Направо към съдържанието

Кобалища

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Кобалища
Κοκκινόγεια
Гърция
41.1911° с. ш. 23.9325° и. д.
Кобалища
Източна Македония и Тракия
41.1911° с. ш. 23.9325° и. д.
Кобалища
Драмско
41.1911° с. ш. 23.9325° и. д.
Кобалища
Страна Гърция
ОбластИзточна Македония и Тракия
ДемПросечен
Надм. височина111 m
Население435 души (2021 г.)
Пощенски код662 00
Телефонен код2522

Коба̀лища, още Куба̀лища или Кобалица (на гръцки: Κοκκινόγεια, Кокиногия, до 1927 година Κουμπάλιστα, Кубалиста[1]), е село в Гърция, в дем Просечен, област Източна Македония и Тракия.

География

[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в Драмското поле на 23 километра северозападно от Драма.[2] През селото минава суходолицата Сушица (Куручай), която идва откъм Руждене.[3]

История

[редактиране | редактиране на кода]

Етимология

[редактиране | редактиране на кода]

Според Йордан Н. Иванов името вероятно е патронимично име от личното име *Кобил, от *ковил, от *копил(е). Но може да се предполага и от кобила (заради облика Кобилица, сравним с местното име Кобилица в Шар) с а вместо и поради кръстосване с гръцкото καβάλλης, работен кон от латинското caballus.[4]

В Османската империя

[редактиране | редактиране на кода]

В XIX век Кобалища е българско село в Драмска каза на Османската империя. Църквата „Свети Архангели“ в центъра на селото е от първата половина на века.[5]

В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:

„ Кобалища, на СЗ от Просочен 1 час разстояние. Това село е разположено до реката Панега, един час по-надолу от Елешките дупки. Нивя плодородни, изкарват най-добър тютюн. В църквата четат български. Има училищно здание без учител. 100 къщи български и остатъкът турци.[6] “

В края на XIX век Васил Кънчов пише, че селото има 50 български къщи и 90 турски.[7] Според статистиката на Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година Кобалища има 350 жители българи християни, 360 турци и 20 цигани.[8]

След Илинденското въстание в 1904 година почти цялата християнска част на селото минава под върховенството на Българската екзархия.[9]

По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев (La Macédoine et sa Population Chrétienne) в 1905 година християнското население на Кобалища (Kobalichta) се състои от 440 българи екзархисти и в селото действа основно българско училище с един учител и 45 ученици.[10]

През 1910 година по инициатива на драмския мютесариф Тахсин Узер в селото е построена сграда на турско девическо училище, с осем класни стаи и два салона. Разрушена е и старата джамия и е построена нова. През 1912 година въпреки съпротивата на мюсюлманския Селски съвет по образование е разрешено на християнски деца да посещават мюсюлманското училище.[11]

При избухването на Балканската война в 1912 година 7 души от Кобалища са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[12]

В Гърция

[редактиране | редактиране на кода]

В 1913 година след Междусъюзническата война селото остава в Гърция. По време на Първата световна война, от август 1916 до края на септември 1918 г. селото е в границите на военновременна България. В края на 1916 г., българското училище в Кобалища е възстановено.[13]

В 1920 година четирите махали на Кобалища са записани като отделни селища - Дервен (Δερβέν) с 277 жители, турци,[14] Калко (Кали) със 186 жители турци[15] Патилям със 153 жители[16] и Таксиархе с 239 жители, последните две са българските.[17]

Към 1918 година според Йордан Н. Иванов селото има 150 семейства – половината българи, половината турци, но има и две гагаузки семейства, дошли от съседните гагаузки села. Турците са изселени в 20-те години и на тяхно място са настанени гърци бежанци. Към 1928 година Кобалища е смесено местно-бежанско село с 219 семейства и 879 души бежанци.[18][19] Част от българите напускат след Първата световна война, част – в 1925 година и се настаняват в Неврокопско, Станимака, Пазарджик, а последните семейства – в 1944 година след изтеглянето на българските войски от района.[2] След Втората световна война населението намалява вследствие на изселване към големите градове.[19]

Населението се занимава с отглеждане на тютюн и жито и други земеделски култури, както и със скотовъдство.[19]

