57% срещу Кирил Стоичков (СДС).
- 1995 — Венцислав Кудкудейски (Предизборна коалиция БСП, БЗНС Александър Стамболийски, ПК Екогласност) печели на първи тур с 71% срещу Иван Иванов (Народен съюз).
Културни и природни забележителности [редактиране]
Разни [редактиране]
В землището на селището е разположена една от основните радио-локаторни станции за обзор на въздушното пространство. Тя и до днес работи, тъй като наблюдава небето на цяла Северозападна България. Води се под името СПН Медковец. Обслужвала е базите в Каменец Габровница и Доброславци, а сега — само тази в Граф Игнатиево.
Родени в Медковец [редактиране]
Иван Ангелов Кулин (1803-1870), български войвода- поп Андрей (1879-1923), - герой от Септемврийското антифашистско въстание 1923 година
Източници [редактиране]
Външни препратки [редактиране]
|
||||||||
