Ново село (Окръг Тулча)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Ново село
Enisala
— село —
Крепостта Ново село (Ени сала)
Крепостта Ново село (Ени сала)
Ново село (Румъния)
Red pog.png
Ново село
Страна Флаг на Румъния Румъния
Окръг Тулча
Население (2002) 1079 души
Пощенски код 827191
Ново село в Общомедия

план на Замъка на българските феодали в Енисала
Замъка в началото на ХХ в
Замъка днес

Ново село или Йенисела (на румънски: Enisala, на турски: Yeni sale) е село в окръг Тулча, община Саръгьол Северна Добруджа, близо до Бабадаг и Бабадашкото езеро на брега на черноморската лагуна - Разим.

История[редактиране | редактиране на кода]

В Античността гръцки колонисти се заселват сред околното тракийско население от племената на гетите и основават градчето Хераклея. В Средновековието е издигната силна българска крепост [1] и пристанище доминиращи черноморското крайбрежие и сухоземните пътища в Добруджа към Бесарабия и Влашко, включена в крепостната линия Емона, Варна, Карвуна (Балчик), Калиакра, Преславец, Тулица (Тулча).[2] Българската крепост тук се споменавава още от Х век.[източник? (Поискан преди 3 дни)] Запазени са внушителните остананки на замъка от времето на Втората Българска държава издигнат в ХІІІ - ХІV в.[3][1] Поддържаната от румънците при отсъствието на каквито и да е адекватни писмени свидетелства хипотезата за византийска или генуезка, но в никакъв случай българска, крепост предвид многоъгълния план на една кула в замъка е с пропагандно значение и не отговаря на историческата истина.[1][4] Тогава и до завладяването й от турците областта чак до устието на Дунав е доказано българска.[5] Византийско или генуезко държавно присъствие тук няма[4][5] , начинът на строеж също не е възантийски.[2][1] Няма и данни нито в грамотите на българските царе, нито в договора за приятелство на Добруджанското деспотство с генуезците да им е давано право да строят или да имат собствена крепост на българска територия. Не е известно те насилствено да са отнели и да са се закрепили на част от нея, точно обратното на север Ликостомо е атакуван от Добротица и присъединен към Варненската епархия. Въпросната кула-цитадела е напълно аналогична на тези в българските крепости Шумен,  на деспот Слав в Цепина и Мелник и пр.[4] Деспот Добротица е в тесни връзки с Венеция, при него е привлечен и години му служи Дзанаки Мудацо, един от най добрите венециански военоначалници, изградил преди това непристъпна система от фортификации на  о. Тенедос.[6] Напълно закономерно в строежа на укрепленията от българските феодали е приложена модерната за времето фортификационна схема популярна в средиземноморско-черноморското крайбрежие със същата строителната технология като е стоена Калиакра.[1][6] Възможно е и тук, както в Търново, Цариград, Варна и Калиакра, наред с другото да е мало и венециански или генуезки търговски фактории [6], но това не прави никой от тези български градове нитоКонстантинопол или крепостите им генуезки. След падането на България под турско робство крепостта се споменава от османските хронисти при събитията в 1419—1420 г. когато султан Мехмед I си връща някои долнодунавски крепости завзети от власите и съюзени с тях българи и ги поправя, Мустафа Али съобщава, че власите „разрушили трите крепости Исакча, Ени сала и Гюргево. Понеже се намирали на границата… и тъй като възстановяването им било крайно наложително, те били отново построени и доведени в добро състояние“. Шюкрюллах пише, че Мехмед I се насочил срещу власите и възстановил разрушените от тях крепости Исакча, Ново село (Ени сала) и Гюргево.[7] През зимата на 1461-1462г. Влад Цепеш превзема на Дунава града-крепост Облучица (Исакча) и на черноморския бряг крепостта Ново село (Ени сала) и избива в тях 1250 турци и българи.[8] В крайна сметка след турското нашествие и последвалите влашки нападения градът повтаря участта на античният си предшественик Хераклея и постепенно запустява.

Вероятно след отдръпването на турският гарнизон[източник? (Поискан преди 3 дни)] българите го заселват отново и му дават името "Ново село"[източник? (Поискан преди 3 дни)] възприето и прилагано от турската администрация именно като "Йени сала", а не "Йени кьой" каквото би било турското название.
През Възраждането българското население изгражда православен храм изписан от Михаил Параскевов от Тулча и прави българско училище.[9] След Берлинския договор в 1878 г. Северна Добруджа е дадена на Румъния и започва румънска колонизация.[10]. На 18 декември 1916г. селото е освободено от българските войски и Берлинският протокол, заедно с цяла Добруджа, е част от България. В 1940 г. след Крайовският договор по-голямата част от българското население е депортирано. Понастоящем са останали няколко български домакинства.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д Миломир Богданов, Каменната архитектура на Северното българско черноморие, Паметници реставрация музеи, бр. 3-6 София 2010 г., с. 26-28
  2. а б Богданов, Миломир. Забравените каменни сгради от епохата на Българското национално възраждане във Варна, Арх&Арт форум, бр. № 24/17.06. 2010, с. 21-23.
  3. Cetatea Enisala, site oficială, www.cetateaenisala.ro
  4. а б в Крепостта Ново село (Ени Сала),край Бабадаг, Тerrabyzantica 11 март 2012 Г.
  5. а б ...Третата България лежи там където Дунав се влива в морето и столицата й се казва Калиакра...." Шилтбергер, немски рицар участник в похода на крал Сигизмунд срещу турците през 1396 г. и др.
  6. а б в Миломир Богданов, Каменното строителство в българското черноморие и европейското културно единство, Международна научна архитектурна конференция "Знаци на времето", Балчик 25.05.2010 г.
  7. Кузев Александър, Облучица - Исакча, Български средновековни градове и крепости, Варна 1981 с.214
  8. I. Bogdan, Vlad Tepesq Bucurestiq 1896. p. 79,81
  9. сп. Родна Добруджа бр.9-10, 1937 г
  10. Научна експедиция в Добруджа 1917