Прекръстени с официален указ местности в община Кобалища на 13 януари 1969 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Яс тепе[20] Γιὰς Τεπὲν Дросерон Δροσερόν[21] връх в Щудер ЮИ от Калапот[20]
Буджак махала[20] Μπουτσάκ Μαχαλᾶν Ерипия Ερείπια[21] бивше село СЗ от Кобалища[20]
Чатал бунар[20] Τσατάλ Μπουνάρ Дикео Δίκαιο[21] връх в Щудер С от Кобалища[20]
Мешелики[20] Μεσελίκω Веланидиес Βελανιδιές[21] местност СЗ от Кобалища[20]
Бошнакия[20] Μποσνάκια Халасмата Χαλάσματα[21] местност СЗ от Кобалища[20]
Кузлукия[20] Κουζλούκια Ксекурасма Ξεκούρασμα[21] местност ЮЗ от Кобалища[20]
Гирчан[20] Γκιρτσάν Психотопос Ψυχότοπος[21] местност в Щудер С от Кобалища[20]
Куш тепе[20][22] Κοὺς Τεπὲν Спургитис Σπουργίτης[21] връх в Щудер (1087 m) С от Кобалища[20]
Юслук[20] Γιουσλούκ Метопо Μέτωπο[21] връх в Щудер СИ от Кобалища[20]
Джами махала[20] Τζαμὶ Μαχαλά Каливия Καλύβια[21] бивше село С от Кобалища[20]
Кара орман[20] Καρὰ Ὀρμάν Мавродасос Μαυρόδασος[21] гора и връх в Щудер СЗ от Кобалища[20]
Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 887[19] 805[19] 1341[19] 1786[19] 1355[19] 1308[19] 812[19] 712[19] 684[19] 600 533 435

Личности

[редактиране | редактиране на кода]
Родени в Кобалища
Костадин Титянов
  • Алексо Димитров (1889 – ?), македоно-одрински опълченец, Нестрова рота на 13 кукушка дружина, носител на бронзов медал[23]
  • Георги Титянов (1884 - 1913), български революционер от ВМОРО
  • Иван Янев (1882 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Панайот Карамфилов, четата на Стоян Филипов, 1 рота рота на 14 воденска дружина[24]
  • Илия Димитров (1894 – ?), македоно-одрински опълченец, 3 рота на 13 кукушка дружина[25]
  • Костадин Титянов (1892 – 1975), македоно-одрински опълченец, учител, 4 рота на 13 кукушка дружина, деец на ВМРО (обединена)[26]
  • Кочо Павлов, български революционер от ВМОРО
  • Кочо Димитров Балтаджиев (? – 1964), македоно-одрински деец от четата на Михаил Даев, емигрирал в България със семейството си през 1913 г., като първоначално се установява в Неврокоп, след това се мести в Хасково, а накрая се заселва в пазарджишкото село Мокрище, където умира
Свързани с Кобалища

Литература

[редактиране | редактиране на кода]
  • Митринов, Георги, Емануел Мутафов. Фасаден ктиторски надпис на църквата „Св. Архангел Михаил“ в с. Кобалища, Драмско // Български език (2). 2016. ISSN 81-88 0005-4283, 81-88. с. 81-88.

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. ↑ а б Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 13.
  3. ↑ Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 147, 201.
  4. ↑ Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 103.
  5. ↑ Ιστορία Πλεύνας-Πετρούσας. Η Παλαιά Εκκλησία Πλεύνας και άλλες 32 Μεταβυζαντινές Εκκλησίες στο Νομό Δράμας // Τα Νέα της Πετρούσας. Посетен на 14 ноември 2014.
  6. ↑ Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Осма (XXXVII-XXXVIII). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 34.
  7. ↑ Извори за българската етнография, т. 3, Етнография на Македония. Материали из архивното наследство, София 1998, с. 28.
  8. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 198.
  9. ↑ В Кобалища и Волак остават общо около 25 патриаршистки къщи. Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 126.
  10. ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 204-205. (на френски)
  11. ↑ Узер, Тахсин. Тахсин беj jа обjаснува Македониjа, Скопje 2013, с. 293, 305.
  12. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 849 – 852.
  13. ↑ Цокова Полина и Йордан Симов. Българското образование в Македония 1915–1918 г. – (не)преодоляната криза, Кюстендилски четения 2009. Кризите в историята, София 2011, с. 153.
  14. ↑ Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 154. (на македонска литературна норма)
  15. ↑ Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 168. (на македонска литературна норма)
  16. ↑ Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 186. (на македонска литературна норма)
  17. ↑ Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 194. (на македонска литературна норма)
  18. ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012 
  19. ↑ а б в г д е ж з и к л м Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 172. (на македонска литературна норма)
  20. ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф х ц По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  21. ↑ а б в г д е ж з и к л Διατάγματα. Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 12. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 3). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 13 Ιανουάριου 1969. σ. 19. (на гръцки)
  22. ↑ Dráma GSGS (Series); 4439. 1st ed. Lambert conical orthomorphic spheroid Bessel proj. Prime meridians: Greenwich and Athens. "Reproduced from M.D.R. London, War Office, 1944.
  23. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 211.
  24. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 818.
  25. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 219.
  26. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 704.
     Портал „Гърция“         Портал „Гърция“          Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Кобалища&oldid=12345810“.