Облешево
| Облешево Облешево | |
| — село — | |
.JPG) „Света Неделя“ | |
  Облешево | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Източен |
| Община | Чешиново-Облешево |
| Географска област | Кочанско поле |
| Надм. височина | 287 m |
| Население | 1131 души (2002) |
| Пощенски код | 2301 |
| МПС код | КО |
| Облешево в Общомедия | |
Облешево или Облешово (на македонска литературна норма: Облешево) е село в източната част на Северна Македония, център на община Чешиново-Облешево.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено в Кочанското поле, югозападно от град Кочани на железопътната линия свързваща Кочани с долината на река Вардар.
История[редактиране | редактиране на кода]
В XIX век Облешево е село в Кочанска кааза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Облешево има 350 жители, от които 175 българи християни и 175 турци.[1]
В началото на XX век българското население на селото са под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Облешово има 160 българи екзархисти.[2]
При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Облешево е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[3]
След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.
Според Димитър Гаджанов в 1916 година в Облешово живеят 170 турци, 35 цигани мохамедани и 109 българи.[4]
По време на българското управление във Вардарска Македония в годините на Втората световна война, Георги М. Георгиев от Тетово е български кмет на Облешево от 5 февруари 1943 година до 9 септември 1944 година.[5]
Църквата „Света Неделя“ е изградена и осветена в 1976 година от митрополит Наум Злетовско-Струмишки.[6]
През 2006 г. във връзка със сливането на старите общини Чешиново и Облешево възниква спор между двете големи села Чешиново и Облешево, кое трябва да е новият общински център. Стига се до провеждането на референдум според, който Облешево става общински център.
Облешевци са заети главно в земеделието и най-вече в отглеждането на ориз.
Според преброяването от 2002 година селото има 1131 жители, от които:[7]
| Националност | Всичко |
| северномакедонци | 1129 |
| албанци | 0 |
| турци | 0 |
| роми | 0 |
| власи | 0 |
| сърби | 1 |
| бошняци | 0 |
| други | 1 |
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Облешево
Бекир Юсеинов (Облешевски), щипски войвода на ВМРО, вероятно от Държани- Шабан Шакир (Облешевски), щипски войвода на ВМРО
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 226.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 132-133. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 866.
- ↑ Гаджанов, Димитър Г. Мюсюлманското население в новоосвободените земи, в: Научна експедиция в Македония и Поморавието 1916, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1993, стр. 242.
- ↑ Списък на кметовете на градските и селски общини в присъединените към Царството земи през 1941-1944 година // Струмски. Посетен на 3 април 2022 г.
- ↑ Облешевска парохија // Брегалничка епархија. Архивиран от оригинала на 2018-12-15. Посетен на 29 март 2014 г.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 8 декември 2007
| ||||||||
