Направо към съдържанието

Октав Мирбо

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Октав Мирбо
Octave Mirbeau
френски писател

Роден
Починал
Париж, Франция
ПогребанПариж, Франция

Религияатеизъм
Националност Франция
Литература
Период1873-1913 г.
ЖанровеРоман, разказ, комедия, публицистика, критика
НаправлениеИмпресионизъм, експресионизъм
ТечениеИмпресионизъм
Известни творбиДневникът на една камериерка“ (1900)
НаградиГонкур
ПовлиянФьодор Достоевски, Лев Толстой, Едмон дьо Гонкур
ПовлиялФранц Кафка, Албер Камю, Йожен Йонеско
Семейство
СъпругаАлиса Реньо
Деца0
Други родниниКлод Моне

Уебсайтmirbeau.asso.fr
Октав Мирбо в Общомедия

Окта̀в Мирбо̀ (на френски: Octave Mirbeau) (16 февруари 1848, Тревиер (Калвадос) - 16 февруари 1917, Париж) е влиятелен френски журналист, критик на изкуството, памфлетист, романист и драматург.

Автор е на дълга поредица романи — преди всичко „Дневникът на една камериерка“ - и разкази. Творчество му ce ползва c голяма популярност в Европа, като едновременно c това е единодушно прието от водещите литературни и артистични авангарди, което е рядко срещано явление за онази епоха.

Мирбо не е бил никога забравен и не е преставал да публикува, ала огромното му творчество често е било лошо четено или сведено до три творби. Писателят е преминал дълъг път на неразбиране от страна на автори на учебници и историци на литературата. През последните 15 години творчеството му е преоткрито под друга светлина и оценен много по-добре приносът на Октав Мирбо на политическата, литературна и артистична сцена на Бел епок, както и в развитието на литературните жанрове.

Портите на живота правят път на едно-единствено нещо, отварят се само пред дворците и градините на смъртта. И вселената ми изглежда като огромна, неумолима градина на мъченията.

Градината на мъките Октав Мирбо

Мирбо не е бил никога забравен и не е преставал да ce публикува, ала често огромното му творчество е било лошо четено или сведено до три творби. Писателят е преминал дълъг път на неразбираемост от страна на автори на учебници и истории на литературата. За щастие, през последните петнадесет години, ние преоткриваме под друга светлина и оценяме много по-добре приноса на Октав Мирбо на политическата, литературна и артистична сцена на Бел Епок, както и в развитието на литературните жанрове.

Пиер Мишел

Жорж Жанио, Голгота (1901)
Октав Мирбо, камериерка Целестина, 1900
  • Le Journal d'une femme de chambre (1900) (Гнило общество, 1909-1921; Дневникът на една камериерка, 1909-1985-1992).
  • Les 21 jours d'un neurasthénique (Пътешествието на неврастеника в банята) (1901).
  • Les affaires sont les affaires (Интересите преди всичко) (1903.
  • Farces et moralités (Фарсове и алегории) (1904).
  • La 628-E8 (Автомобил 628-Е8) (1907).
  • Le Foyer (Огнището, комедия) (1908).
  • Dingo (Динго) (1913).
  • Contes cruels (разкази) (1990).
  • Un gentilhomme (1920).
  • L'Affaire Dreyfus (Аферата Драйфус) (1991).
  • Lettres de l'Inde (Писма от Индия) (1991)
  • Combats esthétiques (Естетически битки) (1993).
  • L'Amour de la femme vénale (1994) (Любовта на продажната жена, 1922-1996).
  • Combats littéraires (Литературни битки) (2006).
  • Correspondance générale (Кореспонденция) (2003-2005-2009).
  • ((fr)) Pierre Michel — Jean-François Nivet, Octave Mirbeau, l'imprécateur au cœur fidèle, Librairie Séguier, 1990.
  • ((fr)) Pierre Michel (Пиер Мишел), Les Combats d'Octave Mirbeau, 1995.
  • ((en)) Robert Ziegler, The Nothing Machine — The Fictions of Octave Mirbeau, Rodopi, 2007.
  • ((fr)) Cahiers Octave Mirbeau, n° 1-21, 1994-2014.