Стефан Ременков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Стефан Ременков
български композитор
Стефан Ременков 
Роден: 30 април 1923
Силистра, България
Починал: 30 октомври 1988
София, България

Стефан Николов Ременков (30 април 1923 - 30 октомври 1988) е български композитор.

Биография[редактиране | edit source]

Ременков произхожда от учителско семейство. Баща му Николай преподава история, философия и е училищен директор. Майка му Ангелина е учителка по химия. Като дете получава уроци по пиано. На училищна възраст започва да композира. Гимназиалното си образование завършва в Кюстенджа, Румъния, където семейството му живее по това време. Участва във Втората световна война като войник на фронта с българската армия. След края на войната следва музика. През 1950 г. завършва Националната Музикална Академия със специалностите пиано при проф. Димитър Ненов и композиция при проф. Панчо Владигеров и проф. Веселин Стоянов. От 1950 до 1955 г. преподава музикални форми в Националната Музикална Академия като асистент на проф. Веселин Стоянов, след което специализира една година в Московската консерватория при Арам Хачатурян.[1]

След това живее и работи като композитор в София. Пише повече от 86 опуса.[2] Някои от тях получават награди, например „Прелюд и танц“ (1957). Повечето са публикувани [3] и много от най-добрите български музиканти, оркестри и хорове ги изпълняват. Балкантон издава в течение на времето три плочи с музика на Стефан Ременков, последната през 1980 г.[4] Повече записи има Българското Национално Радио, което ги излъчва. Произведенията му включват една опера, една оперета, един балет; много инструментални произведения - симфонии, синфониета, сюити, дивертименто, концерти за пиано и оркестър, за цигулка и оркестър, за виолончело и оркестър, концертна рапсодия, прелюдии, пиано квинтет, струнен квинтет, струнни квартети, трио за духови инструменти, сонати за пиано, за цигулка и пиано, за флейта, обой и пиано, филмова музика, както и солови, хорови и детски песни.

Произведения[редактиране | edit source]

Сценични

  • опера „Ганем“
  • оперета „Грешките са наши“ по либрето на Радой Ралин
  • балет „Непокорените“ (1971)

Инструментални

  • пет симфонии (1960, 1961, 1965, 1968, 1971) [5]
  • синфониета (1960)
  • сюити (1952, 1970)
  • дивертименто (1962)
  • два концерта за пиано и оркестър (1953, 1969) [6]
  • концерт за цигулка и оркестър (1980)
  • концерт за виолончело и оркестрър (1964)
  • концертна рапсодия за пиано и оркестър (1981)
  • Десет прелюдии за пиано (1956),
  • Прелюд и Танц (1957) [7]
  • пиано квинтет
  • струнен квинтет
  • струнни квартети (1959, 1960)
  • трио за флейта, обой и фагот (оп. 54)
  • соната за цигулка и пиано (1955) [8]
  • соната за флейта, обой и пиано (1979)
  • Акварел и Хумореска за цигулка (или виола) и пиано (1950),
  • шест сонати за пиано (1944, 1948, 1949, 1958, 1959-62, 1980)

Филмова музика

  • "Димитровградци" (1956), игрален филм
  • Н. Й. Вапцаров (1954), документален филм
  • Ропотамо (1958), документален филм

Песни

  • солови песни
  • хорови песни
  • Детски песни (1968)

Награди[редактиране | edit source]

  • Орден Кирил и Методий, 2-ра степен

Източници[редактиране | edit source]

  1. Franк, Paul; Altman Wilhelm. Kurzgefasstes Tonkünstler Lexikon, 2-ри том, 15-то издание, Вилхелмсхафен 1978, стр. 214.
  2. Радев, Вълчо. Бележити силистренци, Силистра 2006, стр. 388.
  3. Издателска къща Наука и Изкуство, София; Издателска къща Музика, София.
  4. Балкантон BCA 1300/430 — Стефан Ременков — Панорама на българското музикално творчество, София 1980.
  5. Hollfelder, Peter. Das grosse Handbuch der Klaviermusik, Хамбург 1996, стр. 801.
  6. Schönewolf, Karl. Konzertbuch, 2-ри том, Лайпциг 1967, стр. 657.
  7. The British Library's sound collection. Prelude And Dance/Remenkov Sofia State Philharmonic Orchestra/Vlady Simeonov (recording) - аудио колекция на Британската библиотека.
  8. The British Library. Remenkov (Stefan) Соната за цигулка и пиано. Sonate pour violon et piano. (Score and part.) 2 pt. Държавно издателство "Наука и изкуство": София, 1955. g.896.b.(4.) - Британската библиотека.

Външни препратки[редактиране | edit source]