Александър Фрезе

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Александър Фрезе
Роден: 17 юни 1840 г.
Починал: неизв.

Александър Александрович Фрезе (на руски: Александр Александрович Фрезе) е руски офицер, генерал от пехотата. Участник в Руско-турска война (1877-1878).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 17 юни 1840 г. в гр. Нерчинск, Русия. Произхожда от дворянския род Фрезе в Казанска губерния. Посвещава се на военното поприще. Завършва със звание поручик Института на корпуса на минните инженери (дн. Санкт-петербургски държавен минен институт) през 1860 г. и Николаевската академия на Генералния щаб (1971).

Работи в Алтайския минен окръг (1860-1865). Участва в Туркестанския поход срещу Кокандското ханство (1864-1865), изследването на реките Чу и Сърдаря, открива полезни изкопаеми в Киргизия и планината Тян Шан, извършва топографски заснемания и военни рекогнисцировки.

Повишен е във военно звание капитан и служи като ротен командир в 87-ми нейшлотски пехотен полк (1866), Николаевската военна академия (1868) и Гвардейския корпус (1872-1876).

В началото на Руско-турска война (1877-1878) е щабен офицер в Действащата руска армия на Балканския полуостров. Командирован е в Предния отряд (на генерал-лейтенант Йосиф Гурко). Проявява се в битката при Търново, първото преминаване на Стара планина през Хаинкьойския проход, битката при Стара Загора и разрушаването на Хиршовата железопътна линия при Каяджик. Награден е с Орден „Свети Владимир“ III ст.

Прехвърлен е в Западния отряд и участва в рекогносцировките по време на обсадата на Плевен и организирането на блокадния пръстен около града в участъка на генерал-лейтенант Иван Ганецки. Награден е със Златно оръжие „За храброст“ и Орден „Свети Георги“ IV ст. Провежда рекогнисцировка на Тревненския проход при Преминаването на Южния отряд през Стара планина и достига до Сан Стефано. Като военен инженер и топограф изминава най-трудните пътища на войната. Генерал-майор от 1878 г.

След войната е командир на Лейбгвардейския семьоновски полк, Лейбгвардейския егерски полк (1880-1887) и началник-щаб на II-ри кавказки армейски корпус (1887-1891). Губернатор на Ереванска губерния (1891-1895) и Вилненска губерния (1895-1896).

Служи в Министерството на вътрешните работи (1896-1897), „другар“ (заместник) на министъра (24 май 1896 – 4 февруари 1897).

Командващ Кавказкия военен окръг ((1897-1904). Генерал-лейтенант (1894), генерал от пехотата (1903). Член на Държавния съвет (1905-1917).

Участва в написването на военнонаучни трудове. Сред многобройните му награди са българският Орден „Свети Александър“ I ст. (1885) и Орден „Алексадър Невски“ (1900). Почетен гражданин на Вилнюс от 1906 г.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Список генералам по старшинству. Составлен по 10 юли1916. Петроград, 1916.
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Фрезе, Александр Александрович“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.