Бежаново (област Добрич)
 | Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: форматиране. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции. |
- Вижте пояснителната страница за други значения на Бежаново.
| Бежаново | |
  Бежаново  Бежаново | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 65 души[1] (15 март 2024 г.) 2,16 души/km² |
| Землище | 30.336 km² |
| Надм. височина | 82 m |
| Пощ. код | 9567 |
| Тел. код | 05738 |
| МПС код | ТХ |
| ЕКАТТЕ | 03157 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Добрич |
| Община – кмет | Генерал Тошево Валентин Димитров (БСП за България; 2015) |
| Кметство – кмет | Симеон Симеонов |
Бежа̀ново е село в Североизточна България, община Генерал-Тошево, област Добрич.
География[редактиране | редактиране на кода]
Село Бежаново се намира в Южна Добруджа, разположено на територия с равнинен релеф. На около 3 км на север от него отстои границата с Румъния, а на около 14 км на изток – брегът на Черно море.
| Население по години | |
|---|---|
| 1946 г. | 496 души |
| 1956 г. | 818 души |
| 1975 г. | 613 души |
| 1985 г. | 221 души |
| 1994 г. | 147 души |
| 2003 г. | 144 души |
| 2014 г. | 61 души |
| 2018 г. | 54 души |
През село Бежаново минава път, който на изток води през селата Захари Стояново и Стаевци към село Дуранкулак, а на запад – през селата Спасово, Рогозина, Чернооково и Кардам – към общинския център Генерал Тошево.
Климатът е умерено континентален, със студена зима и горещо лято. Средногодишното количество на валежите е 400 – 500 мм/кв. м.
Плодородните почви и подходящият климат в района благоприятстват развитието на земеделието и животновъдството.
Характерно за повечето земеделски поземлени имоти – освен значителните им размери и правилната форма, е наличието на полезащитни горски пояси с ширина до около 30 м по границите им.
Населението на селото – според данните в Националния регистър на населените места, е показано в таблицата „Население по години“. [2]
История[редактиране | редактиране на кода]
За пръв път селото се споменава в писмен документ от 1526 или 1527 г. – списък на феодалните владения, засети с лен и на спахии, като село Качамак, наричано и Голям Качамак. Селото се споменава и в известния турски данъчен Регистър-опис на джелепкешаните от 1573 г. – с името Качамак-и Бюзюрг. Посочени са двама овчари, които дължат 70 овце данък на държавата. През 17 век селото се среща с името Качамак-и кебир, а през 1873 г. то е записано Горни-Качамак, спадащ към кааза Мангалийска (в сегашната Румъния). [3]
С указ № 462 от 21 декември 1906 г. село Голям Качамак (или Качамак-Големи) е преименувано на село Бежаново. [4]
Новото име отчасти е свързано със старото. От думата „качамак“ е взета първата част „кач“, която е преведена като „бягай“ или „беж“ – основа на името Бежаново. [3]
През периода от 1913 г. [5] до 1940 г. [6] село Бежаново е в Кралство Румъния. [4]
По време на румънската окупация на Южна Добруджа името в сменено от румънските власти на Беженари, което на български се превежда като „бежанец“ или „беглец“. След 1940 г. селото възстановява българското си име Бежаново. [3]
Както в останалите села на този край на Добруджа, в Бежаново основен поминък е земеделието и животновъдството. [3]
Забележителности[редактиране | редактиране на кода]
На север от селото се намира защитената местност „Бежаново“ [7].
Защитената местност представлява горска площ, която е разположена на около 100 м надморска височина. За територията са характерни изкуствено създадени насаждения. От дървесните преобладават дъб и липа. От храстовите най-често се срещат глог, шипка, дрян, смрадлика, черен бъз, птиче грозде (лигуструм), аморфа и други. От тревните – житни треви, ягода, къпина, лепка, жълт кантарион и други. Представители на бозайниците са благородният елен, сърната, дивата свиня, заекът, лисицата, дивата котка, язовецът, белката и други. Най-често срещаните птици тук са яребица, пъдпъдък, гривяк, зелен кълвач, бухал, обикновена ветрушка, козодой, обикновен мишелов, папуняк и други.
Източници и бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ www.grao.bg
- ↑ По справки в Националния регистър на населените места
- ↑ а б в г с. Вичево, Александър Стамболийски и Бежаново
- ↑ а б Николай Мичев, Петър Коледаров – „Речник на селищата и селищните имена в България 1878 – 1987“; „Наука и изкуство“ София 1989; стр. 24.
- ↑ Съгласно Букурещкия договор.
- ↑ Съгласно Крайовската спогодба територията на Южна Добруджа е върната на Царство България.
- ↑ Регистър на защитените територии и защитените зони в България – Бежаново
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
| ||||||||||
