Ново село (Окръг Тулча)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Ново село
Enisala
— село —
Крепостта Ново село (Ени сала)
Крепостта Ново село (Ени сала)
Relief Map of Romania.png
44.8786° с. ш. 28.8189° и. д.
Ново село
Страна Флаг на Румъния Румъния
Окръг Тулча
Население (2002) 1079 души
Пощенски код 827191
Ново село в Общомедия
План на Замъка на българските феодали в Енисала
Замъкът в началото на ХХ в
Замъкът днес

Ново село или Йенисела (на румънски: Enisala, на турски: Yeni sale) е село в окръг Тулча, община Саръгьол Северна Добруджа, близо до Бабадаг и Бабадашкото езеро на брега на черноморската лагуна - Разим.

История[редактиране | редактиране на кода]

В Античността гръцки колонисти се заселват сред околното тракийско население от племената на гетите и основават градчето Хераклея. В Средновековието е издигната силна българска крепост [1] и пристанище доминиращи черноморското крайбрежие и сухоземните пътища в Добруджа към Бесарабия и Влашко, включена в крепостната линия Емона, Варна, Карвуна (Балчик), Калиакра, Преславец, Тулица (Тулча).[2] Запазени са внушителните остананки на замъка от времето на Втората Българска държава издигнат в ХІІІ — ХІV в.[3][1] Поддържаната от румънците при отсъствието на каквито и да е адекватни писмени свидетелства хипотезата за византийска или генуезка, но в никакъв случай българска, крепост предвид многоъгълния план на една кула в замъка е с пропагандно значение и не отговаря на историческата истина. [1][4] Тогава и до завладяването ѝ от турците областта чак до устието на Дунав е доказано българска.[5] Византийско или генуезко държавно присъствие тук няма[4][5] , начинът на строеж също не е възантийски.[2][1] Няма и данни нито в грамотите на българските царе, нито в договора за приятелство на Добруджанското деспотство с генуезците да им е давано право да строят или да имат собствена крепост на българска територия. Не е известно те насилствено да са отнели и да са се закрепили на част от нея, точно обратното на север Ликостомо е атакуван от Добротица и присъединен към Варненската епархия. Въпросната кула-цитадела е напълно аналогична на тези в българските крепости Шумен,  на деспот Слав в Цепина и Мелник и пр.[4] Деспот Добротица е в тесни връзки с Венеция, при него е привлечен и години му служи Дзанаки Мудацо, един от най добрите венециански военоначалници, изградил преди това непристъпна система от фортификации на  о. Тенедос.[6] Напълно закономерно в строежа на укрепленията от българските феодали е приложена модерната за времето фортификационна схема популярна в средиземноморско-черноморското крайбрежие със същата строителната технология като е строена Калиакра.[1][6] Възможно е и тук, както в Търново, Цариград, Варна и Калиакра, наред с другото да е мало и венециански или генуезки търговски фактории [6], но това не прави никой от тези български градове нито Константинопол или крепостите им генуезки. След падането на България под турско робство крепостта се споменава от османските хронисти при събитията в 1419—1420 г. когато султан Мехмед I си връща някои долнодунавски крепости завзети от власите и съюзени с тях българи и ги поправя, Мустафа Али съобщава, че власите „разрушили трите крепости Исакча, Ени сала и Гюргево. Понеже се намирали на границата… и тъй като възстановяването им било крайно наложително, те били отново построени и доведени в добро състояние“. Шюкрюллах пише, че Мехмед I се насочил срещу власите и възстановил разрушените от тях крепости Исакча, Ново село (Ени сала) и Гюргево.[7] През зимата на 1461-1462 г. Влад Цепеш превзема на Дунава града-крепост Облучица (Исакча) и на черноморския бряг крепостта Ново село (Ени сала) и избива в тях 1250 турци и българи.[8] В крайна сметка след турското нашествие и последвалите влашки нападения градът повтаря участта на античният си предшественик Хераклея и постепенно запустява.

През Възраждането българското население изгражда православен храм изписан от Михаил Параскевов от Тулча и прави българско училище.[9] След Берлинския договор в 1878 г. Северна Добруджа е дадена на Румъния и започва румънска колонизация.[10]. На 18 декември 1916 г. селото е освободено от българските войски и Берлинският протокол, заедно с цяла Добруджа, е част от България. В 1940 г. след Крайовският договор по-голямата част от българското население е депортирано. Понастоящем са останали няколко български домакинства.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д Миломир Богданов, Каменната архитектура на Северното българско черноморие, Паметници реставрация музеи, бр. 3-6 София 2010 г., с. 26-28
  2. а б Богданов, Миломир. Забравените каменни сгради от епохата на Българското национално възраждане във Варна, Арх&Арт форум, бр. № 24/17.06. 2010, с. 21-23.
  3. Cetatea Enisala, site oficială, www.cetateaenisala.ro
  4. а б в Крепостта Ново село (Ени Сала), край Бабадаг, Terrabyzantica 11 март 2012 Г.
  5. а б ...Третата България лежи там където Дунав се влива в морето и столицата ѝ се казва Калиакра...." Шилтбергер, немски рицар участник в похода на крал Сигизмунд срещу турците през 1396 г. и др.
  6. а б в Миломир Богданов, Каменното строителство в българското Черноморие и европейското културно единство, Международна научна архитектурна конференция "Знаци на времето", Балчик 25.05.2010 г.
  7. Кузев Александър, Облучица — Исакча, Български средновековни градове и крепости, Варна 1981 с.214
  8. I. Bogdan, Vlad Tepesq Bucurestiq 1896. p. 79,81
  9. сп. Родна Добруджа бр.9-10, 1937 г
  10. Научна експедиция в Добруджа 1917

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]