Херман Абих

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Ото Херман Вилхелм фон Абих
Ото Херман Вилхелм фон Абих 
Роден: 11 декември 1806
Берлин Германия
Починал: 1 юли 1886
Грац Австрия

Ото Херман Вилхелм Абих (на немски Otto Herman Wilhelm von Abich, на руски Отто Вильгельм Герман фон Абих, Герман Вильгельмович Абих) (11 декември 1806 - 1 юли 1886) немски геолог и минералог на руска служба.

Роден в Берлин в семейство на миньор. Изучава естествени науки в Берлинския университет, като преподаватели са му Хумболт , Ритер, Бух и други и завършва през 1831.

През 1833-1834 изследва вулканските райони на Италия. През 1842 извършва ново пътешествие в Италия и Сицилия и е назначен за професор по минералогия в университета в Дерпт, сега град Тарту, Естония.

През периода 1844-1853 и 1858-1875 г. изследва с прекъсвания Кавказ и Закавказието.

През 1844-1845 изследва района на масива Голям Арарат.

До 1848 изследва и описва Колхидската низина, планинската система на Малък Кавказ и североизточната част на Арменската планинска земя. В Малък Кавказ отделя два хребета с посока изток-запад – Триалетски (около 150 км, 2850 м) и Месхетски (Аджаро-Имеретински, 150 км, 2850 м) и два къси меридионални хребета в изворите на река Кура. В Арменската планинска земя установява, че преоблазават хребети със североизточно направление, характерни са плата (той описва и изследва Карското плато) и многочислени вулканични масиви, в т.ч. Голям Арарат и Арагац.

От 1849 преминава към изследване на Голям Кавказ. Отначало изследва южните склонове на Главния хребет в горните течения на реките Риони и Ингури, а след това се прехвърля на северните. Между горните течения на Кубан и Терек описва няколко върхове с височина 4 - 5 хил. м, в т.ч. Елбрус и Казбек и открива няколко ледника, като по този начин опровергава твърдението, че в Кавказ няма ледници. Успоредно на Главния хребет отделя втори хребет, който нарича Страничен, който има югоизточно простиране и, в който се намират най-високите върхове на планината. След това Абих изследва горните, десни притоци на река Сунджа (от басейна на Терек), горния басейн на река Сулак и вододела между десните притоци на река Аварско Койсу и самостоятелни къси реки на Дагестан. Между реките Андийско и Аварско Койсу (и двете състявящи на Сулак) открива Богоския хребет. Картира района между реките Аргун и Андийско Койсу, изследва няколко малки котловини и горните течения на два десни притока на Сунжа.

През 1852 изследва южната част на Малък Кавказ и планините южно от река Аракс в Иран) – до Тебриз.

През 1860-1862 отново посещава планинската част на Дагестан, района на връх Шахдаг (4243 м, в Голям Кавказ) и областта на калните вулкани в подножието на Талишките планини (по границата с Иран).

През 1863-1865 изследва южния склон на Голям Кавказ в района на горните течения на Ингури и Квирила и върховете и ледниците между Елбрус и изворите на Аргун. В долината на река Терек открива следи от древни заледявания, които по-рано се отричали от други изследователи.

През 1866 проследява цялата дъга на Малък Кавказ (около 600 км), включително Карабахския хребет (2725 м).

През 1870-1873 изследва района на юг от езерото Севан, а така също Триалетския и Картлийския хребети.

През 1853 Абих е избран за академик в Петербургската Академия на науките, през 1854 е зачислен в корпуса на минните инженери, а през 1866 е избран за почетен член на Петербургската Академия на науките.

През 1877 се премества във Виена и умира на 2 юли 1886 в Грац.

Съчинения[редактиране | edit source]

  • «Erläuternde Abbildungen von geolog. Erscheinungen, beobachtet am Vesuv u. Aetna 1833 u. 1834» (Берлин, 1837)
  • «Ueber die Natur u. den Zusammenhang der vulkanischen Bildungen» (Брауншвейг, 1841);
  • «Ueber die geolog. Natur des armen. Hochlandes» (Дерпт, 1843)
  • «Geolog. Beobachtungen auf Reisen in den Gebirgsländern zwischen Kur u. Araxes» (Санкт-Петербург, 1868),
  • «Geologische-Eorschungen in den kaukas. Ländern» (I т., Вена, 1878),
  • «Ueber krystallinischen Hagel im unteren Kaukasus» (Вена, 1879).
  • Геология Армянского нагорья. Западная часть…, [б.м.], 1899.

Източници[редактиране | edit source]

  • Азатян, А. А. и др., История открытия и исследования Советской Азии, М. 1969 г. http://www.ozon.ru/context/detail/id/2279360/
  • Магидович, И. П. и В. И. Магидович, Очерки по истории географических открытий, 3-то изд. в 5 тома, М., 1982-86 г. Т. 4 Географические открытия и исследования нового времени (ХІХ – начало ХХ в.), М., 1985 г., стр. 173-174. http://www.bookshunt.ru/b31133_ocherki_po_istorii_geograficheskih_otkritij_t.4