Алекс Алексиев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Александър Алексиев
Алекс Алексиев
български политолог
Роден
Александър Райков Алексиев
Починал
Научна дейност
Област Политология
Работил в Радио Свободна Европа в Мюнхен
Институт „Хъдсън“
RAND Corporation
Център за балкански и черноморски изследвания
„Bulgaria Analytica“
Семейство
Баща Райко Алексиев
Майка Весела Грънчарова

Александър Райков Алексиев, наричан и Алекс Алексиев е български политолог, политически анализатор, дисидент и родолюбец.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Произход и образование[редактиране | редактиране на кода]

Роден е през 1941 година[1] в София. Трети син в семейството на Райко Алексиев и Весела Грънчарова.

Завършва английска филология.[2]

Живот в емиграция[редактиране | редактиране на кода]

През 1965 г. емигрира в САЩ. По-късно се утвърждава като водещ анализатор по въпроси, свързани със страните от комунистическия лагер. Бил е политически анализатор за изследователски център към RAND Corporation (анализи в сферата на международната сигурност).[3] В САЩ Алексиев е известен като един от най-добрите познавачи на съветологията и радикалния ислям.

В края на Студената война Алексиев е изпълнителен директор на европейската секция на Радио „Свободна Европа“ в Мюнхен.

Специален пратеник на американското правителство в Прибалтийските държави, изпълняващ мисия там преди падането на Берлинската стена. [4]

Живот в края на XX и началото на XXI век[редактиране | редактиране на кода]

За пръв път се завръща в България след промените от 10 ноември 1989 г.[5] Бил е съветник по външната политика на Филип Димитров през 1991 г.[6]

През 1992 г. отново е в САЩ и преподава в Станфордския университет. Консултира някои американски неправителствени институции. Военни и дипломатически среди в САЩ ползват анализите му по националната сигурност.

Бил е научен сътрудник в института „Хъдсън“. Известен е и като експерт по радикален ислям. [7]

През 2014 г. се кандидатира като независим кандидат на евроизборите, но регистрацията му е обявена за недействителна.[8]

Източници[редактиране | редактиране на кода]