Никола Димков
| Никола Димков | |
| български общественик | |
 | |
| Роден |
6 декември 1859 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Техника | |
| Област | Строително инженерство |
| Никола Димков в Общомедия | |
Никола Стоянов Димков е български инженер и общественик, автор на „Звезда на съгласието“ – проект за създаване на световна организация за опазване на мира и насърчаване на сътрудничеството между страните, народите и религиите в света.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Димков е роден в 1859 година в голямото българско село в Сярско Горно Броди, тогава в Османската империя (днес Ано Вронду, Гърция) като трето дете в семейството на видния горнобродчанин Димко Халембаков. Сестра му Екатерина е народна лечителка, майка на видния български лечител Петър Димков.
Учи в началното училище в родното си село и в Пловдивската гимназия, която завършва с отличие. В 1880 година е изпратен от директора на Пловдивската гимназия да учи инженерство във Висшия технически институт в Шалон сюр Марн, близо до Париж. Още като студент има редица патенти, някои от които внедрени.
В 1883 година завършва института за 3 вместно стандартните 5 години. Установява се в Свободна България и работи в Строителния отдел на Министерството на обществените сгради, земеделието и търговията.[1]
Участва в проекта за свързване на железопътната линия Виена – Цариград между Вакарел и Белово, където предлага изобретение за предпазване на работниците по влаковите композиции.
Установява се в Цариград и придобива известност с проект за автоматично скачване на параходна композиция. В 1909 година е назначен за мирски съветник при Българската екзархия, но си подава оставката.[2] Участва активно в живота на българската колония в града.
С финансовата помощ на състудента си от Париж Стоян Данев открива фабрика за производство на подкови. Жени се за скопянката Екатерина Трайкова.
В разгара на Първата световна война Димков издава книгата „Звезда на съгласието“, в която разработва идеята за създаване на световна постоянна организация, която да се занимава със световната безопасност и научното и културно сътрудничество между нациите. Проектът е отпечан на френски, немски, турски и гръцки език и чрез посолствата в Цариград Димков го изпраща на много държавни и правителствени ръководители, включително и на американския президент Удроу Уилсън, който по-късно излиза със своите известни Четиринадесет точки.
Димков умира в Цариград в 1937 година при автомобилна катастрофа.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Etoile De La Concorde („Звезда на съгласието“), в Библиотека „Струмски“
- Алексиев, Иван. Морски колекции – изследвания :: КОЙ ВСЕ ПАК Е ИНЖ. НИКОЛА ДИМКОВ? (1) // Морски вестник. Посетен на 17 март 2020.
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Живков, Цанко. Миротворецът от Горно Броди, в: „Български дипломатически преглед“ Архив на оригинала от 2009-02-16 в Wayback Machine.
- Енциклопедия България, том 2, Издателство на БАН, София, 1981
- Бакърджиев, Константин. „Брождени“
- Сайт за Никола Димков от фондация „Софийски интернационален модел обединени нации – СОФИМОН“
Родословие[редактиране | редактиране на кода]
| Иван Халембаков | Стоян Халембаков | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Димко Хаджииванов (около 1813 – 1906) | Димко Халембаков | Кипра Зуева | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Георги Зимбилев (1847 – 1883) | Катерина Хаджидимова | Димо Хаджидимов (1875 – 1924) | Александра Ставракиева (1882 – 1957) | Иван Хаджидимов (около 1840 – 1940) | Екатерина Димкова | Димитър Димков (1853 – ?) | Никола Димков (1859 – 1937) | Георги Димков (1853 – ?) | Атанас Димков (1865 – ?) | Христо Димков (1875 – ?) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Катя Хаджидимова | Дафина Хаджидимова (1906 – 1984) | Иван Хаджидимов (1915 – 1938) | Петър Димков (1886 – 1981) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
