Фернан Леже

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Фернан Леже
Fernand Léger.jpg
Фернан Леже. Снимка от 1936 година.
Роден 4 февруари 1881
Аржентан, Франция
Починал 17 август 1955 (на 74)
Жиф-сюр-Ивет, Франция
Националност французин
Стил тубизъм, кубизъм, модернизъм
Фернан Леже в Общомедия

Фернан Леже(на френски: Joseph Fernand Henri Léger, накратко Fernand Léger, роден на 4 февруари 1881 в Аржентан, починал на 17 август 1955 в Жиф-сюр-Ивет) е френски художник, скулптор и режисьор. В ранните си творби създава лична форма на кубизма, която с времето става все по-фигуративна.

Живот и творчество[редактиране | edit source]

Следва архитектура в Каен от 1887 до 1899 година и едновременно работи като чертожник. Около 1900 се мести в Париж, квартал Монпарнас. След военната си служба през 1902 и 1903 година посещава курсове в Училището за декоративни изкуства (на френски: École des Arts Décoratifs) и в Академията Жулиан (на френски: Académie Julian) в Париж.[1] Същевременно продължава да работи в архитектурно бюро ретуширайки фотографии.

След импресионистко начало ("Le jardin de ma mère", 1905) се присъединява към неформално организираната група "Путо" ("Puteaux"), която може да бъде причислена към обкръжението на кубизма. Сред представителите на кубизма Леже най-много се повлиява от Пабло Пикасо и Жорж Брак.

Излага произведенията си предимно в галерията "Канвайлер", кръстена на Даниел Енри Канвайлер (Daniel-Henry Kahnweiler) - търговец на изкуството считан за откривателя на Леже.

През 1907 година, също като и много други парижки художници, е силно впечатлен от ретроспектива посветена на Пол Сезан, която повлиява неговото изкуство.

През 1908 година заедно с Марк Шагал, Анри Лорен и други открива ателие в парижката художническа колония Ла Рюш (La Ruche).

La grande fleur qui marche, 1952, в Хага

Не споделя стремежа на кубистите по неговото време да бъде създаден един нефигуративен кубизъм. Вместо това Лежер налага една визуална а не интелектуална насоченост на кубизма. Неговата цел не е да изобрази цялостта на всеки един обект а по-скоро се опитва пространствено да разграничи всички обекти.

След участието си във войната 1914-1917 и почти смъртоносното му нараняване започва неговият, инспириран от военните машини, механичен прериод (période mécanique) в който прави експерименталният филм "Механичният Балет" ("Le ballet mécanique").[2] По време на втората световна война Леже пребивава в САЩ и се връща чак 1945 година обратно в Париж.

След завръщането си в родината става член на комунистическата партия. По време на този период абстрактността в изкуството му намалява и Леже създава многобройни монументални композиции от фигури изобразяващи сцени от живота на акробати, строители и шофьори. Историка на изкуството Шарлота Котик пише, че решителността на Леже да "изобразява обикновения човек както и да твори за него е резултат от широко разпространените социалистически теории сред авангардните творци преди и след Втората световна война. Въпреки това социалното съзнание на Леже не е като на ожесточен марксист а като на страстен хуманист".[3]

Освен многобройните му картини се отдава най-вече монументално изкуство. Участва в декорацията на сградата на ООН в Ню Йорк и създава редица църковни мозайки и прозорци.

Две години след смъртта на жена си през 1950 Леже се жени за втори път за неговата студентка Надежда Кадосевич. В последните си години преподава лекции в Берн и креира мозайки и прозорци в Университетски град в Каракас. През 1956 почва мозайков проект за операта в Сао Пауло но не успява да го довърши преди смърта си. Фернан Леже умира в неговия дом през 1955 година и е погребан в Жив-сюр-Ивет. В годината на неговата смърт получава художническата награда на биеналето в Сао Пауло.

Завещание[редактиране | edit source]

Бидейки първият художник, който прави обектите на потребителското общество субекти на своето изкуство Леже се смята за предшественик на попарта.[4]

Като учител работи с Чарлот Гилбертсон, Майкъл Льов, Беверли Пепер, Чарлоте Ванкел, Надир Афонсо, Асгер Йорн и много други.

През 1952 година две негови стенографии са инсталирани в залата на Генералната Асамблея на ООН.[5]

През 1960 година отваря музей носещ неговото име (Musée Fernand Léger) в Био, Франция.

Неговата картина "La femme en rouge et vert" е продадена за 22,407,500 щатски долара през ноември месец 2003 година.

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Néret 1993, стр. 35.
  2. Eliel 2001, стр. 44.
  3. Buck 1982, стр. 58.
  4. Buck 1982, с. 42.
  5. An 'element of inspiration and calm' at UN Headquarters - art in the life of the United Nations отворено на 13 октомври 2010

Източници[редактиране | edit source]

  • Buck, Robert T. et al. (1982). Fernand Léger. New York: Abbeville Publishers. ISBN 0-89659-254-5
  • Néret, Gilles (1993). F. Léger. New York: BDD Illustrated Books. ISBN 0-7924-5848-6
  • Eliel, Carol S. et al. (2001). L'Esprit Nouveau: Purism in Paris, 1918-1925. New York: Harry Abrams, Inc. ISBN 0-8109-6727-8

Външни препратки[редактиране | edit source]