Пърси Фосет

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Пърси Харисън Фосет

Пърси Харисън Фосет (на английски Percival Harrison Fawcett) (18 август 1867, Торки - 1925 ?) английски географ, топограф, археолог, изследовател на Южна Америка. Полковник от британската армия.

Ранни години 1867-1906[редактиране | edit source]

Баща му Едуард Фосет е член на Кралското географско дружество и вероятно от него малкия Пърси наследява любовта към пътешествията. Ученическите си години прекарва в училище в Нютън Абът. След това постъпва във военно артилерийско училище в Уулвич, графство Девъншир. След като завършва училището през 1886 е назначен в британските артилерийски войски в Тринкомали, Цейлон и пребивава там до 1904. По време на близо двадесетгодишния си престой там извършва няколко пътувания във вътрешността на острова и се запознава с местните обичаи и паметници на културата. Увлича се по платноходен спорт и сам конструира две яхти. Усилено изучава топография и геодезия и извършва няколко топографски снимки на части от острова. През 1904 е назначен на служба на ирландския остров Спайк.

Експедиционна дейност 1906-1925[редактиране | edit source]

Демаркация на границите на Боливия с Бразилия, Парагвай и Перу 1906-1910[редактиране | edit source]

По време на службата си остров Спайк Фосет е силно угнетен от затвореното пространство в което се намира. Когато през 1906 Кралското географско дружество му предлага да замине за Боливия, която се обръща с молба към дружеството да изпрати опитен топограф за демаркация на спорните гранични участъци с Бразилия и Перу, той с радост се съгласява. Тези райони, от които никой не се интересува дотогава, сега, с началото на каучуковия бум, стават притегателен център за мнозина. Така започва неговото първо запознанство с Южна Америка, което продължава през следващите двадесет години от живота му преди да изчезне безследно във вътрешността на континента.

През май 1906 отплава от Англия, а през юни, вече като ръководител на смесената боливийско-бразилска комисия по демаркацията на границата между двете страни отпътува от Ла Пас на североизток към река Бени. През следващите четири години Фосет и неговите сътрудници извършват топографска снимка и демаркация на границата между двете страни по реките Акри и Абунан и техните междуречия. Изследва и картира горните течения на реките с техните притоци и открива неизвестната дотогава река Явериха. Заедно с преките си задължения живо се заинтересува от етнографските и социално-икономическото състояние на местните индиански племена и вероятно по това време се заражда неговата мания за откриването на неизвестна индианска цивилизация, за която се носят слухове в тези райони. Ето какво пише по този въпрос през 1910: "Ако имам възможност да взема със себе си по-голям или по-малък въоръжен отряд, то ще повторя това, което е извършил Гонсало Писаро, извършил тежкия поход от Кито до Амазонка. Ще търся и вероятно ще намеря тази тайнствена индианска цивилизация, за която се носят слухове сред местното население и, която е търсена няколко столетия без да бъде открита".

След като се завръща от боливийско-бразилската граница в Ла Пас, боливийското правителство, доволно от неговата работа, му предлага да продължи демаркацията на страната на изток, с Парагвай. В резултат от неговата дейност в тази част на Южна Америка са геодезически заснети и картирани огромни почти безлюдни райони, като открити и изследвани множество нови реки и възвишения.

След завършването и на тази експедиция Фосет получава ново, вече частно предложение от боливийското правителство – демаркация на границата с Перу. За да го приеме обаче, Фосет трябва да напусне армията, тъй като британското командване не е съгласно да служи на чужда държава. Особено щателно и детайлно Фосет заснема и картира граничната река Хит. освен това тук той се сблъсква с индиански племена непознати все още на европейците в географско и етнографско отношение. Изследва и описва флората и фауната по течението на реката и се запознава с индианското племе гуарайо, като установява мирни отношения с него.

Нови експедиции в Южна Америка 1911-1925[редактиране | edit source]

През 1911 Фосет се отказва от по-нататъшното си участие в пограничните комисии и решава да се отдаде на своята цел-мания – търсене на митичната индианска цивилизация. Той дълго събира и тълкува произволно индианските легенди и предания и предаващите се от поколение на поколение от "потомците на конкистадорите", и решава, че в основата им лежи реален факт – наличието в басейна на Амазонка "изгубен свят", заселен с неизвестна древна цивилизация.

За тази цел в периода 1911-1925 Фосет извършва три експедиции в затънтените и труднопроходими райони в района на Мату Гросу, на границата на Боливия, Бразилия и Парагвай. За кратко, по време на Първата световна война Фосет се връща в Англия и отново служи в действащата армия, но след нейното приключване отново се връща в Южна Америка и продължава търсенията си.

Търсене на изчезналата експедиция[редактиране | edit source]

През 1925 Фосет предприема последната си експедиция, в която участва и малкия му син и изчезва безследно. След неговото изчезване са предприети 13 експедиции за неговото търсене, които обаче не намират косвени доказателства за смъртта му. Най-мащабната от тях е тази на американецът Джордж Дайът, която преминава по неговия заплануван маршрут, но също не успява да открие доказателства за смъртта му.

Неговите роднини до средата на ХХ в. не губят надежда да намерят Фосет и спътниците му или в крайна сметка да изяснят съдбата им. Периодично в американски и английски вестници се появяват сензационни съобщения, че в този или онзи затънтен район на Бразилия сред изостанали индиански племена е видян човек от европейски тип, облечен и живеещ като индианец, даже станал техен вожд. Чак в края на 50-те години на ХХ в. големия син на Фосет заявява, че баща му, брат му и спътниците им, очевидно, отдавна са загинали и той счита, че по-нататъшните търсения за безнадеждни.

Източници[редактиране | edit source]