Направо към съдържанието

Ангел Танасов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други личности с името Ангел войвода.

Ангел Танасов
български революционер
Паметник на Ангел Танасов във Велмевци
Паметник на Ангел Танасов във Велмевци

Роден
1850 г.
Починал
1881 г. (31 г.)

Ангел (Ангеле) Атанасов (Танасов), известен и като Ангел войвода, е български революционер от Македония.

Той е роден в село Цер, Кичевско, тогава в Османската империя, през 1850 година.[1] По името на родното си село носи прякора Церанец.

От 1872 година пребивава в Румъния. Участва като доброволец в Сръбско-турската война от 1876 година.[1] Присъединява се към Българското опълчение, служи в ІV опълченска дружина[2] и участва в боевете при Шипка. През 1880 година се включва в Демирхисарския заговор, като ръководи собствена чета в Баба планина и поддържа връзка с Илия Делия, поп Христо Стефанов, Ангел и Петър Спространови, Иван Паунчев, Коста Лимончев, Златан Бойкикев и други революционни дейци.[3]

През 1881 година, след разкриването на съзаклятието в Охрид и османското настъпление в Кичевско се оттегля в Река. През лятото, край Лазарополе се самонаранява тежко. Оставен е от четата си в една пещера, но е открит от турска потеря. В завързалата се битка отново е ранен и пленен. Убит е от башибозуци край село Душегубица. Главата му е отрязана и изпратена в родното му село, а тялото му е погребано в Душегубица.[4][5]

Ангел Атанасов е възпят в народната песен „Седум години бугарски войвода, Ангеле бре“/„Седум години бугарски планини, Ангеле бре“.[6]

  1. а б Христов, Иван и др. Българското опълчение 1877-1878: Биографичен и библиографски справочник. Т. 2: IV, V и VI дружина. Стара Загора, Форум, 1999. с. 10.
  2. Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 36.
  3. Църнушанов, Коста. Охридското съзаклятие: предшественици, вдъхновители и дейци, Национален съвет на ОФ, 1966, с. 95, 122, 132, 147, 151 – 152.
  4. Дуко Тасевъ (Кичевски войвода 1880 – 1900 г.). Спомени, София 1938, с. 6.
  5. Църнушанов, Коста. Охридското съзаклятие: предшественици, вдъхновители и дейци, Национален съвет на ОФ, 1966, с. 180.
  6. Според Дуко Тасев песента е Седумъ години бугарски планини, Ангеле бре, а според Църнушанов – Седум години бугарски войвода, Ангеле бре – Дуко Тасевъ (Кичевски войвода 1880 – 1900 г.). Спомени, София 1938, с. 6, Църнушанов, Коста. Охридското съзаклятие: предшественици, вдъхновители и дейци, София, с. 180.