Анджела Борджия
| Анджела Борджия | |
| господарка на Сасуоло | |
| Родена |
1486 г.
|
|---|---|
| Починала | 1521 г.
|
| Религия | Католицизъм |
| Управление | |
| Период | 1506 – 1518 |
| Предшественик | Елеонора Бентивольо |
| Наследник | Анна Рангони |
| Герб | |
[[Файл: .svg) |100п|alt=]] | |
| Семейство | |
| Род | Борджия по рождение Савойска династия по брак |
| Баща | Гилем-Рамон де Борха и Саногера |
| Майка | Исабел де Монткада |
| Съпруг | Александър Пий Савойски |
| Деца | Гилберт II Пий Камила Елеонора Алесандра Извънбр.ː Син |
Анджела Борджия (на италиански: Angela Borgia, Анджела Борджа; на испански: Àngela de Borja-Llançol de Romaní i de Montcada, Анхела де Борха-Лансол де Романи и де Монткада; * ок. 1486, Рим, Папска държава, † 4 май 1521, Сасуоло) е италианска аристократка от испански произход, господарка на Сасуоло и братовчедка и довереница на Лукреция Борджия.
Поради голямата си красота е обект на любовен спор между кардинал Иполито I д’Есте и неговия полубрат Джулио д'Есте.[1]
Тя е героиня на едноименната творба на Конрад Фердинанд Майер.[2]
Произход[редактиране | редактиране на кода]
Принадлежейки към могъщото семейство Борджия, тя е извънбрачна дъщеря[3] на Гилем-Рамон де Борха и Саногера († 1503), който е в Рим на служба при папа Александър VI, и Исабел де Монткада. Племенница е на папата и братовчедка на херцогиня Лукреция Борджия, чиято шаферка и довереница става.
Не трябва да се бърка със сестра й Анхела де Борха и Кастелвер от брака на баща й с Виолант Санс дьо Кастелверд, която се омъжва за Родриго де Корела и Монкада, ставайки графиня на Косентайна, или с Анхела де Борха и Лансол и де Монткада, която също през 1506 г. се омъжва за Луис Лансол.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
_-_Lucrezia_Borgia,_Duchess_of_Ferrara_-_Google_Art_Project.jpg)
В младостта си Анджела живее в Рим с братовчедка си Лукреция Борджия, която придружава във Ферара, когато тя се омъжва за Алфонсо I д’Есте. Смятана за жена с голяма красота, елегантност, романтичност и изключителна женственост, Анджела е близка приятелка, довереница на най-съкровените тайни, любим спътница и асистентка на братовчедка си. Печели похвалите на писатели като Диомед Гуидалоти, който й посвещава два сонета, и и на самия Лудовико Ариосто, който й посвещава последната песен на „Бесният Орландо“. Пиетро Бембо я идеализира като „ангел, който може да се моли за мен". На 1 август 1504 г. от Венеция, в посвещението на своя труд Gli asolani на херцогиня Лукреция Борджия, той отново се позовава на своята Анджела; показвайки на Лукреция, че нейната братовчедка и прислужница е „неговата скъпа и смела Мадона Анджела Борджия“.
.jpg)
Озовавайки се във Ферара в услуга на Лукреция, Анджела силно привлича вниманието на кардинал Иполито I д’Есте и извънбрачния Джулио д'Есте[1], и двамата братя на херцог Алфонсо I д'Есте, които вече са отчуждени от стари разногласия и продължаващи взаимни обиди. Тази ситуация, съществуваща вече между тях, се влошава, когато и двамата се влюбват в нея и започват да се състезават за любовта и привързаността й. Красивата и много ухажвана млада жена предпочита Джулио и един ден й се налага публично да заяви, че само очите на нейния любим са по-ценни от цялата личност на кардинала.[4] С това раздразнението на Иполито достига своя връх. След като Анджела забременява от Джулио (нейният таен син е роден през декември 1505 г.[5]), тя е защитена от братовчедка си Лукреция
На 1 ноември 1505 г. в полетата близо до двореца Белригардо Иполито и Джулио се срещат. Джулио, за негово съжаление, е сам и не може да направи нищо, когато кардиналът нарежда на слугите си да го хванат, да го убият и да му извадят очите. Той е жестоко бит и губи зрението в едното си око.[6] От този момент той започва да крои заговор за смъртта на Иполито. За да постигне това, в опита си обединява усилията си с тези на другия им брат Фернандо, който иска да елиминира херцога, за да заеме неговото място. Заговорът бързо е разкрит. Всички съюзници на двамата принцове са осъдени на смърт, като присъдата им е променена на доживотен затвор. През 1506 г. Джулио и Фернандо са затворени в подземията на замъка Есте. Фернандо умира там. Джулио е освободен през 1559 г., по милостта на Алфонсо II д’Есте (той е на 81 г., като 53 г. прекарва в затвора).
