Пьотър Витгенщайн

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Пьотър Витгенщайн
руски генерал-фелдмаршал
Пьотър Витгенщайн 
Роден: 1769
Починал: 1843

Пьотър Витгенщайн (на руски: Пётр Христианович Витгенштейн) е руски военачалник, командвал корпус и армии във войните с Наполеон I през 1812-1814 и Османската империя през 1828 година.

Витгенщайн е издънка на немски аристократичен род. Баща му е генерал на руска служба, а самият той е родом от Нежин. Още 11-годишен е записан в гвардейския Семьоновски полк, а на 25 командва ескадрон в Полша при потушаването на въстанието на Косцюшко. През 1799 е произведен в генерал-майор и командир на хусарски полк.[1]

В края на управлението на император Павел генерал Витгенщайн изпада в немилост и е принуден да подаде оставка. При възкачването на Александър I е възстановен на служба и се издига още във военната йерархия. През лятото на 1812, при нахлуването на Наполеон в Русия, Витгенщайн оглавява силите, които преграждат пътя на французите към Санкт Петербург на река Западна Двина. В сражението при Клястици през юли удържа победа, с която спасява столицата от нашествениците. През октомври преминава в настъпление, за да пресече отстъплението на основните френски сили от Москва. Печели битките при Полоцк и Чашники, но при Березина допуска Наполеон да се изплъзне от обкръжение.[2] Пренасяйки войната в Германия, през февруари 1813 Витгенщайн превзема Берлин. След смъртта на Кутузов през април е назначен за главнокомандващ съюзните руско-пруски войски. След неуспешните сражения с наполеоновите войски при Лютцен и Бауцен месец по-късно отстъпва поста на генерал Барклай-де-Толи. До победата над Наполеон през 1814 командва корпус в Германия и Франция.[3]

През 1826, веднага след възкачването на император Николай I, Витгенщайн е издигнат в чин генерал-фелдмаршал. През 1828, при избухването на руско-турската война, му е поверено командването на Дунавския оперативен театър.[3] Подчинените му войски окупират Молдова, Влахия и Добруджа, овладявайки силните крепости Браила и Варна, но са спрени под стените на Шумен.[4] Заради ограничения успех, тежките загуби и постоянната намеса на императора в командването, в началото на 1829 Витгенщайн предава командването над руските войски на Дунав.[3]

Източници[редактиране | edit source]

  1. Рубцов, Ю. В. Генерал-фельдмаршалы в истории России. Москва, Владос, 2008, стр. 63-64
  2. Рубцов, Ю. В. Генерал-фельдмаршалы в истории России. Москва, Владос, 2008, стр. 64-66
  3. а б в Рубцов, Ю. В. Генерал-фельдмаршалы в истории России. Москва, Владос, 2008, стр. 67-68
  4. Андрианов, П. М. Русско-турецкая война 1828-1829 гг. Във: История русской армии, 1812-1864 гг. Санкт Петербург, Полигон, 2003. Стр. 386-399