Петропавловски събор

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Петропавловският събор в центъра на Петропавловската крепост
Гробницата на владетелите на Русия в Петропавловския събор

Петропавловският събор (на руски: Петропавловский собор, официално название Собор во имя первоверховных апостолов Петра и Павла) е катедрална църква в стил холандски барок, намираща се в Петропавловската крепост в Санкт Петербург, Русия.

Църквата е строена през периода 1712-1733 г. на мястото на едноименна дървена църква от 1704 г. Нейн архитект е швейцарецът Доменико Трезини. Тържествено е осветена на 11 юни 1733 г. Камбанарията на събора достига височина 122,5 м, завършваща с позлатен връх и фигура на летящ ангел. Построена е като базилика в стил барок. Разположението на църквата я прави най-високата сграда в Санкт Петербург, виждаща се от почти всяка точка, както и негов символ.

Позлатеният иконостас на църквата е изпълнен през периода 1722-1726 г. в Москва. Иконописите и стенописите са дело на руски и италиански художници.

История на църквата[редактиране | edit source]

В почти 3-вековното си съществуване Петропавловският събор претърпява възход и катаклизми.

  • 1756 г. - повреден е от пожар и е отново възстановен през 1757 г.;
  • 1829 г. - направен е ремонт на повредената фигура на ангела на върха на камбанарията;
  • 1857-1858 г. - дървената част на камбанарията е заменена с метална;
  • 1864-1966 г. - дървените царски врати на църквата са заменени с бронзови;
  • 1875-1877 г. - заменени са с нови полюлеите на църквата;
  • 1905 г. - монтирани са нови камбани;
  • 1919 г. - църквата е затворена от комунистическата власт;
  • 1924 г. - църквата е преобразувана в музей, а голяма част от ценните предмети са предадени на други музеи;
  • 1941-1945 г. - църквата е силно повредена през Втората световна война;
  • 1952 г. - възстановена е фасадата на Петропавловския събор и сградата е предадена към Историческия музей на Ленинград;
  • 1956-1957 г. - възстановен е интериора на църквата;
  • 90-те години - провеждат се панихиди за душите на руските императори;
  • 2000 г. - започват да се провеждат богослужения.

Църквата като гробница[редактиране | edit source]

Величайши погребения в църквата започват още по време на нейния строеж, когато през 1715 г. в криптата ѝ са положени тленните останки на 2-годишната дъщеря на Петър I. През същата година под камбанарията е погребана съпругата на престолонаследника Алексей Петрович, а през 1718 г. и самият княз.

На 29 май 1731 г. в цъквата са поставени тленните останки на Петър I. Общо в църквата са извършени 41 височайши погребения. През 1865 г. всички саркофази са заменени с еднотипни, от бял мрамор, украсени с позлатени бронзови кръстове, като имепраторските саркофази са украсени с двуглави орли. Изключение правят зеленият саркофаг на Александър II и розовият саркофаг на съпругата му, направени през 1887 и 1906 г.

Вижте също[редактиране | edit source]