Благодарение на връзките си за Лукреция не е трудно да намери съпруг на Анджела, за да сложи край на авантюрите й.[7] На 6 декември 1506 г. тя се омъжва за Александър Пий Савойски, граф на Сасуоло, като получава зестра на стойност 10 хил. златни дуката.[8] Сватбата е отпразнувана във Ферара с танци и комедии, съвпадащи с карнавала. На 24 март 1508 г.[9] тя ражда сина си Гилберт, бъдещ съпруг на Елизабета д'Есте, дъщеря на кардинал Иполито.[10]
Умира около 35-годишна възраст през 1521 г.[11]
Брак и потомство[редактиране | редактиране на кода]
∞ 6 декември 1506 за Александър Пий Савойски (* 26 октомври 1467, † април 1517, Сасуоло), граф на Сасуоло, от когото има един син и две дъщериː[12]
- Гилберт II Пий Савойски (* 24 март 1508, Сасуоло, † 27 октомври 1554), наследник на господството на Сасуоло; ∞ 1. за Анна Рангони († 1528), от която няма деца. 2. 1529 за Елизабета д'Есте, извънбрачна дъщеря на кардинал Иполито д'Есте, от която няма деца 3. за Изабела да Кореджо († 1574), от която има четири дъщери. Има и множество извънбрачни деца.
- Камила Алесандра Савойска, монахиня във Ферара
- Елеонора Савойска, монахиня във Ферара
От Джулио д'Есте (* 13 юли 1478, Ферара; † 24 март 1561, пак там), принц на Ферара, Модена и Реджо и извънбрачен син на херцог Ерколе I д'Есте, има един извънбрачен син:
- Син (* декември 1505).
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б Cittadella 1872 с. 28..
- ↑ A study of the technique in Konrad Ferdinand Meyer's novellen. Chicago, The University of Chicago Press, 1909. с. 8-9.
- ↑ Lucrezia Borgia. 2005. с. 16.
- ↑ Frieda 2012 p. 317..
- ↑ Treccani.it. Borgia Angela.
- ↑ Frieda 2012 с. 318..
- ↑ Frieda 2012 с. 320..
- ↑ Cittadella 1872 с. 26..
- ↑ Atti e memorie della R. Accademia Virgiliana di Mantova. Volumi 4-6, Biblioteca dell'Accademia virgiliana, 1911, p.121
- ↑ Documenti ed illustrazioni risguardanti la storia artistica ferrarese. Ferrara, Taddei, 1868. с. 322.
- ↑ Atti e memorie della R. Deputazione di storia patria per le provincie modenesi, G.T. Vincenzi, 1910, с.98
- ↑ Litta, Pompeo. Famiglie celebri d'Italia. Pio di Carpi.
Библиография[редактиране | редактиране на кода]
- Luigi Napoleone Cittadella, Saggio di albero genealogico e di memorie su la famiglia Borgia specialmente in relazione a Ferrara, Torino, Fratelli Bocca, 1872
- Leonie Frieda, The deadly sisterhood : a story of women, power and intrigue in the Italian Renaissance, 1427-1527, Londra, Weidenfeld & Nicolson, 2012
- Pompeo Litta Biumi, D'Este, във Famiglie celebri italiane, vol. 26, Milano, Giulio Ferrario, 1832.
- Pompeo Litta, Famiglie celebri italiane. Pio di Carpi, Milano, 1824
- Jean-Claude Maire Vigueur, Attrazioni fatali. Una storia di donne e potere in una corte rinascimentale, Il Mulino, 2022
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Angela Borgia в Уикипедия на испански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
|
