Кристиан Моргенщерн: Разлика между версии
Редакция без резюме |
|||
| Ред 73: | Ред 73: | ||
== Външни препратки == |
== Външни препратки == |
||
* [http://vkonstantinov.hit.bg/dichter/morgen_c/morgenst.htm#x Поезия от Моргенщерн], в превод на [[Венцеслав Константинов]] |
* [http://vkonstantinov.hit.bg/dichter/morgen_c/morgenst.htm#x Поезия от Моргенщерн], в превод на [[Венцеслав Константинов]] |
||
{{de икона}} [http://de.wikipedia.org/wiki/Christian_Morgenstern Wikipedia] |
|||
{{de икона}} [http://gutenberg.spiegel.de/index.php?id=19&autorid=423&autor_vorname=+Christian&autor_nachname=Morgenstern&cHash=b31bbae2c6 Projekt Gutenberg-DE] |
|||
{{de икона}} [http://www.zeno.org/Literatur/M/Morgenstern,+Christian Werke bei Zeno.org] |
|||
{{de икона}} [http://www.deutsche-liebeslyrik.de/morg.htm Liebeslyrik deutscher Dichter] |
|||
{{de икона}} [http://www.ub.fu-berlin.de/internetquellen/fachinformation/germanistik/autoren/autorm.html?print Linksammlung der Universitätsbibliothek der Freien Universität Berlin] |
|||
== Бележки == |
== Бележки == |
||
Версия от 19:14, 14 ноември 2007
| Кристиан Моргенщерн | |
| немски поет и драматург | |
 Фотография от 1910 г. | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Учил във | Вроцлавски университет |
| Активен период | от 1887 г. |
| Семейство | |
| Подпис |  |
| Уебсайт | |
| Кристиан Моргенщерн в Общомедия | |
Кристиан Моргенщерн (на немски: Christian Morgenstern) с цяло име Кристиан Ото Йозеф Волфганг Моргенщерн е немски поет, фейлетонист, драматург и преводач, роден в Мюнхен в семейството на художник.
Живот
Десетгодишен Моргенщерн загубва майка си, която страда от белодробна туберкулоза. Младостта си прекарва в Бреслау (днес Вроцлав), където баща му получава назначение в Кралското художествено училище. На шестнадесет години Моргенщерн съчинява трагедията "Александър Български" (1887), която не е запазена. Прекъсва обучението си и по желание на бащата се записва във военно училище, с намерението да стане офицер. Скоро обаче се връща в гимназията и когато я завършва, следва икономически науки и право, а по-късно философия и история на изкуството. На двадесет и две годишна възраст заболява от туберкулоза и прекарва дълго време по санаториуми, където се вдълбочава в творчеството на Фридрих Ницше. Предприема продължителни пътувания в Швейцария и Италия.
Творчество
В 1894 г. Моргенщерн се преселва в Берлин, където работи като журналист и публикува хумористично-фантастичната стихосбирка "В замъка на Фанта" (1895), а също романтическите си книги със стихове "По много пътища" (1897) и "Аз и светът" (1898). Междувременно превежда Стриндберг и Ибсен и една година пътешества из Норвегия. Спечелва си име с блестящите си афоризми и с пронизаните от меланхолична ирония и гротескно остроумие "Песни от бесилото" [1] (1905), повлияни от идейния свят на Шопенхауер и Ницше и подготвили естетиката на дадаизма и на модерната "конкретна поезия". Моргенщерн публикува и книгата си "Меланхолия. Нови стихотворения" (1906) - съдържаща първата му мистична "природна лирика".
Теософия
В 1909 г. поетът се запознава с теософа Рудолф Щайнер, с когото до края на живота си го свързва тясна дружба. Късното творчество на Моргенщерн получава религиозна окраска в духа на антропософското боготърсачество. Поетът умира от туберкулоза в Мерано, Южен Тирол, месеци преди избухването на Първата световна война.
По негови стихове са създали музикални творби Паул Хиндемит, Фридрих Гулда и други композитори.
По-важни произведения
- 1895: In Phanta's Schloß. Ein Cyklus humoristischer-phantastischer Dichtungen
- 1897: Auf vielen Wegen. Gedichte
- 1897: Horatius Travestitus. Ein Studentenscherz
- 1898: Ich und die Welt. Gedichte
- 1900: Ein Sommer. Verse
- 1902: Und aber ründet sich ein Kranz
- 1905: Galgenlieder
- 1906: Melancholie. Neue Gedichte
- 1908: Osterbuch (Einbandtitel: 'Hasenbuch'). Kinderverse
- 1910: Palmström
- 1910: Einkehr. Gedichte
- 1911: Ich und Du. Sonette, Ritornelle, Lieder
- 1914: Wir fanden einen Pfad. Neue Gedichte
ЕСТЕТИЧЕСКАТА НЕВЕСТУЛКА
Самотна невестулка
засвири на цигулка
под ледена висулка.
Кажете, тази твар
защо тъй стори?
В нощта ми отговори
небесният стражар
със жар неповторима:
Тоз авангар-
ден звяр
го стори, за да има рима.
(1905)
Из "Песни от бесилото"
В превод на Венцеслав Константинов
Източници
- Тази статия се основава на материал, използван с разрешение.
Външни препратки
- Поезия от Моргенщерн, в превод на Венцеслав Константинов
Шаблон:De икона Projekt Gutenberg-DE
Шаблон:De икона Werke bei Zeno.org
Шаблон:De икона Liebeslyrik deutscher Dichter
Шаблон:De икона Linksammlung der Universitätsbibliothek der Freien Universität Berlin