Златно съкровище от Над Сент Миклош

Наг Сент Миклош на картата на Румъния

Над Сент Миклошкото златно съкровище е открито през 1799 г. край град Над Сен Миклош (Голям Свети Никола) в Банат, сега Румъния.

Намерено е случайно от работник на двамата братя преселници от България Христо и Кирил Накови. По-късно подарено от тях на император Йосиф II, за което получават благородническа титла на името на града - Надсентмиклош. Понастоящем се намира в Художествено-историческия музей във Виена. Точно копие на съкровището има в Националния исторически музей, София.

Определено е като българско от повечето изследователи и е отнасяно обикновено към втората половина на 9 век. Свързва се с имената на боилите Глад и внукът му Охтум - управлявали северозападния отвъддунавски комитат на България (дн. Банат) и средновековната българска крепост Морисена, в близост до която е намерено. Съществуват теории за неговия тюркски, аварски или печенежки произход. Извън споровете остава неговият еклектичен (разностилен) характер.

Предметите от находката

Съкровището се състои от 23 съда с общо тегло около 10 килограма. Осем от тях са изработени от 22 каратово злато. Съд № 18 е от 21½ карата, а ритонът (№17) е от 12 карата.

Форма

От ляво на дясно: кани №7, №2 и №1 от Над Сент Миклошкото златно съкровище

Шест от съдовете представляват кани с яйцевидно тяло и сравнително дълга шия, разширяваща се при гърлото. Имали са дръжки, които са запазени изцяло при №1 и №6. Навярно са били предназначени за вино. Кани с подобна форма са срещани в изкуството на Римската империя, Китай, Сибир и южна Русия. Не са характерни за персийското (иранското) изкуство. Някои керамични кани от некропола край Нови пазар са с форма много близка до тези от Над Сент Миклошката находка. По-особена е кана №7, която е с леко сплескана форма, срещана във византийското изкуство. Съд № 8 е фиала с елипсовидна форма и широка къса дръжка. Характерна е за античното изкуство. Съдове № 9, 10, 20 и 21 са тасове. Канчета № 11 и 12 са с форма, срещана в българските и аварски находки. Купите с животинска форма (№ 13, 14 и 18) водят произхода си от персийското изкуство. Византийски по произход са патерите обозначени с номера 15 и 16. Пречупената форма на ритона се среща само във варварските находки. Типът на канче № 19 е характерен за сасанидското изкуство. Формите на купите с номера 22 и 23 е срещан в различни култури в Европа и Азия.

Украса

Подобно на формата на експонатите, и украсата им произхожда от различни култури. Понякога в един и същ съд се съчетават мотиви и изображения с разнороден характер.

• Митологични същества и човешки изображения

Детайл от украсата на кана № 2 от Над Сент Миклошкото златно съкровище

Богато украсени с такива мотиви са 2 от съдовете. На кана № 2, в 4 кръга, образувани от преплитащ се орнамент, са изобразени четири сцени. Първата представя тежко въоръжен конник, влачещ за косите пленник. С дясната си ръка той е преметнал през рамо копие с двурого знаме. Облечен е в ризница а на главата му има конусовиден шлем с 2 пера. Повечето български изследователи считат, че изображението представя български конник. Втората сцена изобразява ездач възседнал същество с животинско тяло и човешка глава (антропоид). Той се е извърнал назад и стреля с лък по пантера. Никола Мавродинов вижда в тази сцена голямо сходство с митологичните мотиви по сандъка от Терачина, Италия, определян от него като произведение на старобългарското изкуство. Третата сцена изобразява грифон нападащ сърна. Последната представя орел сграбчил гола женска фигура. Първообраз на изображението е мита за превърналия се в орел Зевс, отвличащ Ганимед. Същият сюжет е разработен на два пъти върху широките страни на кана № 7. В този случай фигурата е мъжка. В единия вариант, в дигнатите си нагоре ръце държи гирлянди с растителни орнаменти. Във втория, купа с вино, която поднася към човката на орела. Изображения на митични същества има и в шестте медальона образувани от преплитащи се орнаменти в канче №19. Те са с глави на пантера, лъв, орел, бик и две на козел. Имат къси извити риби опашки. Подобни същества, както и грифони са изобразени и по други съдове. За украсата на някой от експонатите е приложена техниката на клетъчен емайл. Използваната стъклена паста е с червеникаво-кафяв цвят.

• Орнаментална и растителна украса

В украсата на съдовете се срещат орнаменти присъщи на различни художествени култури: християнски кръстове (дъната на някой от тасовете), рунически знаци, определяни като тюркски или български (пак там), копиевидни мотиви присъщи на сасанидското изкуство (шията на кана №2), антични акантизувани палмети и розети, познати и от византийското изкуство.

• Надписи

Надписът на тасът известен под номер 21 е с гръцки букви обграждащи кръст, но е на прабългарски. Според разчитането на Никола Мавродинов (въз основа на Томсен) гласи: "Боил Зоапан направи този тас. Бутаул Зоапан го закачи (подари) за пиене".

Източници

• "Старобългарско изкуство", Том І, Никола Мавродинов, издателство "Наука и изкуство", София, 1959 г.

Вижте също

• Преславско съкровище
• Плисковско-Преславска култура

Външни препратки

• Галерия със снимки
• Галерия съкровище Над Сент Миклошкото
• ((de)) Над-Сент-Миклошкото златно съкровище