Амур (минен заградител)

„Амур“
Минният заградител „Амур“
Флаг	Руска империя
Клас и тип	Минен заградител
Производител	Балтийски завод, Санкт Петербург в Руската империя
Служба
Заложен	7 май 1898 г.
Спуснат на вода	27 октомври 1898 г.
Влиза в строй	1 юни 1901 г.
Изведен от експлоатация	потопен на 26 ноември 1904 г.
Състояние	извън експлоатация
Основни характеристики
Водоизместимост	2498 t (стандартна)
Дължина	92,7 m
Ширина	14,9 m
Газене	4,36 m
Задвижване	2 парни машини с тройно разшрение; 6 парни котли „Белвил“; 2 гребни винта; 2500 + 2387 к.с.
Скорост	17,44 възела (33 km/h)
Далечина на плаване	3600 морски мили при ход 10 възела
Екипаж	304 души
Въоръжение
Артилерия	5×1 75 mm; 7×1 47 mm
Други	450 морски мини
„Амур“ в Общомедия

Амур (на руски: Амур) е минен заградител, на Руския императорски флот, построен от Балтийския завод и влязъл в строй в 1901 г. В хода на руско-японската война се прославя с активното минно заграждане, което извършва в района на Порт Артур, в резултат на което причинява унищожаването на японските броненосци „Хацусе“ и „Яшима“ на 15 (2) май 1904 г. Потопен е в Порт Артур от японската обсадна артилерия на 26 ноември 1904 г.

След войната по чертежите на „Амур“ е построен едноименен кораб, загинал през 1941 г. От 1907 г. т.нар. минни транспорти на руския флот са прекласифицирани в минни заградители.

Проектиране и постройка

През 1889 г. лейтенант В. А. Степанов предлага конструкция на минен заградител, който може да поставя до 10 мини в минута. За това се използва кърмови минен кран (Т-образна направляваща релса, разположена над ниско поставена, закрита минна палуба). През 1895 г. опростената система на Степанов, без парно задвижване на трансмисията на брашпила, е използвана в проекта на бъдещите „Амур“ и „Енисей“. Отказът от механизация увеличава екипажа със 70 души, но за да се разквартируват те, се наложило увеличаване на полубакa и конструиране на полуют, което влошава ходовите качества на корабите. В. А. Степанов впоследствие става командир на „Енисей“ и загива заедно с него на 29 януари 1904 г. в залива Талиенван.

„Амур“ и еднотипния „Енисей“ са заложени по програмата от 1898 г. и приживе се класифицират като минни транспорти. „Амур“ е пуснат на вода през същата година, но заради многото промени влиза в строй едва през 1901 г.

История на службата (датите са по стар стил)

• 1901 г. – влиза в строй
• 1901 – 1902 г. – преход към Далечния изток с пълен запас мини
• 28 март 1904 г. – повреден от потънал брандер
• 1 май 1904 г. – под командването на капитан 2-ри ранг Фьодор Николаевич Иванов поставя заграждение от 50 котвени мини, на което на 2 май се натъкват японските броненосци „Хацусе“ и „Яшима“
• 3 юни 1904 г. – засяда на плитчина, излиза от строй, поставен на ремонт
• юни—ноември 1904 г. – заради липса на мини използван като плавбаза
• 26 ноември 1904 г. „Амур“ е потопен в дока от артилерийски огън. В този ден загиват „Баян“, „Палада“ и „Гиляк“
• 20 декември 1904 г. „Амур“ е взривен от екипажа. Корабът остава за японците, лежащ в дока полупотопен.

Команден състав

Линеен заградител „Амур“ („Амур“ II) от 1907 г., марка на СССР от 1972 г.

Командири

• 22 юни 1898 – капитан 2-ри ранг Леонид Фьодорович Добротворский
• 11 октомври 1900 – капитан 2-ри ранг Витолд Людвигович Барщ
• 23 юни 1903 – капитан 2-ри ранг Хенрих Андржевич Бернатович
• 18 март 1904 – капитан 2-ри ранг Фьодор Николаевич Иванов 6-и
• 24 август 1904 – 23 май 1905 – капитан 2-ри ранг Евгений Николаевич Одинцов 2-ри

Старши офицери

• 4 януари 1899 – капитан 2-ри ранг Н. Д. Болсунов
• 14 септември 1902 – лейтенант (c 1 януари 1904 капитан 2-ри ранг) Евгений Николаевич Одинцов 2-ри
• 24 август 1904 – капитан 2-ри ранг княз А К. Кекуатов 1-ви

Литература

• В. Я. Крестьянинов. Минные заградители типа „Амур“ (1895 – 1941). – С-Пб.: Издатель 000 ИТД „ЛеКа“, 2008. – 92 с.
• А. Царьков. Русско-японская война 1904 – 1905. Боевые действия на море.
• Развитие минного оружия в русском флоте. Документы. – М.: Военмориздат ВММ СССР, 1951, c. 278 – 287.
• Мина – оружие наступательное Архив на оригинала от 2009-01-23 в Wayback Machine.. Моделист-конструктор, № 4, 1989.

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Амур (минный транспорт, 1898)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​