Направо към съдържанието

Карма

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Безкраен възел
Непалско храмово молитвено колело
Кармичните символи като безкрайния възел (горе) са често срещани културни мотиви в Азия. Безкрайния възел символизира тясната връзка между причината и следствието, които са кармичен цикъл продължаващ вечно.

Понятието Карма (कर्म) означава действие, дело или дейност[1]и също така се отнася до духовния принцип за причината и следствието, където намеренията и действията на индивида са причина, която определя неговото бъдеще[2]. Доброто намерение и добрата постъпка са причина за добрата карма, която се проявява като бъдещо щастие, докато лошата умисъл и лошата постъпка са причина за лоша карма, която се проявява като бъдещо страдание[3][4]. Кармата е тясно свързана с идеята за прераждането в много школи на азиатските религии[5]. В тези школи кармата в настоящето засяга нечие бъдеще в този живот, както и вида и качеството на бъдещия живот и нечии преживявания в самсара[6].

Карма е ключово понятие с корени идващи от древна Индия в индуизма, будизма, джайнизма, сикхизма[7] и даоизма[8].

Karma като Карман със ср.род от основна дума + n именително на Карма कर्म от корена √kṛ कृ, означава „да се направи, да направи, изпълнява, изпълни, причина, следствие, подготвям се, да предприема“[9]. Корен Kr (кри) е често срещан в древната санскритска литература и се използва, за да обясни идеите в Ригведа и в другите Веди, упанишади, пурани и епоси в индуизма[10][11]. Коренът „кри“ се появява и в думата санскрит означавайки, че това е език който е „добре направен“. Думата Карман се появява в Ригведа, например в 10.22.8.[12] както и думата карма[13].

Думата карма е свързана с вербалния прото-индоевропейски корен *kwer-„да се направи, създаде“[14].

Определение и значение

[редактиране | редактиране на кода]

В индуизма и по-късно в будизма (вж карма в будизма) и сикхизма, това е резултатът от действията на човека. Човешкото съзнание се разглежда като извор на причинните импулси, които, от една страна, посяти в миналото влияят на настоящото състояние на съзнанието; а създадени в настоящето, определят бъдещите състояния на съзнанието. Важен аспект в източната философия е представата, че всяко същество, посяло дадена причина ще наблюдава, преживее и евентуално осъзнае последствията от тази причина. Поради тази причинно-следствена свързаност, естествено се достига и до извода за необходимостта от възможни нови проявления на съзнанието, което е било източник на дадени причинни импулси, останали неразтворени и неосъзнати от същото съзнание след прекрачването на границата на смъртта. Този процес още известен и означаван с понятието реинкарнация или прераждане. С други думи, идеята карма поражда, като естествено следствие идеята за прераждане. Под кармична причина а се разбира не само действието на тялото. Кармични причини-семена са също така мотивите, мислите, чувствата, желанията и разбира се думите изказани от човека.

Според индийската философска традиция има три вида карма:

1. Санчита карма – Натрупана, събрана карма, чиито резултати още не са се проявили.

2. Прарабдха карма или карма-съдба е тази част от санчита кармата, която съставя сегашния ни живот. Събират се плодовете на част от натрупаната карма.

3. Крияамана карма или карма-семена. Това е кармата, която човек сега създава, чрез своите мисли и постъпки и чиито плодове ще бере в бъдеще.

Тези три вида карма могат най-лесно да се обяснят с пример за фермер, който сее семена, после прибира реколта, част от която съхранява, а другата потребява.

Освен индивудуалната карма, която се отнася към дадено конкретно съзнание притежаващо нивото на развитие самосъзнание, има и групова карма, която може да се прояви и разгърне към дадено колективно съзнание на ниво семейство, род, нация, раса или цивилизация в общопланетарен аспект.

Пречистването на лошата карма започва с променяната на мислите, намеренията и действията в положителна посока. Основен метод за това пречистване е медитацията в различните школи (йога, даоизъм, будизъм).

  1. Виж:* Encyclopedia Britannica, 11th Edition, Volume 15, New York, pp. 679 – 680, Article on Karma; Quote – „Karma meaning deed or action; in addition, it also has philosophical and technical meaning, denoting a person's deeds as determining his future lot.“
    • The Encyclopedia of World Religions, Robert Ellwood & Gregory Alles, ISBN 978-0-8160-6141-9, pp. 253; Quote – „Karma: Sanskrit word meaning action and the consequences of action.“
    • Hans Torwesten (1994), Vedanta: Heart of Hinduism, ISBN 978-0-8021-3262-8, Grove Press New York, pp. 97; Quote – "In the Vedas the word karma (work, deed or action, and its resulting effect) referred mainly to..
  2. Karma Encyclopedia Britannica (2012)
  3. Halbfass, Wilhelm (2000), Karma und Wiedergeburt im indischen Denken, Diederichs, München, Germany
  4. Lawrence C. Becker & Charlotte B. Becker, Encyclopedia of Ethics, 2nd Edition, ISBN 0-415-93672-1, Hindu Ethics, pp. 678
  5. James Lochtefeld (2002), The Illustrated Encyclopedia of Hinduism, Rosen Publishing, New York, ISBN 0-8239-2287-1, pp. 351 – 352
  6. hn Bowker (1997), The Concise Oxford Dictionary of World Religions, ISBN 978-0-19-280094-7, Oxford University Press
  7. Parvesh Singla. The Manual of Life – Karma. Parvesh singla. pp. 5–. GGKEY:0XFSARN29ZZ. Посетен на 4 юни 2011.
  8. Eva Wong, Taoism, Shambhala Publications, ISBN 978-1-59030-882-0, pp. 193
  9. Виж: kṛ,कृ Monier Monier-Williams, Monier Williams Sanskrit-English Dictionary (2008 revision), pp. 300 – 301;
    • Carl Cappeller (1999), Monier-Williams: A Sanskrit-English Dictionary, Etymological and Philologically Arranged with Special Reference to Cognate Indo-European Languages, Asian Educational Services, ISBN 978-81-206-0369-1
  10. Виж: kṛ,कृ Monier Monier-Williams, Monier Williams Sanskrit-English Dictionary (2008 revision), pp. 300 – 301;
    • Carl Cappeller (1999), Monier-Williams: A Sanskrit-English Dictionary, Etymological and Philologically Arranged with Special Reference to Cognate Indo-European Languages, Asian Educational Services, ISBN 978-81-206-0369-1
  11. Виж Rigveda 9.69.5, 10.159.4, 10.95.2, Svetâsvatara Upanishad 2.7.v.1, Mahabharata 1.5141, etc.
  12. Erdosy, G. (1989), Ethnicity in the Rigveda and its Bearing on the Question of Indo-European Origins, South Asian Studies, 5(1), pp. 35 – 47
  13. John Algeo and Thomas Pyles (2010), The Origins and Development of the English Language, 6th Edition, ISBN 978-1-4282-3145-0, pp. 54 – 55
  14. John Algeo and Thomas Pyles (2010), The Origins and Development of the English Language, 6th Edition, ISBN 978-1-4282-3145-0, pp. 54 – 55
  • Khandro Rinpoche (2003), This Precious Life, Shambhala