Требища (Окръг Булчиза)
Вижте пояснителната страница за други значения на Требища.
| Требища Trebisht/Trebishti |
|
| Местоположение | |
|---|---|
 Требища
Разположение в Албания
|
|
| Координати: | |
| Данни | |
| Област | Дебър |
| Окръг | Булчиза |
| Община | Требища |
| Географска област | Голо бърдо |
| Население | ? (2004) |
| Надм. височина | 1 076 m |
Требища (понякога Требище, на албански: Trebisht или Trebishti) е село в Република Албания, център на община Требища, окръг Булчиза (Булчица), административна област Дебър.
Съдържание |
География [редактиране]
Селото е разположено в историкогеографската област Голо бърдо и е населено основно с хора с българско или македонско национално съзнание. Състои се от три махали - на албански Trebisht-Muçinë или Trebisht-Muçina, Trebisht-Çelebi, Trebisht-Balaj, които административно се водят отделни села.[1]
История [редактиране]
В "Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника", издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година Требища (Trébichta) е посочено като село със 150 домакинства със 144 жители българи и 265 жители помаци.[2] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Требища живеят 70 души българи християни и 2500 души българи мохамедани.[3]
По данни на Екзархията в края на 19 век в Требища има 8 православни къщи с 68 души жители българи.[4] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Требища (Trebichta) има 152 българи екзархисти.[5]
Според статистика на вестник „Дебърски глас“ в 1911 година в Требища-Дрим има 8 български екзархийски и 960 помашки къщи.[6] Според Георги Трайчев през 1911/1912 година в Требища има 8 български къщи с 68 жители.[7]
При избухването на Балканската война в 1912 година 5 души от Требища са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[8]
След войната селото попада в Албания.
В рапорт на Павел Христов, главен български учител в Албания, и Григор Ошавков от 28 януари 1914 година се посочва, че Требища е село с 12 български къщи.[9]
В рапорт на Сребрен Поппетров, главен инспектор-организатор на църковно-училищното дело на българите в Албания, от 1930 година Требища е отбелязано като село с 600 къщи, част от които православни българи.[10]
В 1939 година Стаат Търпчев от името на 6 български къщи в Требища подписва Молбата на македонски българи до царица Йоанна, с която се иска нейната намеса за защита на българщината в Албания - по това време италиански протекторат.[11]
Личности [редактиране]
- Родени в Требища
Георги Спиров (1893 - ?), македоно-одрински опълченец, мазач, 2 рота на 1 дебърска дружина[12]- Георги Ташов (1884 - ?), македоно-одрински опълченец, дюлгер, Нестроева рота на 1 дебърска дружина[13]
- Георги Тошов, македоно-одрински опълченец, Нестроева рота на 1 дебърска дружина[14]
- Иван Танев (1877 - ?), македоно-одрински опълченец, дюлгер, Нестроева рота на 1 дебърска дружина, носител на бронзов медал[15]
- Фидан Киров (1872 - ?), македоно-одрински опълченец, дюлгерин, Нестроева рота на 1 дебърска дружина[16]
Външни препратки [редактиране]
Бележки [редактиране]
- ↑ Shoqata e Komunave të Shqipërisë
- ↑ „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 174-175.
- ↑ Кънчов, Васил. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр.261.
- ↑ Българите в Албания I част
- ↑ Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, p.152-153.
- ↑ Дебърски глас, година 2, брой 38, 3 април 1911, стр. 2.
- ↑ Трайчев, Георги. Български селища в днешна Албания, в: Отецъ Паисий, 15-31 юли 1929 година, стр.213.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 883.
- ↑ s:Рапорт на Търпо Поповски и Павел Христов до Тодор Павлов от 28 януари 1914 г.
- ↑ Поверителен рапорт №54 на Сребрен Поппетров
- ↑ Елдъров, Св. Българите в Албания 1913-1939. Изследване и документи, София, 2000, стр. 324-326.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 630.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 698.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 722.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 689.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 347.
|
|||||
| Села от Голо бърдо в Албания |  |
||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Борово | Връбница | Вичища | Гиновец | Голевища | Големо Острени | Забзун | Извири | Камен | Кление | Койовец | Ладомерица | Лешничани | Мало Острени | Оржаново | Пасинки | Радоеща | Себища | Смолник | Стеблево | Требища | Тръбчанище | Тучепи
Исторически села: Заборие
|
|||||||
 |
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област. Можете да се включите към Уикипроект „Македония“. |
