Амур (минен заградител)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Амур (минен заградител)
Amur1898-1904.jpg
Минен заградител „Амур“
Флаг Военноморски флот на Руската федерация Русия
Клас и тип Минен заградител
Производител Балтийски завод, Санкт Петербург, Русия
Живот
Заложен 7 май 1898 г.
Спуснат на вода 27 октомври 1898 г.
Влиза в строй 1 юни 1901 г.
Изведен от
експлоатация
потопен на 26 ноември 1904 г.
Състояние извън експлоатация
Характеристика
Дължина 92,7 m
Ширина 14,9 m
Газене 4,36 m
Задвижване 2 парни машини с тройно разшрение; 6 котли Белвил; 2 винта; 2 500 + 2 387 к.с.
Скорост 17,44 възела
(33 km/h)
Водоизместимост 2 498 t (стандартна)
Екипаж 304 души,
Далечина на
плаване
3 600 морски мили при ход 10 възела
Въоръжение
Артилерия 5×75 mm
7×47 mm
Други 450 морски мини

Амур (на руски: Амур) е минен заградител, на Руския императорски флот, построен от Балтийския завод и влязъл в строй в 1901 г. В хода на руско-японската война се прославя с активното минно заграждане, което извършва в района на Порт Артур, в резултат на което причинява унищожаването на японските броненосци „Хацусе“ и „Яшима“ на 15 (2) май 1904 г. Потопен е в Порт Артур от японската обсадна артилерия на 26 ноември 1904 г.

След войната по чертежите на „Амур“ е построен едноименен кораб, загинал през 1941 г. От 1907 г. т.н. минни транспорти на руския флот са прекласифицирани в минни заградители.

Проектиране и постройка[редактиране | редактиране на кода]

През 1889 г. лейтенант В. А. Степанов предлага конструкция на минен заградител, който може да поставя до 10 мини в минута. За това се използва кърмови минен кран (Т-образна направляваща релса, разположена над ниско поставена, закрита минна палуба). През 1895 г. опростената система на Степанов, без парно задвижване на трансмисията на брашпила, е използвана в проекта на бъдещите „Амур“ и „Енисей“. Отказът от механизация увеличава екипажа със 70 души, но за да се разквартируват те, се наложило увеличаване на полубакa и конструиране на полуют, което влошава ходовите качества на корабите. В. А. Степанов впоследствие става командир на „Енисей“ и загива заедно с него на 29 януари 1904 г. в залива Талиенван.

„Амур“ и еднотипния „Енисей“ са заложени по програмата от 1898 г. и приживе се класифицират като минни транспорти. „Амур“ е пуснат на вода през същата година, но заради многото промени влиза в строй едва през 1901 г.

История на службата (датите са по стар стил)[редактиране | редактиране на кода]

  • 1901 г. – влиза в строй
  • 19011902 г. – преход към Далечния изток с пълен запас мини
  • 28 март 1904 г. – повреден от потънал брандер
  • 1 май 1904 г. – под командоването на капитан 2-ри ранг Фьодор Николаевич Иванов поставя заграждение от 50 котвени мини, на което на 2 май се натъкват японските броненосци „Хацусе“ и „Яшима“
  • 3 юни 1904 г. – засяда на плитчина, излиза от строй, поставен на ремонт
  • юни—ноември 1904 г. – заради липса на мини използван като плавбаза
  • 26 ноември 1904 г. „Амур“ е потопен в дока от артилерийски огън. В този ден загиват „Баян“, „Палада“ и „Гиляк
  • 20 декември 1904 г. „Амур“ е взривен от екипажа. Корабът остава за японците, лежащ в дока полупотопен[1].

Команден състав[редактиране | редактиране на кода]

Линеен заградител „Амур“ („Амур“ II) от 1907 г., марка на СССР от 1972 г.

Командири[редактиране | редактиране на кода]

  • 22.06.1898 – капитан 2-ри ранг Леонид Фьодорович Добротворский
  • 11.10.1900 – капитан 2-ри ранг Витолд Людвигович Барщ
  • 23.06.1903 – капитан 2-ри ранг Хенрих Андржевич Бернатович
  • 18.03.1904 – капитан 2-ри ранг Фьодор Николаевич Иванов 6-и
  • 24.08.1904 – 23.05.1905 – капитан 2-ри ранг Евгений Николаевич Одинцов 2-и

Старши офицери[редактиране | редактиране на кода]

  • 04.01.1899 – капитан 2-ри ранг Н. Д. Болсунов
  • 14.09.1902 – лейтенант (c 01.01.1904 капитан 2-ри ранг) Евгений Николаевич Одинцов 2-и
  • 24.08.1904 – капитан 2-ри ранг княз А К. Кекуатов 1-и

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Фотографии на потопения „Амур“ след взрива на 20 декември [1] и [2]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • В. Я. Крестьянинов. Минные заградители типа „Амур“ (1895—1941). – С-Пб.: Издатель 000 ИТД „ЛеКа“, 2008. – 92 с.
  • А. Царьков. Русско-японская война 1904—1905. Боевые действия на море [3]
  • Развитие минного оружия в русском флоте. Документы. – М.: Военмориздат ВММ СССР, 1951, c. 278—287 [4]
  • Мина – оружие наступательное. Моделист-конструктор, № 4, 1989 [5]
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Амур (минный транспорт, 1898)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.