Ангелос Сакелариу

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Ангелос Сакелариу
Άγγελος Σακελλαρίου
гръцки революционер

Роден
1856 г.
Починал
1909 г. (53 г.)

Ангелос Сакелариу, срещан в българските източници като Ангелаки Сакелариди (на гръцки: Άγγελος Σακελλαρίου), е гръцки лекар и фармацевт и революционер, деец на Гръцката въоръжена пропаганда в Македония от началото на XX век.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Ангелос Сакелариу е роден през 1856 година във Вилия, Кралство Гърция. Завършва медицина и отваря собствена аптека в Гумендже през 1891 година, като със себе си довежда 10 души с неопределено занаятие.[2] Започва да ръководи местната гъркоманска партия около Образователното дружество с подрепата на Стефанос Драгумис. В 1897 година заради Гръцко-турската война е изгонен от турските власти и взима участие във войната, но на следващата година се завръща в Гумендже. По-късно ръководи и гумендженския комитет на гръцката въоръжена пропаганда в Македония с помощта на гръцките учители Йоанис Алиос, Г. Крецовалис и Василиос Нерандзис.[3] Има данни, че Секалариу действа като двоен агент и подпомага турското разузнаване в града, заради което всички опити той да бъде изгонен от Гумендже остават неуспешни.[4]

Сакелариу (прав, втори отдясно, с фес) в Гумендже, 17 януари 1905 г.

Срещу него или негов роднина е извършен неуспешен атентат от страна на ВМОРО на 30 ноември 1900 година.[5] През ноември 1904 година е убит неговият помощник, гръцкият учител Янис Пицулас.[6] През септември 1905 година започва бойкот на българските търговци в Гумендже по нареждане на ръководството на ВМОРО с искане Ангелос Сакелариу да напусне града. В резултат е затворен градският пазар и загуби търпят българските, гръцките и турските търговци.[7] На 30 януари 1906 година се жени за Мария Хадзияни, с която имат две деца - Александрос и Магдалини.[2] През април 1906 година в Гумендже е инсцениран атентат, след който са арестувани 13 видни българи. По-късно те са освободени, но остава съмнение, че Ангелос Сакелариу съвместно с турската власт организира провокацията.[8] По спомени на ениджевардарци през август 1906 година терористична група на Ангелос Сакелариу участва в сражението между селата Тумба и Тушилово с четата на Апостол Петков на страната на турския аскер.[9]

Убит е през 1909[10] или 1910 година.[3]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Χρήστος Π. Ίντος, Άγγελος Σακελλαρίου (1856-1909), ένας γιατρός στη Μακεδονία, η προσφορά και η δράση του, εισήγηση στο συνέδριο της Ελληνικής Ιστορικής Εταιρείας, Θεσσαλονίκη 2010.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Βακαλόπουλος, Κ. Ανέκδοτο μητρώο των μαχητών του Μακεδονικού Αγώνα. // Mακεδονικά τόμος 19ος (1). Θεσσαλονίκη, Σύγγραμμα Περιοδικόν της Εταιρείας Μακεδονικών Σπουδών, 1979. σ. 83.
  2. а б Το Ίδρυμα Μουσείου Μακεδονικού Αγώνα. // Посетен на 19 март 2013 г..
  3. а б Τα γεγονότα του Ίλιντεν και η Παιονία, www.kilkis24.gr, 19 март 2012 г.
  4. Трайкова, Весела. Андартството в Солунския вилает през 1906 г., в: Военноисторически сборник, бр.4, 2011, стр.51
  5. Tragedies of Macedonia: A Record of Greek Victims of Bulgarian Outrages in Macedonia between 1897 and February 1903, Ede, Allom & Townsend Printers, London, 1903.
  6. Бабев, Иван, Македонска голгота - Спомени и изповеди от Ениджевардарско, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София, 2009, стр. 297.
  7. Рапорт Н:1650 от Българския княжески търговски агент в Солун от 16 септември 1905 г., в: Георгиев, В., Трифонов, Ст. Гръцката и сръбската пропаганди в Македония (краят на XIX-началото на XX век, София, 1995, стр. 65, 81.
  8. Силянов, Христо. Освободителните борби в Македония, Том II, изд. на Илинденската Организация, София, 1943, стр. 227.
  9. Бабев, Иван, „Македонска голгота – Спомени и изповеди от Ениджевардарско“, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София 2009 г., стр.309, 316
  10. I. K. Mαζαράκης - Αινιάν, "Ο Μακεδονικός Αγώνας", Εκδ. "Δωδώνη", Αθήνα, 1981.
     Портал „Македония“         Портал „Македония