Правителство на Андрей Луканов 2
| Правителство на Андрей Луканов 2 | ||||
 80-о правителство на България | ||||
| Общи | ||||
|---|---|---|---|---|
| Държавен глава | Желю Желев | |||
| Председател | Андрей Луканов | |||
| Избори | 1990 | |||
| Сформиране | 21 септември 1990 | |||
| Разпускане | 20 декември 1990 | |||
| Продължителност | 22 дни | |||
| Първоначален състав | ||||
| Партия(и) | БСП | |||
| Министри | 17 | |||
| ~ мъже | 15 | |||
| ~ жени | 2 | |||
| Представителство | ||||
| Велико Народно събрание | 211 / 400
| |||
| Хронология | ||||
| Назначено от | VII ВНС | |||
| ||||
Второто правителство на Андрей Луканов е осемдесетото правителство на Народна република България, назначено с решение на VII велико народно събрание от 21 септември 1990 г.[1] То е оглавявано от Андрей Луканов (БСП) и управлява страната до 20 декември 1990 г., след което е наследено от правителството на Димитър Попов.[2]
Политика
[редактиране | редактиране на кода]След мораториума върху плащанията по външния дълг от края на март 1990 г. България е банкрутирала от гледна точка на световния пазар. Това означава край на търговията със Запада – не може да се извършва нито внос, нито износ на стоки, защото банковите разплащания не функционират. Това веднага се отразява на икономиката – икономическата криза става явна, магазините са опразнени, липсват елементарни хранителни стоки. Настъпва период, който остава в историята като „Гладната Луканова зима“.
В началото на ноември 1990 г. Съюзът на демократичните сили изявява готовност да поеме управлението, като допуска участието на представители на БСП в кабинета. Същевременно в Софийския университет е обявена окупационна стачка с искане за национализиране на имуществото на БСП и привличане към наказателна отговорност на виновниците за катастрофалното положение на България. Стачката се разпространява и в други учебни заведения и получава подкрепа от страна на преподаватели, като занятията спират.
В средата на ноември същата година СДС призовава към масови протестни митинги срещу правителството и иска вот на недоверие, а КТ Подкрепа обявява обща политическа стачка за 26 ноември. След като от 26 ноември нататък страната е парализирана от протести, Луканов е принуден да подаде оставка на 29 ноември 1990 г. и на 30 ноември същата година Великото народно събрание я гласува.[3]
Съставяне
[редактиране | редактиране на кода]Кабинетът, оглавен от Андрей Луканов, е образуван от политически дейци на БСП и независими експерти.
Кабинет
[редактиране | редактиране на кода]Сформира се от следните 18 министри и един председател:[2]
В краткия период на управление не са правени промени в правителството.
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Българските политически водители 1879 – 1994. ИК „Хераклит А & Н“, 1994. ISBN 954-573-005-6.
- Ташев, Ташо. Министрите на България 1879 – 1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“/Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8/ISBN 978-954-509-191-9.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Решение на Великото народно събрание от 22 септември 1990 г. Обнародвано в „Държавен вестник“, бр. 77 от 25 септември 1990 г.
- ↑ а б Цураков, Ангел. Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България. София, Изд. на „Труд“, 2008. ISBN 954-528-790-X. с. 347 – 350.
- ↑ Кралевска, Нася. Без заглавие. Комунизмът в битка с демокрацията. София, Работилница за книжнина „Васил Станилов“, 2011. ISBN 978-954-8248-89-1. с. 325.
| |||||||||||
.svg){kind=small}