Рено Клио

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Рено Клио 1 фаза
Clio fase 1.jpg
Производител Рено
Произвеждан от 1990 до наши дни
Сглобяван в Финис (Франция) , Енвигадо (Колумбия) и Кордоба (Аржентина)
Предходен модел Рено 5
Характеристика
Клас лека кола
Платформа суперкомпактен
Конфигурация Предно разположен двигател, предно задвижване
Купе 3 и 5 врати,седан, хедчбек и комби
Двигател 1,2 и 1,4 литров бензинов и 1,7 и 1,9 литров дизелов
Скоростна кутия 4-степенна ръчна и 5-степенна автоматична
Междуосие 2,472 mm
Дължина 3,709 - 3,716 mm
Ширина 1,615 - 1,641 mm
Височина 1,365 - 1,395 mm
Тегло 800 – 1000 kg


„Рено Клио“ (Renault Clio) е лек малолитражен автомобил, модел на френския производител „Рено“. Първото поколение на „Рено Клио“ се появява през 1990 г., второто — през 1998 г., а третото и най-ново излиза на пазара през 2001 г. „Клио“ се радва на голям търговски успех и е постоянно сред най-продаваните коли в Европа. По общо мнение този модел успява да възстанови реномето на „Рено“, които претърпяват криза през втората половина на 80-те години.

В Япония моделът се продава под името „Рено Лутесия“. В някои страни в Латинска Америка на пазара се предлагат седани с четири врати под името „Нисан Платина“. Когато тези седани носят емблемата на „Рено“, те се наричат „Рено Клио Симбол“ или „Рено Талия“.

„Рено Клио“ е представено за първи път на широката публика през есента на 1990 г. на Парижкото автомобилно изложение. Продажбите във Франция започват скоро след това, а в Европа автомобилът започва да се предлага през март 1991 г. „Клио“ до голяма степен става наследник на „Рено 5“, която обаче се произвежда до 1996 г.

Гамата от двигатели отначало е представена от:

  • 1,2-литров бензинов двигател тип „Energy“, използван преди това в „Рено 19
  • 1,4-литров бензинов двигател тип „Energy“
  • 1,8-литров бензинов двигател
  • 1,9-литров дизелов двигател

Бензиновите двигатели са с инжекцион от 1992 г., за да заменят екологично несъобразните карбуратори. През 1996 1,2-литровият двигател е заместен от 1149-кубиков D7F MPi с многоточков инжекцион, който пък е използван за първи път при производството на „Рено Туинго“. За известно време се използва и старият агрегат „Клеон“ (1239 cm³) от „Туинго“. През 1991 г. е представен 1,8-литров двигател с 16 клапана и 137 к.с., използван за първи път при „Рено 19“.

„Рено Клио“ печели награда за „Автомобил на годината“ в Европа за 1991 г. и се продава масово на континента. Например той става първия модел на „Рено“, който е неизменно сред първите десет най-продавани коли във Великобритания.

През 1993 излиза „Клио Уилямс“, получил името си от тима от Формула 1Уилямс“, който по това време използва машините на „Рено“. Двигателят му е двулитров, 16 клапана, 150 к.с., и може да развие скорост от над 217 km/h.

Новото поколение на „Рено Клио“ се появява през пролетта на 1998 г. и разликите във външното оформление са значителни — новото „Клио“ е с по-закръглени форми. Част от концепцията, залегнала в основите на новото поколение, представлява стремежът да се спести възможно най-много маса и пари, като за тази цел се използват необичайни материали за автомобилните части. Например предните калници са пластмасови, а в някои версии капакът е алуминиев. Двигателите са подобни на тези в оригиналното „Клио“: 1,2-литров, 1,4-литров и 1,6-литров бензинов двигател и 1,9-литров дизелов двигател. В началото на 1999 г. е пуснат 1,6-литров двигател с 16 клапана, а по-късно всички бензинови двигатели са сменени с по-икономични и по-мощни двигатели с 16 клапана.

През 1999 г. „Рено“ пуска „Рено Клио Ер Ес“ (172 к.с., 2-литров двигател с 16 клапана, максимална скорост 222 km/h). Двигателят му по-късно е сменен с нов, който е с макс. мощност 182 к.с. „Реноспорт Клио V6“ е екзотичен модел с централно разположение на двигателя и задно задвижване, който е снабден с трилитров двигател с 6 клапана, 254 к.с., максимална скорост 245 km/h. Той е поставен зад предните седалки.

„Рено Клио II“ е освежен през лятото на 2001 г., когато са внесени поправки във вътрешното устройство и външното оформление. Добавен е нов 1,5-литров дизелов двигател с непосредствено впръскване. Пуснати са и нови версии — „Реноспорт Клио 182“, „Клио 182 Къп“, „Клио 182 Трофи“.

През 2005 г. излиза изцяло ново поколение на „Рено Клио“ — „Рено Клио III“. Новият автомобил използва платформа, разработена съвместно с „Нисан“, която заляга и в устройството на „Нисан Микра“. Новото „Клио“ е със значително по-големи размери и маса (по-тежко е със 130 kg), което се отразява пропорционално и на цената му в сравнение с „Рено Клио II“. Причината за тези промени е, че е взето решение новото „Клио“ да бъде ориентирано към по-заможните любители на автомобили. Освен това е решено „Клио II“ да се продава до 2007 г., когато е запланувано да се появи новото „Рено Туинго“. „Клио III“ покрива максималния брой точки по европейските стандарти за безопасност. Продажбите на модела с 3 врати започва през октомври 2005 г. в Европа, а този с 5 врати ще го последва през 2006 г.

Рено Клио III“ е обявено за автомобил на годината в Европа за 2005 г.

Технически характеристики[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]