Алисън Уиър

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Алисън Уиър
Родена 8 юни 1951 г. (68 г.)
Професия писател , историк
Националност Флаг на Англия Англия,
Флаг на Великобритания Великобритания
Активен период 1989 -
Жанр биография, исторически роман, документалистика

Съпруг Ранкин Уиър (1972- )
Деца Джон, Кейт
Уебсайт www.alisonweir.org.uk

Алисън Уиър (на английски: Alison Weir) е английска историчка и писателка на произведения в жанра исторически роман и историческа документалистика предимно под формата на биографии за британските кралски особи.

Биография и творчество[редактиране | редактиране на кода]

Алисън Матюз Уиър е родена на 8 юни 1951 г. в Лондон, Англия. Запалва се по историята на 14-годишна възраст след като прочита книга за Катрин Арагонска. Учи английска литература, изкуство и история в Лондонското девическо училище и завършва педагогика с профил история в Северозападната политехника. През 1972 г. се омъжва за Ранкин Уиър, с когото имат две деца – Джон и Кейт.

След дипломирането си работи като държавен служител, преди да се посвети на отглеждането на децата си. В периода 1991 – 1997 г. ръководи собствено училище за деца с трудности в обучението.

През 70-те години пише историческа биография за шестте съпруги на Хенри VIII, а след това за Джейн Сиймур, които са отхвърлени от издателите.

Първата ѝ книга „Британските кралски семейства“ е публикувана през 1989 г. В следващите години, заедно с работата си, публикува редица документални книги – „Принцесите в кулата“ (1992), „Ланкастър и Йорк: войните на розите“ (1995) и „Децата на Англия: наследниците на Крал Хенри VIII“ (1996). През 1997 г. напуска работата си и се посвещава на писателската си кариера. Следват популярните ѝ книги „Кралица Елизабет І“ (1998), „Елинор от Аквитания“ (1999), „Хенри VIII : Кралят и неговият съд“ (2001), „Мери, шотландската кралица“ (2003), „Кралица Изабела“ (2005) и др.

През 2006 г. е издаден първият ѝ художествен роман „Innocent Traitor“ (Невинен предател), който се основава на живота на Джейн Грей. През 2008 г. е издаден вторият ѝ роман „Лейди Елизабет“ за младостта на кралица Елизабет I.

В художествените си романи писателката се стреми да се придържа изцяло към историческите факти. Заради прецизните си проучвания тя е призната като особено ценен и авторитетен автор по всички въпроси, свързани с генеалогията на английските династии.

Избрана за член на Британското кралско дружество по изкуствата и почетен член на Обществото на покровителите на историческите кралски дворци.

Алисън Уиър живее със семейството си в Съри.

Произведения[редактиране | редактиране на кода]

Самостоятелни романи[редактиране | редактиране на кода]

  • Innocent Traitor (2006)
  • The Captive Queen (2010)
  • A Dangerous Inheritance (2012)

Серия „Елизабет I“ (Elizabeth I)[редактиране | редактиране на кода]

  1. The Lady Elizabeth (2008)
  2. The Marriage Game (2012)

Серия „Шест кралици на Тюдорите“ (Six Tudor Queens)[редактиране | редактиране на кода]

  1. Katherine of Aragon (2016)
  2. Anne Boleyn (2017)
  3. Jane Seymour (2018)
  4. Anna of Kleve (2019)

новели към серията[редактиране | редактиране на кода]

  • Arthur: Prince of the Roses (2016) – предистория
  • Six Tudor Queens: Writing a New Story (2016)
  • The Blackened Heart (2017)
  • The Tower is Full of Ghosts Today (2017)
  • The Chateau of Briis (2018)
  • The Grandmother's Tale (2018)
  • The Unhappiest Lady in Christendom (2018)
  • The Curse of the Hungerfords (2019)
  • The King's Painter (2019)

Документалистика[редактиране | редактиране на кода]

  • Britain's Royal Families (1989)
  • The Six Wives of Henry VIII (1991)
  • The Princes in the Tower (1992)
  • Lancaster and York (1995)
  • The Children of England (1996) – изданена и като „The Children of Henry VIII“
  • Elizabeth, The Queen (1998) – изданена и като „The Life of Elizabeth I“
    Кралица Елизабет І : кралицата дева, изд.: ИК „Персей“, София (2011), прев. Стамен Стойчев
    Кралица Елизабет І : триумфът, изд.: ИК „Персей“, София (2013), прев. Стамен Стойчев
  • Eleanor of Aquitaine (1999)
  • Henry VIII (2001)
  • Mary Queen of Scots (2003)
  • Elizabeth Wydeville (2005)
  • Queen Isabella (2005) – изданена и като „Isabella“
  • Katherine Swynford (2007)
  • Mistress of the Monarchy (2009)
  • The Lady in the Tower (2009)
  • Elizabeth, The Queen and The Lady Elizabeth (2011)
  • The Ring and the Crown (2011) – с Трейси Борман, Сара Гристуд и Кейт Уилямс
  • Mary Boleyn (2011)
  • Elizabeth of York (2013)
  • Richard III and The Princes In The Tower (2014)
  • The Lost Tudor Princess (2015)
  • Queens of the Conquest (2017)
  • A Tudor Christmas (2018) – със Сиоба Кларк

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]