Александър Хаджирусет

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Александър Хаджирусет
български картограф
Роден
1810 г.
Починал
1861 г. (51 г.)

Националност България
Семейство
БащаДимитър Хаджирусет

Александър Хаджирусет (Александър Русет[1], Александър хаджи Русет) е български картограф и инженер, син на русенеца Димитър Хаджирусет.[2]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е през 1810 г. в Кишинев.[3] Възпитаник е на Петербургската и Парижката военна академии, полковник от руската армия и впоследствие (като инженер) директор на Арсенала и професор по математика в Букурещ.[1]

Според Акад. Никола Е. Начов, през 1843 г. в Страсбург е изработена и литографирана карта на България, Тракия и Македония от Александър Хаджирусет, който издава в Страсбург в печатницата на Т-ра М. Бергер през 1845 г. книгата „Чистописание“.[4][5] Замислена е като помагало за българското училище в Русе.

Александър Хаджирусет умира от простуда през ноември 1861 г. в Букурещ. Започната от него карта и История на България остават недовършени. На негово име е кръстена улица в Русе.[6][7][8]

По мнението на вестник „Дунавска зора“ от 1869 г., Русет е „един от най-учените по онова време наши българи“.[9] Бил е сред радетелите за създаването на българско научно-просветно дружество в Букурещ, която идея след смъртта му се осъществява с основаването на Българското книжовно дружество в Браила.[1]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Из история на Българското книжовно дружество 1869-1911 : Сборник / Ред. кол. Михаил Бъчваров - отг.ред., Младен Цонев, Нели Бъчварова, Николай Савов. - София : АИ „Проф. Марин Дринов“ 1994., стр. 181.
  2. Информация за Александър Хаджирусет
  3. Българска книга: Енциклопедия
  4. Картография на България
  5. Хаджирусет, Александър. Карта на сегашная Болгария, Тракия, Македония и на прилежащите земли. Strasbourg, Berger, 1843. OCLC 9098934331.
  6. Google Карти-ул. „Александър Хаджирусев“, Русе
  7. OpenStreetMap- Русе, България
  8. Карта на Русе[неработеща препратка]
  9. в. „Дунавска зора“, бр. № 24 и 25 от 3 и 19 май 1869