Младина (списание)
| „Младина“ | |
| Информация | |
|---|---|
| Категории | научно-забавно списание за деца и младежи |
| Първи брой | 1891 г. |
| Закриване | 1915 г. |
| Последен брой | 1915 г. |
| Държава | България |
| Език | български |
„Младина“ е научно-забавно списание с картинки, насочено към деца и младежи. Излиза в периода 1891 – 1915 г.[1] То е едно от най-старите илюстровани списания в България, най-дълго просъществувало от детските списания – излиза последователно 23 години. Редактирано е от учители, то има ролята на помощник в работата на началния учител във всекидневната му дейност. Целта му е „Да подбуди желанието на младежите към четене на добри и полезни книги и да ги подкани на работа“.[2]
История[редактиране | редактиране на кода]
След Освобождението в град Казанлък започва активна издателска дейност, предимно свързана с Ученолюбива дружина „Искра“ и Казанлъшкото педагогическо училище. През този период са издадени множество преводни творби, както и са създадени сборници от художествени и поучителни четива. Идеята за сп. „Младина“ се поражда у учителите Димитър Игнатов, Димитър Абаджиев и Стефан Киров още през 1890 г. Насърчени от директора на училището – небезизвестния д-р Кръстьо Кръстев, списанието започва да излиза през 1891 г.
Към списанието са привлечени много интелектуалци – учители, поети, писатели, художници, музиканти. Това са Цани Гинчев, Цанко Церковски, Чичо Стоян, Йордан Стубел, Дора Габе и др. Сътрудничат с рисунки и ребуси Александър Божинов, Иван Енчев-Видю, а освен това в сп. „Младина“ за първи път композиторът Емануил Манолов публикува своите песни.
Съдържание[редактиране | редактиране на кода]
„Младина“ (1891 – 1915) е редактирано и издавано от дружество „Отец Паисий“,[3] Казанлък В него са поместени поучителни разкази, цветни картини, инструкции за правене на научни опити, образци за рисуване, задачи, ребуси. Някои сътрудници включват Цани Гинчев, Иван Вазов, Цанко Церковски, Константин Величков, Дора Габе, Т. Н. Шишков, Ек. Манчева, Любомир Бобевски, Александър Божинов, Иван Енчев-Видю, Емануил Манолов и др. В началото на втората годишнина на списанието се казва следното: „Целта на весника е да подбуди желание на младежите към четене на добри и полезни книги и да ги подкани на работа. Който обича да чете, той си развива ума и облагородява сърцето. Полезните книги са най-добрите другари на младежите. За това „Младина“ ще поднася на читателите си по малко от всичко. В „Младина“ читателят ще намери добри примери, на които трябва да подражава. На места ще описва лошите и развалени хора, от които трябва да взима предвид, дали е хубаво да прави като тях. Всичко това ще е написано на лек и разбираем език, освен това вестникът ще бъде украсен с много хубави картинки…“.
Издаване[редактиране | редактиране на кода]
След Освобождението се оформят кооперативни издателско-печатарски сдружения в по-големите градове в страната. Интересен момент от историята на списанието е, че през годините то е отпечатвано последователно в няколко градове на странта. През цялото време обаче, се издава от казанлъшкото дружество „Отец Паисий“, чийто председател събира, подбира и редактира материалите.
Първоначално списание „Младина“ започва да излиза в гр. Русе, след това в Търново, Габрово, Казанлък и накрая Пловдив. В Търново излиза през цялата 1893 г. на всяко 15 число на месеца в една печатна кола, печатаща се в най-голямта печатница в града, собственост на Панайот хаджи Панайотов. През това време в изданието се наблюдава стремеж към увеличаване наличието на графични изображения по страниците, в сравнение с русенския период.
Илюстрации[редактиране | редактиране на кода]
През Търновския период са използвани предимно препечатки и готови клишета на мотиви и графични илюстрации на западни творци. Готовите изображения са препечатвани от чуждестранни издания и рисунки. Интересно явление, свързано с тези препечатки, е например Год. II, кн. III 1892, когато списанието посочва, че поради холерата в Германия клишетата за картините на настоящето издание не са пристигнали и ще бъдат отпечатани допълнително в следващото. Друго интересно явление се случва при година ІІ, кн. І., V и VІ, когато от печатницата изчезва типографският шаблонен орнамент, който рамкира корицата и е запазен само шрифтът на заглавието.
През по-късните издания на списанието, започват да се откриват все повече задачи, ребуси, илюстрации, гатанки, скрити картинки към текстове и истории без думи първоначално в черно-бяло, а по-късно и цветно, изработени вече и от български автори. Може да се допусне, че самият автор на литературния текст е илюстрирал, но това не може да бъде доказано, тъй като повечето рисунки са неподписани. Предполага се обаче, че са на Александър Божинов – един от първите български художници карикатуристи и илюстратори.
С времето, украсените елементи по страниците се обогатяват и усложняват. Използвани са и различни илюстрации, отразяващи просветителските идеи, свързани с образованието и възпитанието. Това са например картини, изобразяващи трудещи се деца или деца, представени в различни ситуации. Други изображения включват комично развиващи се истории, както и истории без думи (подобно на комикс). Освен тях се откриват и професионални изящни картини с образи на деца, както и схематични изображения, с цел онагледяване на даден текст.
Някой от тези мотиви и елементи се откриват и в други детски издания, излизали през този период. Това свидетелства, че клишетата са били използвани между различните печатници в страната.
Вече в един малко по-късен период художниците, работили за „Младина“ са известни и изявени български имена: Антон Митов започва да оформя корицата, Александър Божинов рисува през годините илюстрации и рисунки, задачи, ребуси, гатанки и различни игри за децата, Иван Енчев-Видю. Списанието започва да става по-модерно и богато след 1907 г., когато се увеличава изобразителният материал, а през 1911 г., списание „Младина“ се появява с обновена корица, изразяваща се в връщане към старобългарските корени – присъстват шевици и плетенични мотиви. Освен това, за разлика от предишните издания, при които изображенията и украсата са без отношение към съпътстващия текст, постепенно художниците започват да се стремят все повече замисълът на литературния текст да кореспондира на визуалната интерпретация.
В своята цялост изданието се вписва в художествения контекст на времето, първоначално с масовата класицизираща и романтична тенденция, а впоследствие и със символистични влияния.
Влияние[редактиране | редактиране на кода]
Немалка част от другите детски списания през онова време следват модела на списание „Младина“: детските ученически списания „Другарка“, (1903 – 1908), „Светулка“ (1904 – 1947), „Звездица“ (1892 – 1914), „Китка“ (1983 – 1894), „Извор“ (1892 – 1896) и други..
Използвана литература[редактиране | редактиране на кода]
- Сп. „Визуални изследвания“ ВТУ том 2. бр.1.
- Първото детско списание е излизало в Казанлък
- Братанова, Богдалина. Търновският период на детското списание „Младина“ (1891 – 1915). Художествени аспекти // Визуални изследвания, брой 2/2018. Издание на факултета по изобразително изкуство при ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“, 2018. с. 136 –143. Посетен на 31.10.2021.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Анотация на сайта на проекта „Българска литературна класика – знание за всички. Неизвестни архиви и културни контексти.“ // Посетен на 31.10.2021.
- ↑ Дигитална библиотека „Габровски периодичен печат“ // Посетен на 31.10.2021.
- ↑ Корица на „Младина“, книжка VI // Дружество „Отец Паисий“, Казанлък, февруари 1892. Посетен на 31.10.2021.
