Ангелика

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Ангелика
Koehler1887-GardenAngelica.jpg
Класификация
царство: Plantae Растения
отдел: Magnoliophyta Покритосеменни
клас: Magnoliopsida Двусемеделни
разред: Apiales
семейство: Apiaceae Сенникоцветни
род: Angelica
вид: A. archangelica Ангелика
Научно наименование
Уикивидове Angelica archangelica
Linnaeus, 1753[1]
Ангелика в Общомедия

Ангелика (Angelica archangelica L.), популярна още като лечебна пищялка, е двугодишно (рядко многогодишно) тревисто растение от семейство Сенникоцветни[2].

Етимология[редактиране | редактиране на кода]

Archangelica идва от гръцката дума „arkhangelos“ (арх-ангел), което се дължи на мита, че архангел Михаил разказал за използването ѝ като лекарство.

Описание[редактиране | редактиране на кода]

Ангеликата е тревисто растение с късо месесто коренище. Стъблото е право, цилиндрично, в горната част разклонено и достига 1,5 m височина, в по-голямата част с виолетова багра. Листата са двойно или тройно пересто разделени, с големи, силно издути влагалища. Съцветието е сложен сенник с 20 – 40 главни лъча. Цветовете на лечебната пищялка са жълтозеленикави, а на горската – бели, понякога бледорозови или кремави. Има 5 елиптични, завити навътре, зеленикавожълти или зеленикавобеливенчелистчета. Плодът е яйцевиден, странично сплеснат, гол, със силна характерна миризма (както и коренището), разпадащ се на две крилати половинки. Цъфти в периода юли – август.

Разпространение[редактиране | редактиране на кода]

Вирее по влажни и сенчести места, край реките в цялата страна до 2000 m. По произход е от Евразия, а се отглежда с комерсиални цели в много страни: Белгия, Германия, Франция и др.[3]

До 1924 г. в България е намирано в Североизточна България (Омуртаг), Средна Стара планина (Рибарица, долината на река Бели Осъм и Вит) и Западните Родопи (Пещера, Батак). Днешното му разпространение, в пределите на България, е несигурно и се нуждае от потвърждение.

Среща се в Северна и Централна Европа.

Употреба[редактиране | редактиране на кода]

Етерично масло, добито от Angelica archangelica, в прозрачен стъклен флакон

От 10 век нататък ангеликата се отглежда като зеленчук и лечебно растение.

Маслото от ангелика се използва в производството на ликьори като бенедиктин и шартрьоз, добавя се в джина и вермута, в сладкарството, тютюневата промишленост, като ароматизатор на бонбони и пр.

Съдържанието на етерично масло в семената е 1,5%, а в корените – 0,1 – 0,4% (максимално 0,35 – 0,5% – седмица преди цъфтежа). Ако се дестилират раздробени сухи корени, добивът на масло се увеличава с 25%, но за сметка на това качеството се понижава. Добивите на сухи корени от ангелика са в рамките на 120 – 250 kg/дка. Маслото от ангелика съдържа най-вече феландрен.

Северните народи я добавят като овкусител към млякото на северния елен.

Стъблата и се захаросват и се използват с декорираща цел.

През 12 век популярна става употребата на стъблото в Скандинавия като музикален инструмент, който наподобява флейта.

Ангеликата е добър медонос. Добивите на мед от един дка са в рамките на 9 – 10 kg.

Химичен състав[редактиране | редактиране на кода]

Корените на растението съдържат[4]: Танин, етерично масло, кумарини (ангелицин, остол, остенол, императорин, ксантотоксин, бергаптен, умбелиферон, умбелипренин), кумаринови производни (императорин, ксантоксол, бергаптен, ксантотоксин, фурокумарина фелоптерин), лактон, архицин, флавоноиди, бета-ситостерол, тлъсто масло, ангеликова и валерианова киселина, витамин B12, ниацин, фолиева киселина.

Плодовете на ангеликата съдържат следните вещества: етерично масло, тлъсто масло, кумаринови производни – ксантоксол, фурокумарина фелоптерин, бергаптен, ксантотоксин, императорин и др.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. указано в: Species Plantarum. 1st Edition, Volume 1, страница: 250, BHL Page ID: 358269, инстанция на: first description (of a taxon)
  2. Описание
  3. Разпространение
  4. Химичен състав