Финмарк

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Финмарк в Норвегия

Финмарк (на норвежки: Finnmark, на северносаамски: Finnmárku) е фюлке в най-североизточната част на Норвегия. По суша граничи с фюлке Тромс на запад, Финландия на юг и Русия на изток. По вода граничи с Норвежко море на северозапад и Баренцово море на север и североизток.

В община Нордкап се намират най-северната точка на Европа и най-северната точка на континентална Европа. Хонингсвог е най-северният град в Европа. Вадьо е най-източният град в страната и се намира по-източно от Санкт Петербург (Русия) и Истанбул (Турция).

Планински пейзаж в Квалсунд, на ок. 35 км южно от Хамерфест.

По площ Финмарк е най-голямото фюлке в Норвегия с площ по-голяма от тази на Дания. С население от 72 000 жители, фюлкето е най-малко населеното в страната.

Климат[редактиране | edit source]

Във вътрешността на фюлкето климатът е континентален. Там се наблюдават най-ниските зимни температури в Норвегия.

Средната температура във вътрешните части на Финмарк е от -10°C до -15°C през зимата и 14°C през лятото. В крайокеанските области зимите са много по-меки и по-ветровити. Средните температури там са от -2°C до -7°C през зимата и 10-12°C през лятото. Най-ниската измерена температура е -51,4°C (1 януари 1886 г.), а най-високата измерена — +34,3°C (23 юни 1920 г.). Финмарк е фюлкето с най-малко валежи в Норвегия. [1]

Тъй като Финмарк се намира изцяло северно от Северния полярен кръг, във фюлкето се наблюдава бяла нощ от средата на май до края на юли, а от края на ноември до края на януари слънцето не изгрява. От Финмарк може да се наблюдава полярното сияние.

Административно деление и икономика[редактиране | edit source]

Алтафиорд край град Алта

Фюлкето има 19 общини. [2]

Вадьо е столица на фюлкето, въпреки че Алта е градът с най-голямо население. Традиционно риболовът е основният отрасъл по бреговете, където живеят повечето норвежци. Киркенес се превръща в град когато започва експлоатацията на желязна руда в околността, но мините са затворени през 1996 г.

Туризмът става важен отрасъл в края на 20 и началото на 21 век, като Нордкап, Алта и Хамерфест са най-посещаваните дестинации във Финмарк.

Във Финмарк има две болници — в Киркенес и Хамерфест, 4 230 km пътища и общо единадесет летища [2], но единствено летищата в Алта и Киркенес имат директни полети до Осло, а Порсангер е военно. Понастоящем Хамерфест изпитва икономически бум [3], поради разработването на залежи от природен газ[4] В източната част на фюлкето се очакват бъдещи доходи от добив на петрол от Баренцово море. [5]

История[редактиране | edit source]

Холандска карта на Финмарк от 1660 г.

Областта Финмарк е населена от поне 8000 г.пр.Хр. Съдбата на първите заселници е неизвестна. Три етнически групи имат дълга история във Финмарк — саами, норвежци и квен.

Етнически групи[редактиране | edit source]

Саами[редактиране | edit source]

Саами са коренното население на Финмарк, но от векове норвежци населяват бреговете на островите във фюлкето. Саами продължават да са преобладаващото население във вътрешността на Финмарк, докато крайбрежните местности са населени със смесено население. Години наред саами са жертви на асимилационна политика от страна на норвежците, която цели изоставянето на традиционните им начин на живот и религия. През 1970-те това се променя и саамските езици стават учебен предмет в училищата. Днес повечето саами са горди от произхода и културата си. През 1989 г. в Карашьок е открит саамският парламент (Sámediggi).

Норвежци[редактиране | edit source]

Брегови територии от днешното фюлке Финмарк са колонизирани от норвежците още през 10 век, по време на Викингската епоха. Граничните спорове с новгородците продължават до 1326 г., когато е подписан Договорът от Новгород.

Първото познато укрепление във Финмарк е във Вадьо, издигнато през 1306 г. от крал Хокон V Магнусон. Това е най-северното укрепление в света. През 17 век 88 млади жени са изгорени във Вадьо след като са признати за вещици, което е изключително голям брой предвид населението на областта по това време.

През 18 и 19 век Норвегия, Швеция и Русия се опитват да контролират Финмарк. През 19 век Финмарк получава статута на фюлке.

Квен[редактиране | edit source]

Квен са наследници на финландски емигранти, които са пристигнали във фюлкето преди и през 19 век. [6]

По време на Втората световна война[редактиране | edit source]

В края на Втората световна война армията на Нацистка Германия, Вермахтът, провежда операция „Нордлихт“ и отблъсква Червената армия във Финмарк и северен Тромс. В следствие на това малко къщи остават неразрушени след войната, а голяма част от населението е евакуирано насилствено на юг (Тромсьо става пренаселен). Много хора избягват евакуацията, криейки се в пещери и планинските райони, чакайки германците да се оттеглят. Германските войски изгарят 11 000 къщи, 4 700 обора, 106 училища, 27 църкви и 21 болници. 22 000 комуникационни линии са разрушени, пътища биват взривени, лодки — разрушени, биват убити животни. 1 000 деца са разделени от родителите им.

След освобождението на първия норвежки град, Киркенес, на 25 октомври 1944 г., Червената армия не опитва по-нататъшна инвазия в Норвегия. Градът е мирно предаден на Норвегия след края на войната. След края на войната повече от 70 000 души във Финмарк са бездомни.

По време на Студената война[редактиране | edit source]

Поради 196-километровата граница на Финмарк със Съветския съюз във Финмарк има напрежение по време на Студената война. Поради тази причина Норвегия декларира, че никакви упражнения на НАТО няма да се провеждат във Финмарк. Все пак във фюлкето се провеждат много разузнавателни операции, като от там излитат самолети, които правят първите снимки на новите модели руски подводници и самолети.

Дори след края на Студената война, през 2000 г., руски генерали заплашват Вадьо с атака с ядрени ракети.

Население[редактиране | edit source]

Финмарк става част от Кралство Норвегия през Средновековието. Около една четвърт от населението на Финмарк е саами. Фюлкето, както и осем общини (вкл. три извън Финмарк) имат официални имена на саамски езици. От 19 век до Втората световна война много финскоговорящи имигранти се заселват във Финмарк. От 1996 г. те имат статут на малцинство.

Външни препратки[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. Fantastic nature. // finnmark.no. Посетен на 2012-04-06.
  2. а б Plenty of time. // finnmark.no. Посетен на 2012-04-06.
  3. Duval-Smith, Alex. Arctic booms as climate change melts polar ice cap. // London, Observer.guardian.co.uk, 2005-11-27. Посетен на 2009-02-12.
  4. Snøhvit. // Statoil.com. Архив на оригинала от December 14, 2007. Посетен на 2009-02-12.
  5. Norwegian environmental group Bellona. // Bellona.no. Посетен на 2009-02-12.
  6. Den kvenske folkevandringen til Troms og Finnmark. // nordlys.no, 2008-02-28. Посетен на 2009-02-12.


Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Finnmark“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.